7906 | 19 май 2021 | 10:29

Призовавам Скопие - пуснете българските инвеститори, спрете с антибългарската кампания, тя не е в интерес на никой, заяви бившият вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева

Договорът за добросъседство и приятелство с РС Македония не беше грешка. Споделена история имаме с всички държави по света, но общата история е нещо друго и тя бе записана в договора. За съжаление, той систематично не се спазва от Скопие, заради което РС Македония не може да започне преговори за ЕС. Призовавам Скопие - пуснете българските инвеститори, спрете с антибългарската кампания, тя не е в интерес на никой.

Най-големият успех на България е връщането на темата за европейската перспектива на Западните Балкани. Доказателство за успеха ни е, че всички председателства на Съвета на ЕС след нашето продължават да работят по въпроса. Организирахме за пръв път от 15 години среща на върха ЕС-Западни Балкани.

Това заяви в интервю за БГНЕС бившият вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с нея.

- Г-жо Захариева, имахте много интензивен мандат като външен министър. Кои периоди от него бяха най-напрегнати за вас?

- Не мога да кажа, че съм имала кой знае колко време за почивка през последните 4 години. Най-напрегнато все пак беше по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, но имаше и други интензивни периоди, като преговорите по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония.

- Договорът беше сключен, но днес не се спазва от Република Северна Македония. Грешка ли беше той?

- Според мен не. За първи път в него беше призната общата ни история, която нашите съседи упорито сега наричат “споделена” и даже в текста на договора, публикуван на сайта на Министерството на външните работи на РСМ, имаше опит думата да бъде подменена. Споделена история имаме с всички държави по света, но общата история е нещо друго и тя бе записана в договора, колкото и някои политици в Скопие да продължават да говорят за споделена история. С договора бе създадена съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси, там бе записано и че Скопие няма претенции към малцинство у нас. Днес договорът системно не се спазва, а работата на комисията буксува не по наша вина. Това е и причината да не може на този етап да одобрим преговорната рамка и провеждането на първата междуправителствена конференция ЕС-РСМ. И бих казала, че в договора има достатъчно гаранции за защита на нашия национален интерес, стига той да се изпълнява добросъвестно, което е и основното за всеки международен договор. Затова винаги съм призовавала и съседите от Скопие - пуснете българските инвеститори, които искат да създават работни места у вас, спрете цензурата над българските книги на границата, разрешете излъчването на български телевизии, спрете антибългарската кампания, тормоза над хората с българско гражданство и самосъзнание и черния пиар – това не е в ничий интерес.

- Определено Република Северна Македония ще остане един от най-запомнящите се акценти във външната политика на предишното правителство. Кой за вас е най-големият успех на страната в чужбина?

- Според мен връщането на темата за европейската перспектива на Западните Балкани в дневния ред на Европейския съюз. Когато поемахме Председателството на Съвета на ЕС, редица колеги външни министри и високопоставени представители на Съвета и Комисията ме убеждаваха, че този въпрос не може да бъде нашият основен приоритет, защото в Съюза има умора от разширяването и най-вероятно ще се провалим политически. Ние не се отказахме и организирахме успешна Среща на върха в София, посветена на Западните Балкани, за първи път от 15 години.

По наше време и с активното посредничество на България Съветът “Общи въпроси” даде първото “да” за започване на преговори от страна на Албания и РСМ. Доказателство колко успешно сме наложили темата, е фактът, че всички председателства на Съвета на ЕС след нашето продължават да работят по нея. Исторически успех по времето на мандата на нашия кабинет бе и приемането ни в Европейския валутно-курсов механизъм (ERM II) и Банковия съюз. Това се случи основно благодарение на усилията на Министерството на финансите.

- Много български граждани живеят извън родината. Успя ли държавата да се погрижи адекватно за връзката им с Родината?

- Това е постоянен приоритет в работата ни. Успяхме да запазим административно-териториалния статут на населения с многобройна българска общност Болградски район в Украйна, за което благодаря и на моя колега Дмитро Кулеба, и на парламента в Киев. Българското малцинство бе официално признато в Албания. Продължаваме да подкрепяме нашите общности и чрез Програмата за развитие, и чрез редовната помощ за българските училища.

Създадохме програма за подпомагане на традиционните български общности. Помогнахме на десетки хиляди българи да се приберат в Родината в пандемия на COVID-19 и по суша, и по въздух, когато границите бяха затворени.

Отпаднаха визите за Канада за краткосрочни посещения. След дълги тестове гражданите могат да подават заявления за подмяна на документи за самоличност изцяло онлайн, стига в системата да има техни биометрични данни. Това им спестява едно посещение в консулските ни служби, които за съжалението все по-трудно обслужват нашите сънародници, тъй като служителите ни не са се увеличавали от 40 години, а българската диаспора в чужбина оттогава е нараснала поне 30 пъти.

Все пак мога да кажа, че отмина времето, когато страната ни закриваше посолства. Открихме генерални консулства в Барселона, Испания, и Тараклия, Молдова, където има големи български общности. Открихме и посолства в Рияд, Саудитска Арабия, и Абу Даби, Обединени арабски емирства.

- Успяхте ли да привлечете повече млади хора в българската дипломатическа служба?

- Доста е трудно да накараш млад човек да започне работа като аташе с диплома за магистър, два чужди езика и заплата от 700 лева, нали? Затова и се опитахме да увеличим възнагражденията в МВнР. Днес стажант-аташетата започват със стартова заплата от 1150 лева. Успяхме да привлечем, обучим и задържим 53-ма млади дипломати, някои от които се представиха чудесно и по време на Българското председателство, а сега голяма част от тях подсилват и екипите ни зад граница. Чрез добро финансово планиране и разпределяне на средствата за персонал постигнахме 62% увеличение на средната брутна месечна заплата за министерството като в началото на мандата тя бе 1040 лв., а сега е 1645 лв.