Президентът Радев отново погази Конституцията, като си позволи недопустими за държавен глава оценки за независимата съдебна власт. Без никакви аргументи и доказателства Радев обяви, че ВСС “нееднократно е демонстрирал, че е подвластен на политическата конюнктура и е изтъкан от зависимости”.
Поводът за невъздържаната му реакция е издигането само на един кандидат за поста главен прокурор. Радев стигна дотам, че да си позволи да нарежда “ВСС с този си състав не може да отговори на обществените очаквания”, внушавайки, че тези кадровици не трябва да избират новия ръководител на държавното обвинение.
Да се върнем две години назад и да си спомним как беше избрана Галина Захарова за председател на ВКС.
- Както сега със Сарафов, така и през 2022 година Галина Захарова беше единствен кандидат да оглави ВКС, след като никой от останалите членове на ВСС, освен тези, които я номинираха, не издигнаха друг в рамките на крайния срок.
- Както сега със Сарафов, така и тогава издигането на Захарова се случи в последното възможно заседание на Пленума на ВСС (28 октомври 2021 г.), на което можеха да се издигат номинации за наследник на Лозан Панов.
- Както сега, така и тогава служебният правосъден министър Янаки Стоилов заяви, че Захарова напълно отговаря на изискванията за поста и няма да номинира друг кандидат. Сега правосъдният министър Мария Павлова стори същото - изтъкна, че Борислав Сарафов има качества да заема поста главен прокурор и че тя няма да издига своя номинация.
- Както сега, така и тогава имаше атаки срещу личността на кандидата за шеф на ВКС и нейните професионални качества, но Пленумът на съдиите застана като щит зад гърба на Захарова. Сега зад номинацията на Сарафов застава гилдията на прокурорите.
- Както сега, така и тогава ВСС е в същия състав.
РАЗЛИКАТА
- Тогава Радев не видя никакъв проблем нито в “единствената кандидатура на Захарова за поста”, нито в “зависимостите на ВСС”. Защо ли?
- Изтеклият мандат на ВСС, както многократно стана ясно, не е по вина на членовете на съвета, нито на магистратската общност, а на политиците.
И най-вече на “шарлатаните” на Радев, които след неговия летен юмрук през 2020 година имаха и власт, и мнозинство да изпълнят конституционното си задължения да изберат парламентарната квота във ВСС. Но не го направиха. Защото не могат, защото не искат и защото нямат държавническо отношение към процесите в обществото. И защото са брутални в напъните си навсякъде да сложат свои хора - некадърни и неможещи, но с една едниствена цел - лов на вещици.
- Затова и съвсем резонно е решението на Конституционния съд , че изтеклият мандат на ВСС е с пълните права и отговорности да избирането на нов. Защото държавните органи трябва да функционират в своята непрекъсваемост, а Конституционният съд е призван да брани държавността и да е спирачка пред волунтаризма в политиката ни днес.
- Радев априори взима страна. Преди още да се е развила процедурата за избор на нов главен прокурор, преди още Борислав Сарафов да е представил концепцията си, президентът даде знак, че може би няма да подпише указ за назначаването му, ако той бъде избран от този ВСС. Което означава буквално незспазване на зоконовине норми. За всички е ясно, че с тази “политическа шарлатания”, която по волята на президента се шири в Народното събрание, скоро нов ВСС няма да има. Това означава ли, че ще оставим "изпълняващ функциите" да векува в прокуратурата? Вероятно Радев това иска - нестабилна прокуратура.
Впрочем, и Борис Велчев като единствен кандидат, беше избран по същия начин за главен прокурор.
Но тогава го нямаше Радев да оспорва, да се меси и да дестабилизира институциите.