26692 | 28 май 2024 | 15:34

Много е глупаво да мислиш, че когато непрекъснато клеймиш някоя друга партия, разколебаваш избирателите й и те едва ли не стават твои. Не, тези хора чуват „Бият наш'те!“ и се сплотяват

„Докато Борисов и Пеевски управляват ГЕРБ и ДПС, ние с тези партии няма да влизаме в коалиции, няма да работим заедно, защото имаме коренно различна представа за това как държавата трябва да се развива“, заяви в понеделник в Пловдив съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

Почти по същото време другият съпредседател на „Промяната“ Кирил Петков написа във Фейсбук: „След тези избори по никакъв начин няма да бъдем в коалиция с Пеевски и Борисов“.

Асен Василев и Кирил Петков са сравнително неотдавна в българската политика, но вече се опариха, правейки преди избори категорични заявления за това с кого ще се коалират и с кого няма, а след изборите ги обхващаше амнезията. Но явно не са се изгорили достатъчно, щом продължават със заклеймяването.

Маниерът на тотално отричане вървеше по времето на прехода и то само срещу една партия – БСП. За това си имаше обяснение – БСП е наследник на БКП – комунистическата партия, управлявала страната от 1944 до 1989 г. И съответно има логика, когато искаш да разградиш един тоталитарен модел (самият той клеймящ либералната демокрация) да отричаш всичко, свързано с него. Нямаше логика да отричаш правото на съществуване на кадрите на БКП, когато са останали в БСП, но да приветстваш тези, които по кариерни подбуди са се пребоядисали - но това е друга тема.

В последните 30 години срещу БСП се воюваше с клишета, които за тези, които ги произнасяха явно са имали силата на аксиома – защото те не смятаха, че трябва да ги доказват. Ще припомня само някои от тях – „БСП не иска България да е в Европа“, „На тези в главите им звучат залповете на „Аврора“, „БСП е против пазарната икономика и иска пак всичко да е държавно“. Част от политиците, които изричаха тези думи бяха бивши членове на БКП, друга част – не. Но ги обединяваше това, че никакви факти не можеха да смутят вярата им в тяхната истина. Като например тези, че премиер социалист подаде молба за членството на България в Европейския съюз (Жан Виденов), друг социалист – Сергей Станишев, беше министър-председател, когато България стана член на ЕС, трети – Георги Първанов, подписа за членството ни в НАТО. И тримата са били лидери на БСП, което означава, че тези техни действия са политика на партията, а не резултат от коалиционна принуда.

Тази битка срещу БСП се ожесточаваше преди избори с цел да се намали евентуалният резултат на социалистите и те да не могат да управляват.

Повтарям – всичко това имаше своята логика и своето обяснение, коренящо се в онези 45 години. Но те отдавна са минало, а днешната БСП е много бледа сянка на онази партия, която дълги години след 1989 г. имаше сили да претендира за властта.

Днес е друго – повечето бивши комунисти са пенсионери, а партиите, които социологическите изследваните поставят начело в надпреварата за 50-ото Народно събрание, са създадени след 1989 г.

И ГЕРБ, и ДПС са партии, възникнали след 1989 г. Те са продукт на българската демокрация, такава, каквато всички ние я построихме. Лидерите им – Бойко Борисов и Делян Пеевски са избрани на легитимни органи на тези партии. Когато някой отстрани отрича ръководствата на една партия, той отрича тези, които са ги избрали. А това са членовете на тази партия, излъчили делегатите на националните конференции, гласували за ръководството й. Така работи партийната система в една демократична държава.

За годините след 1989 г. се смениха поколенията. Пак според социолозите основната част от електоралния корпус на ГЕРБ са хора на възраст между 40 и 55 години – а това е активното поколение. Опитите на тези хора да им се вмени някакво колективно чувство за вина, каквото успешно бе вменено на бившите комунисти, просто няма да успеят. Те подкрепят демократична партия, част от най-голямото европейско политическо семейство – на Европейската народна партия. И си харесват лидера. Ако утре престанат да го харесват – ще го сменят, но това ще решат те, а не някой отвън. Защото такива са правилата.

И накрая – много е глупаво да мислиш, че когато непрекъснато клеймиш някоя друга партия, разколебаваш избирателите й и те едва ли не стават твои. Не, тези хора чуват „Бият наш'те!“ и се сплотяват. А „биячът“ остава с пръст в уста – нито получава повече гласове на изборите, нито има с кого да преговаря след тях. Защото лютата рана заздравява, но лошата дума не се забравя.