Днес "Възраждане" внесе в Народното събрание законопроект за чуждестранните агенти, който цели да осигури прозрачност и защита на националните интереси на България.
Законопроектът, който е базиран на американския закон за чуждестранните агенти, действащ от 50-те години в САЩ, който е адаптиран към българското законодателство, съобщиха от „Възраждане“.
Една от основните цел на законопроекта е да гарантира, че медиите, сдруженията, асоциациите и фондациите, които играят ключова роля в общественото мнение, действат в съответствие с националните интереси и не са обект на външни влияния. Законопроектът предвижда задължителна регистрация на всички лица и организации, в това число политици и политически партии, които получават чуждестранно финансиране, с цел да се осигури пълна прозрачност и публичност относно източниците на тези средства и целите, за които те се използват.
Според вносителите от „Възраждане“, целта на закона е да лиши от неправомерни външни влияния функционирането на законовите институции, както и да създаде демократична и конкурентна среда при отношенията между всички субекти в държавата. Те считат, че този законопроект е от съществено значение за защита на националната сигурност на България и ще съдейства за предотвратяване на чуждестранни намеси във външната и вътрешна политика на страната.
"Внасяме този законопроект вече в четири парламента. Той е създаден на базата на добрите практики от американското законодателство, но досега не беше приет, вероятно защото много политици ще излязат на светло и ще се види чии чужди интереси обслужват", каза Костадин Костадинов, председателят на "Възраждане".
Законопроектът е предназначен да защити демократичните процеси в страната ни, като същевременно допринася за международните усилия за борба с прането на пари и незаконните финансови потоци. Въвеждането на този закон е стъпка към осигуряване на държавен контрол и регулация на прозрачността и публичността на чуждестранното финансиране, което е насочено към български физически и юридически лица.
Законът ще допринесе за създаването на по-прозрачна и честна среда, в която българското общество да бъде информирано за всички външни влияния и интереси, които могат да застрашат политическата и икономическата стабилност на страната.
Какво предвижда законопроектът на „Възраждане“
В законопроекта на „Възраждане“ е записано, че за „чуждестранен агент“ се смятат физически и юридически лица, които получават средства или безвъзмездна помощ от чужди правителства, чуждестранни държавни предприятия, чужденци, чуждестранни търговски дружества, чуждестранни фондации, организации с нестопанска цел, които в период за една година са получили сума над 1 000 лв.
От "Възраждане" уточняват, че за чуждестранни агенти се смятат тези, които получават финансирани от чужбина, а от действията им произтичат упражняване на влияние върху свободното формиране на мнение и/или убеждения на членове на обществото, формиране на обществено мнение, публично разпространяване на мнение или позиция, публично предоставяне или защитаване на чуждестранни идеологии.
За физически лица, свързани с чуждестранните агенти, проекът предвижда да се смятат учредители, представляващи и участващи в определението на организации, определяни за чуждестранни агенти, както и собственици, съдружници и представляващи лица в управителни органи на търговски дружества, определени за чуждестранни агенти.
Ако бъде приет, законът ще задължава всяко лице, което попада под обхвата му, да декларира получените средства пред Министерството на правосъдието.
Заедно с това, законопроектът предвижда забрана на чуждестранните агенти и свързаните с тях лица да извършват дейности в държавни и частни детски градини, училища и центрове за подкрепа на личностно развитие, държавни и частни университети, обекти и ведомства на министерствата на отбраната, вътрешните работи и правосъдието, както и в Българската академия на науките (БАН).
Законът предвижда забрана на чуждестранните агенти да участват в политически дейности, предизборна агитация или лобиране.
Друго изискване е чуждестранните агенти да се упоменават като такива „на всяка главна/начална страница или лицева видима част на издавания материал и да има размер минимум наполовина от размера на заглавието на продукта“. В това число влизат електронни страници, издавани от тях печатни публикации, визитки, адресни карти, снимки и др.
При неизпълнение на изискванията, законът предвижда глоба между
1 000 и 20 000 лв.