13322 | 29 апр. 2019 | 09:52
Благоданости към Емералд травел и Яна Хитова
За турците закуската е онова благословено ядене, което се сервира по всяко време чак до ранния следобед и има задачата да засити глада и да даде сили за остатъка от работния ден. Затова трапезите са тучни и малцина се задоволяват само с глътка кафе и залък набързо. Понякога към дъхавия хляб, ароматните маслини и тоновете чай прибавят и щипка история с природни красоти – колкото поеме.
Това кулинарно приключение изживяват всички, имали късмета да кацнат на летището в Даламан, недалеч от курортите Мармарис и Фетие. Пътят им задължително минава през Далян. В превод името на градчето означава точно това, което си знаем от нашите рибари – разположени вертикално мрежи, които улавят пасажите от цаца, сафрид или хамсия.
Селището във вилает Мугла преди повече от 30 години е в центъра на екологичен скандал, който вдига на крак любители на природата от цял свят. От векове на плажа Изтузу достигащите до 1 метър дължина морски костенурки карета идвали да снасят яйцата си. Проект за построяването на хотелски комплекс заплашил съществуването на и без това изчезващия вид. Под напора на международния натиск, строежът е спрян, а плажът – обявен за защитена зона, посещавана от хиляди туристи. Впрочем, доста от местните сувенири са с изображения на симпатичните корубести животинки.
През 1995 Плажът на костенурките печели приза за най-доба пясъчна ивица в света. Но ако той е притегателен най-вече през октомври, когато еколозите правят живи вериги и дават дежурства за опазване на ценните яйца от хищници и бракониери, ликийските гробници са неизменно в скалите от 400 години пр. Хр. насам.
И тъкмо те са вкусната подправка към пищната закуска в ресторанта на брега на реката. За да се наслаждавате едновременно на каменните релефи и лишените от всякакви ГМО местни гозби заведението е със стъклени стени. За посещение на ликийските гробници, обаче, можете само да мечтаете. И то единствено поради неизбежно натежалите стомаси –те са издълбани филигранно, но на 150 метра нависоко в непристъпните скали. Така душата на мъртвия щяла да полети директно към небето. Архитектурата им силно напомня на каменните приказки на набатейците в древния град Петра.
Колоните на гробниците са високи по 5 метра. Местата за вечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните с праха на бедните жители на близкия древен град Каунос били зазиждани в малки ниши. Тленните останки на царе и велможи са полагани в саркофази със специфичните за ликийците остри покриви.
Но преди да раздиплим какво са открили и над какво още си блъскат главите учените, които са намерили в Каунос следи от 10 век пр. Хр., да наблегнем на земните радости.
Закуската в нозете на ликийския цар на брега на река Далян е не само ритуал, тя е кантата за небцето: няколко вида сирена, масло с аромат на бабина приказка, сладко от зелени орехчета с карамфил и канела, восъчна пита с типичния за района боров мед, дебел колкото палец каймак в чинийка, яйца с нереалистично оранжев жълтък, бюрек, банички с тахан, маслини, хрупкав топъл хляб, несметни количества чай…
Любителите на нови вкусови усещания могат да рискуват и с шалгам – сок от лилав морков, който силно напомня нашенската армеева чорба, но ако се вярва на диетолозите изчиства токсините в организма, регенерира клетките, подобрява функциите на стомаха и черния дроб.
И цялата тази хранителна вакханалия протича дълго, с наслада и мерак при максимално удоволствие от всяка хапка. Успокояващата гледка на поклащащите се в реката рибарски корабчета, танца на тръстиката и оглеждащите се във водата ликийски гробници са като медитация за вечно забързания съвременен нервак.
Жителите на Далян се гордеят, че звездата от „Спасители на плажа“ Дейвид Хаселхоф е съсобственик на сладоледения бар „Гердерс“ в тяхното градче и все се намира по някой „очевидец“, който го е виждал да стои зад бара.
Но ако за Дейвид Хаселхоф сме изчели тонове клюки, то древните ликийци си остават загадка – не е ясно как са се появили и защо са изчезнали, обаче са оставили загадъчното наследство на погребалните си обреди - необичайни по архитектура гробници, изсечени в скалите.
Ликия е обхващала южното крайбрежие на Турция, днешните Анталия, Мугла и Бурдур. Данни за тази цивилизация черпим от исторически свидетелства от древните египтяни и хетите.
През VI в. пр.н.е. Ликия става част от империята на Ахеменидите. Убедени, че митично крилато същество отнася духовете им в задгробния живот, ликийците се стремели гробниците им да бъдат възможно най-високо в зъберите. Най-ранните от тях са от 5-и век пр. Хр. Те силно наподобявали с релефите си фасадите на къщите в Ликия. С идеята за вечен дом събирали телата на покойници от едно и също семейство.
Както вече споменах, подобни гробници има в Петра в Йордания, но и в Киренайка в Либия. Онова, което отличава ликийските са огромните саркофази, които в тази част на Турция са над 20.
Почитателите на историята (и на… Дядо Коледа) могат да отскочат до скалните гробници в град Мира, които са в същия вилает - близо до Анталия. Скалните ниши са издълбанив отвесна скала през 4-3 век пр.Хр., заобиколени са от буйна растителност и гледат директно срещу амфитеатър от римско време. Ако се чудите каква е връзката с Дядо Коледа по никое време – изключително пряка е. Негов прототип е Свети Николай. Той проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и от там идва името му Мирликийски.
Светецът е служил като епископ в малка църква, чиито останки могат да се видят в непосредствена близост до ликийските гробници. Обителта на Свети Николай в Мира е била разграбвана и разрушавана от земетресения. За последно е въздигната през 1042 година, но вруините й могат да се различат запазени фрески.
Преди да бъдат преместени в италианския град Бари, тук са се съхранявали мощите на светия човек. Той е раздал наследеното си богатство на бедните и се е прочул с умението си да цери и най-нелечимите болести. В памет на безсребърника, дал първообраза на Дядо Коледа, всяка година през декември хиляди туристи от цял свят се стичат в Турция, за да получат благословия и да прекарат Рождество Христово на слънчевия средиземноморски бряг на древна Ликия.
През лятото курортите Мармарис и Фетие примамват далеч не само със закуската в подножието на ликийски гробници, ами с ласкавото Средиземно море, вкусната храна, отличните хотели и възможността за пълна почивка на достъпна цена.
Още турски приключения на 12 май в "Покана за пътуване" по програма Христо Ботев на БНР от 18 до 19 часа.
Мобилна версия
RSS канали
