9738 | 20 юли 2015 | 15:54

По следите на Светия Граал, или как да се омъжите до края на годината

Ако разгледате подробната карта на френската област Бретан, в най-северната й част ще откриете залива Морбиан, всъщност плажа и кея на градчето Перос Гирек. Отсреща, на малкия Остров на монасите, ако се вярва на местната легенда, все още се намира скрита прочутата чаша - Светият Граал, от която е пиел крал Артур с рицарите си на кръглата маса. Шега ли? Е, във всяка легенда има и малко истина. А 

на този бряг легенди не липсват

В началото на V век монасите корделиери се заселили на острова и както е предписано от устава им, живеели от плодовете на своя труд. Уви, камениста почва ражда само оскъдна реколта картофи и риба от океана. Независимо от това божиите служители успели да съградят от розовия гранит на района доста прилична манастирска обител и с успех лекували болни рибари и корабокрушенци. Затова и точно на този остров след последната си битка в Камлаан се подслонил раненият крал Артур. И по залез-слънце се разхождал с феята Моргана. Сега разбирате, че Светият Граал може да бъде само тук! Лошото е, че не мога да ви покажа къде точно е скрит.

За жалост климатът се оказал толкова суров, че дори и монасите не издържали. Мястото им заели английските пирати с всички неудобства за френския бряг. Затова Луи XV възложил на гениалния си архитект Вобан да укрепи тази граница. Строителят издигнал крепостта си на съседния остров, който затваря залива, и пиратите... сменили базата си.

Но странната история на този бряг далеч не свършва дотук. Рибарите започнали да намаляват, а на тяхно място заприиждали писатели, художници, артисти, въобще бохемата на Франция, пък и не само. Все хора, които искали да избягат от условностите на големия град и търсели по-евтин живот. Така тук дошли Ги дьо Мопасан, Пиер Лоти, Гюстав Флобер, Максим дьо Камп и между тях

един ексцентричен милионер

Той се наричал Бруно Абакамович, или Абданак, както е по-известен. Гениален математик, електроинженер и изобретател, на практика той модернизирал железопътния транспорт на Франция през XIX век. Удостоен бил с Ордена на Почетния легион и естествено, спечелил доста пари. Човек с артистични наклонности, той се влюбил в бретанския бряг и решил да превърне малкия остров Костаерес ( коз-сешерез - „старата сушилня“ на бретонски) в своя артистична академия. Купил мястото и построил по собствен проект в неоромантичен стил замъка Костаерес. Днес той се е превърнал в една от забележителностите. Навремето Абданак го замислил като

Мека на полските интелигенти

и революционери в изгнание. Всеки от тях, добрал се дотук, можел да му гостува неограничено време и да твори. Стига само да носи Полша в сърцето си. Така покрай художниците Леон Войгулевски, Александър Гуземски и Казимир Мордашевич, писателя Владислав Мицкевич (син на Адам Мицкевич), цигуларя Йежи Туркневич и още много други в замъка пристигнал и Хенрик Сенкевич (авторът на „Кръстоносци“). Двамата мъже били на сходна възраст, а и писателят вече бил достатъчно известен със своите репортажи от Америка, Африка и Виена. До каква степен е била силна дружбата между тях, говори и фактът, че Сенкевич бил определен за настойник на София, дъщерята на вече тежко болния Абданак. Така под грохота на на честите бури и припукващите дърва в камината на замъка Костаерес се родила прочутата творба Quo vadis („Къде отиваш“ на латински). За нея и за останалите си книги през 1905 г. авторът получава Нобеловата награда за литература.

Днес по целия бретански бряг замъкът е известен повече с името Quo vadis, но отдавна вече не е Мека за полската интелигенция. След 1945 г. наследниците продават острова и оттогава той е сменил доста собственици. За момента се управлява от много луксозна туристическа агенция, която предлага едноседмичен престой „само“ срещу 15 000 евро. В бистрото отсреща между гостите се споменават имена на известни футболисти, състезатели от Формула 1, руски милионери и

прочути красавици от „Плейбой“

Но какво ли не говорят хората след втория калвадос.

На любопитните туристи тук местните хора показват къщите на Гюстав Айфел, бащата на Айфеловата кула, и на няколко други сегашни знаменитости. Но да се снимат, е разрешено само отвън.

Затова пък на плажа по време на отлив може да се стигне пеша до каменния параклис на светеца, дал името на селището - свети Гирек. Едно старо поверие гласи, че ако някоя жена успее да забие игла в носа на статуята, до края на годината ще си намери съпруг. Предлагам ви да я приемете, както всяка легенда, с известни резерви, но желаещи все още се намират.