5400 | 19 септ. 2023 | 13:28

„Ню Йорк таймс“ отбелязва, че посещението на Зеленски е свързано и с американските президентски избори, до които остава малко повече от година. В Киев са обезпокоени от перспективата за втора администрация на Тръмп

Президентът на Украйна Володимир Зеленски бе посрещнат като герой при първото му пътуване до САЩ след пълномащабната инвазия на Русия, което стана веднага след две последователни военни настъпления, показващи украинската мощ на Запада, отбелязва американският в. „Ню Йорк таймс“. През декември миналата година Зеленски говори пред съвместно заседание на Конгреса, като подчерта успехите и призова за продължаване на помощта, припомня БТА.

Второто посещение на Зеленски в САЩ, започващо днес, е по-деликатна политическа мисия, идваща в условията на скептицизъм по отношение на помощта за Украйна от страна на някои конгресмени републиканци, както и на фона на бавно развиващата се и засега неубедителна контраофанзива, на която се възлагаха много надежди във войната, коментира вестникът.

Зеленски ще участва в заседанието на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където се очаква да продължи усилията си за спечелване на подкрепа сред развиващите се страни, които се колебаят или клонят към Русия. След това украинският президент ще замине за Вашингтон, където ще се срещне с лидерите на Конгреса на САЩ и ще посети Белия дом.

Украинският президент подхожда към изявите си с по-балансирано послание, посочва „Ню Йорк таймс“. Той продължава да е неуморен защитник на военната помощ за украинската армия, но в молбите си влага дълбока благодарност за това, което Западът вече е предоставил. Вестникът обръща внимание на факта, че това е промяна в тона и подхода на Зеленски след критиките, че укорява съюзниците си и изглежда неблагодарен, докато ги притиска за оръжия.

Освен че лобира пред САЩ и Европа за военна помощ, Украйна търси дипломатическа подкрепа от развиващите се страни в Африка и Южна Америка с аргумента, че прекъсването на доставките на зърно води до повишаване на цените на храните. Киев иска да получи подкрепа и от военните си съюзници, сред които Америка има най-голямо значение, тъй като осигурява около една трета от преките дарения на оръжия за украинската армия.

Сега Белият дом е поискал от Конгреса допълнителни 24 милиарда долара за помощ за Украйна, които изглежда ще бъдат вплетени в партийните борби за разходите тази есен. Зеленски ще има възможност да се опита да обедини демократите и републиканците относно необходимостта от продължаване на военната помощ, прогнозира „Ню Йорк таймс“.

Вестникът отбелязва, че посещението на Зеленски е свързано и с американските президентски избори, до които остава малко повече от година. Лидерите в Киев са обезпокоени от перспективата за втора администрация на Тръмп и по-малко ентусиазъм в ангажимента за подпомагане на Украйна.

Украинските лидери са решени да продължат да се бият, тъй като алтернативата е страната им да бъде превзета от руския президент Владимир Путин, коментира в. "Лос Анджелис таймс". Но армията им не е напреднала достатъчно, за да накара Путин да реши да намали загубите си. Той залага на това, че САЩ и европейските им съюзници ще се уморят да изпращат пари и оръжия на Киев.

Вестникът посочва, че друга причина Путин да продължи да се бори, е перспективата, че Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом. Тръмп похвали нахлуването на Путин миналата година като "гениално" и заяви, че ако бъде избран, ще прекрати войната "за 24 часа", което звучи като изваждане от строя на Украйна.

Така че ще е необходима още една година на бойни действия плюс президентски избори, преди Путин изобщо да помисли за преговори, заключава "Лос Анджелис таймс".

Американското сп. „Форин полиси“ отбелязва, че в Ню Йорк тече последната подготовка на чуждестранните лидери за тазгодишната сесия на Общо събрание на ООН, което започва днес. На дневен ред е всичко - от значението на блока за международните конфликти до климатичните промени. Но световната среща на върха е само началото на преговорите с висок залог, коментира списанието.

Целите на Зеленски за тазгодишната сесия на Общото събрание на световната организация са две - да събере подкрепа за своето предложение за мир от 10 точки и да намери решение на кризата с продоволствената сигурност на Украйна, посочва в анализа си „Форин полиси“. Що се отнася до първата цел - намирането на съюзници става все по-трудно след усилията на Русия да ухажва държавите от Глобалния юг.

Що се отнася до второто - решението на Русия да напусне черноморската зърнена инициатива през юли и да наложи фактическа блокада на доставките, преминаващи през нейни води, доведе до намаляване на хранителните запаси на Украйна през последните месеци, отбелязва списанието.

Украински официални лица също така намекнаха за възможността за свикване на специална сесия на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на войната. Въпреки това, дори и да се проведе тази специална сесия, вероятността тя да доведе до осезаеми резултати остава малка - не на последно място, защото руският президент Владимир Путин не участва в сесията, изпращайки вместо това външния министър Сергей Лавров.

През февруари и март 2022 г. повече от 140 държави в Общото събрание на ООН приеха две резолюции, осъждащи нападението на Москва. Но освен че демонстрираха широк международен консенсус срещу войната, резолюциите не допринесоха за решаване на кризата.

Графикът на Зеленски и отсъствието на Путин не са единствените решения, привличащи голямо внимание в Ню Йорк, посочва „Форин полиси“. Нито китайският президент Си Дзинпин, нито външният му министър Ван И ще присъстват на тазгодишната среща на върха. Вместо това Пекин ще изпрати вицепрезидента Хан Чжън, който има предимно церемониална роля.

Сред другите важни неявили се участници са френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Риши Сунак и индийският министър-председател Нарендра Моди. По този начин Байдън става единственият лидер от петимата постоянни членове на Съвета за сигурност, който ще присъства, отбелязва списанието.

Френският в. „Монд“ обръща внимание на факта, че Зеленски се очаква в Капитолия и Белия дом след участието си в Общото събрание на ООН, което идва в момент, когато американският Конгрес обсъжда предоставянето на военна и хуманитарна помощ в размер на до 24 милиарда долара за Украйна в нейната борба с руското нахлуване.

Вестникът коментира, че Конгресът на САЩ е все по-раздвоен по отношение на предоставянето на допълнително финансиране за Украйна. Байдън поиска пакет от още 13 милиарда долара военна помощ за Украйна и 8 милиарда долара за хуманитарна помощ.

Но консервативни конгресмени републиканци настояват за широкообхватни съкращения на федералните разходи, а някои от тях конкретно се стремят да спрат парите за Украйна, тъй като Конгресът иска да приеме годишните си законопроекти за бюджетните кредити преди крайния срок 30 септември, за да може да продължи работата на американското правителство.

В коментар на същата тема британският в. „Гардиън“ изразява друго мнение, а именно, че Украйна се нуждае от помощ на всички фронтове - военен, граждански и хуманитарен. Нашата воля не може да се разколебае, отбелязва вестникът, като цитира мнението на един от водещите анализатори на войната в Украйна Майкъл Кофмън, старши сътрудник във Фондацията за международен мир "Карнеги", който отправя призив към Запада да "прави планове за дългата война", имайки предвид военните предизвикателства, пред които е изправена страната - боеприпаси, противовъздушна отбрана, ключови средства и засилване на обучението.

Според Кофмън огромният мащаб на предстоящата операция не може да бъде надценяван. Тъй като краят на войната не се вижда, трябва да се планират граждански и хуманитарни нужди, а не само военни, твърди той.

Опасността се състои в това да се нормализира ненормалното, коментира в. „Гардиън“. Украинското цивилно население е изправено пред чудовищен стрес - загуба на близки или страх от загубата им, прекъсване на учебния процес, предупреждения за въздушни нападения посред нощ, огромен брой бежанци и вътрешно разселени лица, наводненията от скъсването на язовирната стена край Каховка, носещи невзривени мини в жилищните райони, както и жертви сред цивилното население, които по скромни оценки са 27 000 души.

Но смелостта и устойчивостта не се поддържат във вакуум, отбелязва британският вестник. Сега 18 милиона украинци се нуждаят от хуманитарна помощ в цялата страна, особено в районите, разположени най-близо до фронтовата линия, както и в районите, намиращи се под временен руски военен контрол. Близо 6 милиона души са вътрешно разселени. Докато продължават битките, екипите на Международния комитет за спасение, които следят отблизо сраженията, откриват много висока степен на нуждаещи се сред цивилното население.

Планирането на дългата война на гражданския фронт означава също така да се постави психическото здраве наравно с физическото. Това е особено важно за най-уязвимите групи от населението, като децата и възрастните хора.

Това означава също така да се поддържат ефективни хуманитарни действия, основани на факти и разходи. Съществува също така жизненоважна необходимост от подкрепа за участниците от гражданското общество в Украйна, които са активен компонент на хуманитарната реакция и често са първите на мястото на събитието, когато настъпи бедствие, заключава „Гардиън“.

Под заглавие „Поглед към руините на Украйна“ американският ежедневник „Вашингтон пост“ помества серия от снимки от Орехов и отбелязва, че градът, важен възел за украинските войници, които се отправят към контраофанзива, е превърнат в скелет в сравнение с предишния си вид след нахлуването на Русия. Руската артилерия в продължение на месеци бомбардира малкия град в Южна Украйна, принуждавайки много жители да избягат или да се скрият под земята, където животът и дори градският бизнес продължават, посочва вестникът.

Къщите са в руини. Въоръжени с пушки войници стоят на контролно-пропускателните пунктове. Ръждясали железни капани за танкове се виждат встрани. Пътищата преминават през обширни равнини, превърнати в полета на смъртта, затрупани с противопехотни мини - още едно наследство от войната, с което местните жители ще трябва да се борят, когато дойде време за възстановяване, отбелязва „Вашингтон пост“.