12859 | 30 май 2015 | 13:01

На 15 юли певицата ще подгрява самата Лорин Хил на концерта й пред „Арена Армеец“.

- Рут, ти си на първо място в класацията на Дарик радио за най-влиятелните хора от шоубизнеса в социалните мрежи. На какво според теб се дължи това?
- Не знам, но за мен е удоволствие. Принципно не вярвам на класации, защото в тях винаги има субективност, но в случая методиката на избор според мен е вярна, а и одобрявам голяма част от имената, които присъстват в списъка. Това са хора, които се опитват чрез социалните мрежи да повдигат наболели теми и да предизвикват общественото внимание, което е добър начин да осъществят промените, които желаят. За мен например беше много важно да се говори за казуса „Саня Армутлиева“ и нейното влияние върху шоубизнеса в България. Благодарение на тази тема много скандални неща, които бяха потулени, излязоха наяве. Затова се надяваме на общото събрание на
ПРОФОН през есента тя да подаде оставка.
- Ти имаш много успехи и у нас, и в чужбина. Коя е личната класация топ 3 на професионалните ти постижения?
- Трудно ми е да определя. Много се гордея с едно момиче, което идва на уроци при мен. То за няколко месеца разгърна изумително потенциала си и се радвам, че Ӝ помогнах. Гордея се, че музиката ми бе забелязана от Марк Ронсън, който е автор на едни от най-големите хитове на Ейми Уайнхаус, Бруно Марс, Адел, „Дюран Дюран“ и кой ли още не. Той си беше купил моя албум и беше споделил с всичките си фенове, които са близо милион, как този продукт е нещо невероятно и че не може да повярва, че такава музика идва от държава като България. Това за мен е признание от един много важен човек, когото безкрайно уважавам. Гордея се и със семейството си, особено с баща си и неговите спортни успехи.
- Гледахме на 24 май по телевизията концерта ти със Софийската филхармония. Какво беше усещането?
- Изключително! Да видиш цялата зала „България“ на крака е невероятно. Имаше голямо вълнение, изпитвах и притеснение. Абсолютно сама организирах всичко и точно преди концерта изпаднах в пълна паника. Но си казах една бърза молитва, излязох на сцената и се опитах да дам всичко от себе си. Сега ми предстои да направя и голям концерт в зала 1 на НДК, вече имам дата през март. В него ще има и театрален елемент, тоест ще е цял спектакъл.
- Върху какво още работиш в момента?
- Тази година ми предстои да издам три албума. Единият излиза другата седмица и е с ремикси от международни автори върху песни от предишния ми албум. Той ще излезе и в чужбина, както и на плоча. Подготвям и друг проект с едни млади музиканти от Пловдив, който е почти готов, а през август заминавам за Лос Анджелис, за да запиша третия си албум в едно от най-добрите студиа в света - „Ред Бул“. Музиката в него е изцяло моя, в момента я пиша и е доста трудно.
- Джазът не е най-слушаният стил у нас, но теб всеки те познава. Кога усети, че вече си известна?
- Мисля, че се случи за една нощ. Участвах в „Мюзик айдъл“ и бях на 18 години. Просто на другия ден излязох на улицата и вече всички ме познаваха, беше много странно. Всякакви хора ме спираха по улицата, просто го усетих като шамар. Но както при повечето музикални формати, тази слава бързо отмина. Ако днес ме заговорят, го приемам за нещо нормално, отговарям, продължавам. Хубаво е, че хората до мен много ми помогнаха да не се самозабравя. Защото таванът в България е много нисък. Няма безкрайно пространство за развитие. Доста хора не го осъзнават и си мислят, че като са ги давали няколко пъти по телевизията, това им е отворило врата към нещо гигантско.
- Ти от кого наследи тази амбиция и работохолизъм? Какво си взела от майка си и баща си?
- Мисля че приличам повече на баща ми, който е много организиран. Спортната дисциплина също мисля, че е от него. Както и отговорността. Няма да забравя, докато се развеждаха с майка ми. Помня го - сам, с цялата грижа към нас и старанието му да бъде най-добрият родител, което за мъж с две деца е било ужасно трудно. Балансът между това да бъде строг и да ни възпитава и желанието му да бъде мил и грижовен също е бил сложен. Трудно е за един баща да бъде и майка, хората са свикнали по-скоро да е обратното.
- Как реши да се занимаваш с музика?
- Още докато бях малка, всички казваха, че имам хубав глас, но някак си не го осъзнавах, докато сама не пожелах да се занимавам с пеене. Спомням си, че когато започнах да пея, първоначално умирах от срам. Не исках никой да ме чува. Ето защо пеех във входа на блока. Там имаше много хубаво ехо, с което ми се струваше, че всичко звучи много добре, а надали е било точно така (усмивка).
- Твоите първи години обаче минават в Бахрейн, Индия и Тайланд, където е работил баща ти. Имаш ли спомени оттогава?
- Много. Спомням си, че в Бахрейн си играехме на един плаж, на който ходеше емирът. Аз имам брат близнак и бяхме много интересни, защото аз съм с тъмна коса, той е много рус и въпреки че си приличаме, все пак сме различни. Емирът много ни беше харесал, дори поиска да се запознае с родителите ни. Явно не беше виждал такива дечица, а и по онова време бяхме доста екзотични за една арабска държава. Майка ми обаче от някакъв вид срамежливост дипломатично отказала.
В Индия първо живяхме в Бангалор, където беше мръсно и имаше много змии. Но тогава ги възприемах като нещо нормално. Освен това непрекъснато играех с местните дечица и съответно точно като тях пиех вода от чешмата. Майка ми, като разбра, просто полудя. Страшно ми се кара, защото във водата имало амеби - аз не съм знаела. После се преместихме в Патиала, където беше доста по-приятно и чисто. Спомням си как един ден се заиграх с някаква мангуста и изобщо не съм забелязала как е станало тъмно. Баща ми полудял, обиколил целия град, разтреперил се, започнал да плаче. Представете си - мъж на 40 и кусур години, спортист, здрав човек, как плаче. Най-накрая ме намери, спомням си, че само като го видях, си казах: „Леле, аз съм загазила!“ Той обаче просто ме гушна, не ми каза и дума и ме прибра. Можеш да си представиш - Индия, тъмно, няма телефони, представям си колко нерви съм му докарала на човека.
- Ти скоро обиколи Азия с твоя приятел. Кои точно места посетихте?
- Ние заминахме в края на миналата година и посрещнахме Нова година в Тайланд. Там отидох на първото място, където се качих на сцена, когато бях на 9 години. И си казах: „Ей, какво нещо е животът! Минали са 15 години и аз вече съм това, което тогава съм си мечтала да бъда.“ Това ми завръщане в тази страна извади на бял свят страшно много спомени. Освен това прекарах целия ни престой там в търсене на един десерт, който преди време продаваха навсякъде по улиците. В мига, в който пристигнахме, се качих на един скутер и ходих на 20 км от хотела ни, за да го търся. След това в Банкок обиколих всички пазари - пак го нямаше. И последния ден радарът ми за търсене така перфетно работеше, че го видях на 50 м от нас от едно такси и само извиках: „Спри!“, за да мога да си го купя. И се успокоих (усмивка). Той представлява хрупкава палачинка, вътре с яйчен крем с кокос, отгоре посипана със стърготини. Половината съставки от този десерт ги има само в Тайланд, аз съм се опитвала да си ги търся. Много е странно как в Азия се чувствам като у дома си. Удивително е колко добре може да се чувства човек на място, което е тотално различно от неговата природа.
- А кое от новите места, които за пръв път посети, най-много те впечатли?
- Много ми хареса във Виетнам, в Камбоджа и храма Анг­кор Ват, в Лаос бяхме на един водопад, който се казва Куанг Си, в Малайзия Куала Лумпур е може би един от най-модерните градове, в които съм стъпвала, а в Бали вече си ходя за втора година поред и всичко ми маресва.
- Къде беше най-красивата вечер от цялото това пътешествие?
- Във Виетнам в градчето Хо Ян. Пристигнахме в неделя вечерта и беше абсолютно тъмно, направо се чудихме къде сме отишли - нямаше жив човек! Още с пристигането тръгнахме да се разходим и с излизането ни заобиколи невероятна красота. Там имаше една река, по която бяха пускали фенери, но около нея нямаше хора, явно тази церемония се прави по-рано вечерта и всички се бяха разотишли. Беше страшно романтично, защото бяхме сами, около полунощ, на брега на реката, осеяна със светлини...
- Разкажи ни за твоя приятел Александър Несторов. Лесно ли се сближи с него?
- Не беше лесно, не беше бързо. Виждахме се известно време, преди нещо да се случи, но още в самото начало си паснахме. Всичко стана естествено, без някой от нас да е припрян, без да има напрежение. Но той е изключително интелигентен, последователен, балансиран и рационално мислещ човек, което е много ценно за мен.
- Той е и главен редактор на множество риалити формати. Ти си била участник в такива. Какво ти дадоха като емоция?
- Първо, човек трупа опит, участвайки в такива предавания, но истината е, че те се правят най-вече за пари. Хората, които участват в тях, го правят поради същата причина. Така че това по-скоро трябва да се възприема като работа. Много ми е смешно, когато някой каже, че иска да участва заради тръпката. Абсолютна глупост! Единствената причина е чисто икономическа, но пък това не е срамно, освен това е и добре платена работа.
- Ти достатъчно хитра ли си да оцеляваш в такава среда?
- Трудно ми е да определя, но по-скоро не.
- Има ли неща, които не харесваш в себе си?
- Едно от нещата е, че съм малко първосигнална и когато нещо ми щукне, го правя или го казвам, а е по-умно да премислям действията си. Друго, което не одобрявам в себе си, е, че понякога съм непостоянна. Би ми се искало да не хващам по 20 неща едновременно, а да се заема с едно и да го завърша напълно. Но в ежедневието, което имаме, и във времето, в което живеем, човек трябва да е активен. За съжаление понякога ми е трудно и това води до някакви леки здравословни проблеми. От известно време например не спя добре, което не е нормално за човек на 25 години, но какво да се прави, нямам друг избор.
- Знам, че си преодоляла фобията си от летене. Останаха ли ти още страхове за преодоляване?
- Притеснявах се и от кучета. Като бях малка, едно ме ухапа и развих панически ужас. За мен това беше много неприятно, защото обожавам животни. Затова с времето реших да си взема куче и да видя как ще се справя с него. Взех го малко, то после стана 70 кг, видях му характера, разбрах как действат и разсъждават тези животни, някак си ги разбрах и ми мина. Според мен, ако човек има някакви страхове, в един момент трябва да започне да се докосва до тях и да ги преодолява.
- Какви други принципи те водят в живота?
- Никога да не правя компромиси с музиката и никога да не правя нещо на всяка цена. Искам и да съумея да продължа да бъда с хората, които са до мен. Те не са се променяли от много години насам, т.е. аз нямам някакви нови близки, които изневиделица се появяват. Държа на едни хора, които винаги са били ценни за мен, защото ми е важно да имам връзка с тези, които обичам и на които вярвам.
- Как ще се разделиш с тях, ако решиш да живееш в чужбина? Къде виждаш своето бъдеще?
- За мен оптималният вариант е тук да бъде моят дом, но да имам възможността да пътувам. Но искам, където и да ходя, да мога да се връщам в дома си. Надявам се да се случи. Дано!