До две години може да отнеме възстановяването и пускането в експлоатация на пътя Смолян-Пампорово, който вчера бе отнесен от най-голямото свлачище в България през последните десетилетия. Това обяви в ефира на "Нова тв" служебният регионален министър Николай Найденов.
"Не съм голям оптимист, трудно е да се прогнозира, преди да се проведат проучвания, но минимум 1 година, може и 2 години в най-добия случай - каза той в отговор на въпрос за необходимото време за възстановяване на пътя. - Но държавата плътно ще стои зад този проблем и ще направи всичко необходимо да помогне. Не зная кой дава разни идеи за мостово съоръжение над увредения участък. Още от днес на място ще има геолози и пътни инженери, за да преценят дали е възможно и тепърва ще се правят геологически и хидрогеологически изследвания. Това е много сериозен случаи и не може за 12 часа да се хвърлят така идеи"
Според министъра причината за възникването на свлачището не е в близкия язовир, а е "по-скоро хидрогеоложки проблем, ситуация на кръгово-цилиндрична хлъзгателна повърхнина".
"Това е старо свлачище, укрепвано е преди 20 години, с цел да се подпре водата - обясни Найденов. - За мен това не е добър подход - водата трябва да се хване и отведе правилно, така че подпорите да не трябва да покриват такава голяма земна маса. Това е огромно свлачище, не би трябвало фактори като дърветата или близкия строж, който е буквално една малка точка, да окажат влияние на този процес."
Министърът счита, че е било малко вероятно да е можело да се предотврати това бедствие, просто защото целият район е такъв.
"Целите Родопи са особени, непрекъснато се случват такива неща и за населението в община Смолян и в другите общини това е ежедневие.
Големият проблем е, че пътят Смолян-Пампорово е много важен. Затова ще се провери дали няма вариант да се направи обход, но тепърва трябва да се види каква е земната подложка и дали може да се използва, докато се направи нов път. Тази сутрин се чух с областния директор на пътното управление инж. Кушев - на 1 км по-нагоре има един стар път и ще видят дали оттам може да се измисли нещо за обход".
Обходните маршрути - през Стойките и през Рожен, според министър Найденов, имат капацитет да поемат трафика. "Но неприятното е, че се удължава пътят с, грубо казано, 30 км, а ежедневно се ползва от хората, които работят в Пампорово и в Смолян".
Служебният министър потвърди, че има и друг участък в района, в който вчера е имало свлачище, но там всичко било овладяно и "засега няма индикации там да се случи нещо тежко, както вчера".
Според Найденов властите трябва "да предприемат предимно превенция и мониторинг на всички свлачища".
"Има регистър на свлачищата, има държавни предприятия, геозащита, мониторинг. Преди време имаше инхаус поръчка за 100 свлачища за много милиони. От тяха само 5 може би са направени с какви ли не оправдания - изтъкна Найденов. - Ще препоръчам на следващия министър да се прегледа внимателно с експерти и специалисти кои свлачища да се правят - не 100 наведнъж, а да се приоритизират."
Свлачището между Смолян и Пампорово, обхващащо местността Райковски ливади, където пропадна пътя заедно с 5 дка планина, се определя от специалистите като най-мащабното в България и едно от най-значимите на Балканите. Темата излиза на преден план след последните активни процеси, довели до прекъсване на пътната връзка между града и курорта, пише Марица.
По данни на областният управител Зарко Маринов след заседание на кризисен щаб днес набелязаните мерки включват възстановяване на газовата връзка с курорта Пампорово, тъй като газопровода с метан е прекъснат при свлачището, а от него се захранват всички хотели в курорта.
Обследва се и състоянието на прохода Рожен, който ще поеме огромна част от целия пътен трафик от региона към Пловдив и вътрешността на страната. Очаква се да се правят геоложки проучвания дали свлачището се движи, и когато то спре, да се правят някакви възстановявания на пътя. Но това не е първото геоложко проучване на това огромно свлачище стигащо от Смолян до кв. Каптажа в Смолян.
От проведените инженерно-геоложки изследвания, свлачищната зона обхваща площ от около 7.2 кв. км, с дължина над 5 км и ширина до 1.5 км. Тя започва от района на Смолянските езера и достига до северните части на града, като включва и зоните към Пампорово и Райковски ливади.
Още през ноември 2022 г. започна мащабно инженерно-геоложко и хидрогеоложко проучване на свлачището, а Община Смолян е сред 32-те европейски общини, получили подкрепа за въвеждане на добри практики за адаптация към климатичните промени. В изследването се включват български и международни експерти, сред които доц. Лучия Илиева и инж. арх. Зузана Худекова.
Данните от проучванията показват, че свлачището представлява сложна система от множество свлачищни тела с различна дълбочина и активност. Геоложката структура в района е неблагоприятна – почвите са водонаситени, силно напукани и с ниска устойчивост, което създава условия за постепенни, но и внезапни свличания. На места процесите са дълбочинни и достигат десетки метри, което значително затруднява стабилизирането.
Експертите акцентират върху ролята на водата като основен фактор – при обилни валежи и снеготопене се увеличава налягането в почвените пластове и се ускорява движението на земните маси. Именно това обяснява и честите активизации в района, включително и последните събития край Райковски ливади.
В рамките на проучването е извършено детайлно картиране на територията с цел да се обособят зони с различна степен на риск. Целта е да се даде отговор къде и при какви условия може да се строи, какви ограничения трябва да се въведат и какви инженерни мерки са необходими. Според експертите, стандартните подходи за укрепване не са достатъчни и са нужни комплексни решения, включващи дренажни системи, ограничаване на водонасищането и специализирани укрепителни съоръжения.
Темата остава актуална и през следващите години. През февруари 2024 г., кметът на община Смолян Николай Мелемов настоява пред държавата за изготвяне на официално експертно решение за укрепването на свлачището. По думите му, въпреки проведените сондажи и частични анализи, липсва завършено цялостно изследване, което да даде конкретни насоки за действие.
Проблемът засяга не само инфраструктурата, но и стотици частни имоти, особено в квартал Езерово, където ограниченията за строителство и липсата на канализация създават сериозни затруднения за местните жители. Проведени са и граждански инициативи с искане за решаване на проблема, но към момента липсва окончателно законодателно и техническо решение.
Според данните, свлачището е регистрирано още през 1983 г. и има ясно очертани граници – между реките Крива, Мунева и Черна и връх Снежанка. Това потвърждава, че става дума за дългосрочен и мащабен геоложки процес, който изисква системен подход, постоянен мониторинг и значителни инвестиции.
Днес бе проведено заседание на кризисния щаб с участието на местната власт и на отговорните институции. Пред БНТ областният управител Зарко Маринов успокои, че в момента няма бедстващи хора, полицията е отцепила пътя и трафикът е спокоен.
Взето е решение, че най-спешно е да бъде възстановено газоподаването, прекъснато заради скъсания газопровод. Това ще стане най-късно до тази вечер. Специалисти са инспектирали язовир "Пампорово", който е над свлачището. Не са установени проблеми нито с язовирната стена, нито с просмукване на води.
8110 | 2 май 2026 | 17:54



Мобилна верси
RSS
