49764 | 24 юли 2015 | 12:38

Източникът на вътрешната ни сила е в дълбините на душата

Няма две мнения: раздялата с любимия човек е голям удар. Ако отношенията са продължавали години наред, тяхното прекратяване разбива не единствено сърцето, но и живота. Разривът с партньора ни покосява не само в преносен, но и в пряк смисъл. Синдромът на разбитото сърце е кардиологична болест, предизвикана от силен стрес, в това число и от раздяла. Учени от Абърдийнския университет във Великобритания установиха, че нарушенията в работата на сърдечната машина продължават около четири месеца след понесения стрес и през това време отравят живота на човека.

Другото название на синдрома, описан за първи път в Япония през 1990 г., е Такоцубо кардиомиопатия и той вече е вписан в международната класификация на болестите. По-често се среща у жените, а главният му симптом е силна болка в областта зад гръдната кост. Тя е свързана с нарушение във функцията на лявата камера на сърцето. Методи за лечение на това състояние все още няма. Смята се, че с течение на времето то се преодолява от само себе си.

Раздялата с любимия предизвиква ред болести

Друго последствие за сърдечносъдовата система от раздялата може да е психогенната стенокардия. Известният руски кардиолог д-р Яна Михайлова обяснява, че това заболяване сполетява най-често жени до 35-годишна възраст. Характерно за него е, че болката в гърдите се усилва постепенно и може да продължи с часове. Пациентът изпитва тревожност, чувства се застрашен от някаква опасност, бързо се изморява. Пристъпите на психогенна стенокардия обикновено възникват при емоционално напрежение - примерно когато човек случайно срещне бившата си половинка. Въпреки характерната за тези случаи превъзбуденост изменения в електрокардиограмата не се наблюдават.

Д-р Яна Михайлова също така отбелязва, че след раздялата е възможно да се появят кожни заболявания - най-често невродермит, алергични реакции, нарушение на съня, на дишането. Не са изключени и проблеми със стомаха и червата. Важно е да се разбира, че към медикаментозното лечение е необходимо да се добави психотерапия.

Нека се погледнем отстрани!

Да се излезе от подобно затормозяващо състояние е трудно, но то може и трябва да бъде преодоляно. Специалисти по психологическа помощ твърдят, че и този горчив опит си има добрата страна, стига да съумеем да го приемем като период за пробуждане на душата. Принудителното усамотение ни дава шанса да установим дълбока връзка с истинската си същност, да проумеем какъв човек сме всъщност и в крайна сметка да продължим житейския си път в мир и в хармония със себе си.

Първоначално трябва да положим усилия да не се възприемаме като жертва, като развалена и захвърлена играчка. Необходимо е да изместим гледната си точка към станалото и да се превърнем в страничен наблюдател, по възможност безпристрастно оценяващ ситуацията. Какво не ни достига? Какво сме изгубили? Кои споделяни с любимия човек мечти и надежди вече напълно са изчезнали от нашия живот? С една дума, нужно е да оценим загубите и да признаем, че ги има.

Любовта продължава
да живее в нас

Когато болката утихне или когато най-накрая решим, че не можем повече да живеем с вкаменено сърце, ще ни се наложи да се огледаме и да разберем къде всъщност се намираме, за да започнем да уреждаме новия си живот. Настъпил е моментът да преценим положението си от емоционална, психологическа, ментална, финансова и духовна гледна точка. И не е толкова важно колко зле са нещата. Осъзнаването на обстоятелствата, до които ни е довело разбитото сърце, вече само по себе си е старт за нов живот.

Да, любовта ви е разбита на безброй късчета. Струва ви се, че сте изпразнен от съдържание, че във вас е останала само болка и тя никога няма да утихне. Но истината е, че независимо от катастрофалните разрушения в сърцето ви има още много място за светлина. Всъщност любовта продължава да живее във вас. Светлината, с която тя озарява, е приглушена и дълбоко скрита, но действително е по силите ви отново да я направите ярка. Защото става дума за любовта, която е вътре във вас, а не за чувствата, насочени към друг човек. Именно тази любов ще излекува сърцето ви. Нужно ви е да се вглъбите в себе си. Дългите самотни разходки, медитацията, дихателните упражнения, здравословното хранене, възобновяването на стари приятелства, загрижеността за самия себе си - всички тези неща няма как да не ви помогнат по пътя.

Егото поражда само ярост и жажда за мъст

Помислете за собственото си его. Дайте си сметка, че тъкмо то иска да ви превърне в жертва.

А когато егото е над всичко, у вас остава единствено ярост, болка и жажда за мъст. Затова трябва внимателно да анализирате ситуацията: вашата изгубена любов фактически беше ли истинско чувство или всъщност беше основана на желанието ви да се чувствате пълноценни, на страха от самота, на потребността да отговорите на очакванията на околните? Какво във вашите отношения се диктуваше от егото и какво от сърцето? Тези въпроси не са трудни, достатъчно е да сте напълно откровен със себе си. И тъй като егото се подхранва от преживяната загуба, бихте могли да му дадете любовта, от която се нуждае. Просто бъдете по-добри към себе си, мислете позитивно и това ще ви помогне постепенно да снизите ролята на егото в своя живот - така ще се чувствате по-свободни и по-щастливи.

Време е да осъзнаете, че трябва да възприемате собствената си душа като източника на вътрешната сила, благодарение на която ще продължите живота си. Вслушвайте се в нейния глас, в интуитивните предчувствия и мъдри мисли, които извират от нея. Научете се да различавате нейния тих глас от гласа на егото. Поблагодарете на егото за грижите и го освободете от скучните задължения. Вече ще можете да залепите разбитото си сърце. Бъдете му благодарни - ако не се беше разпръснало на хиляди парченца, причинявайки ви толкова болка и страдание, вие никога не бихте потеглили по този път, по който открихте душата си. Не забравяйте и тялото си: заемете се със здравето си, решете проблемите, за които преди не сте намирали време - така ще постигнете толкова нужното ви равновесие между физическото и душевното здраве.