8027 | 16 септ. 2021 | 16:46

На откриването бяха президентът Георги Първанов, проф. Стоян Денчев, Тодор Чобанов, Ясен Тодоров, главният прокурор Иван Гешев и др.

В историческия център на София бе открит паметник на американския президент Удроу Уилсън, който помогна за запазването на българския суверенитет след края на Първата световна война /1914-1918 г./. Монументът, който е по проект на именития български скулптор Георги Чапкънов, е поставен в градинката между Централната баня и джамията "Баня баши".

Идеята е на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България. Тя е била подкрепена от общественици, интелектуалци, КРИБ, кметът Йорданка Фандъкова, главният архитект на Здравко Здравков, доц. Тодор Чобанов. В инициативния комитет са такива изтъкнати българи като акад. Антон Дончев, акад. Георги Марков, проф. Андрей Пантев, проф. Валери Стефанов, проф. Кирил Топалов, Иван Гранитски.

Решението за издигане на паметника бе прието от Столичния общински съвет на 23 април тази година.

На откриването присъстваха представители на българския политически и интелектуален елит, както и много представители на съдебната власт, по чиято инициатива се поставя паметникът на 28-ия президент на САЩ. Сред гостите бяха президентът Георги Първанов, проф. Стоян Денчев, Тодор Чобанов, Ясен Тодоров, главният прокурор Иван Гешев, представляващият ВСС Боян Магдалинчев, шефът на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, актьорът Калин Сърменов, проф. Веселин Янчев, аташето по образование в посолството на САЩ Брент ЛаРоса, индустриалецът Кирил Домусчиев, шефът на БТА Кирил Вълчев, ген. Константин Попов, зам.-кметът на София Данчо Барбалов, членове на ВСС, магистрати и много граждани, както и лично създателят на паметника проф. Георги Чапкънов.

"Спасителят на България"

На 8 януари 1918 г. Удроу Уилсън произнася прочутата си реч за "14-те точки" като предлага създаването на Обществото на народите, световна миротворческа организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.

Удроу Уилсън се надява, че предложените "четиринадесет точки" означават край на войната и постигане на справедлив мир. На Парижката мирна конференция през 1919 г., след края на Първата световна война, той представя своя план за следвоенното устройство на света.

Разумната му политическа програма среща обаче яростния отпор на европейските империалистически сили от Антантата, които са победители във войната, вследствие на което по-голямата част от 14-те му точки не са приети.

Удроу Уилсън категорично се противопоставя на това България да бъде жестоко наказана, заради участието си във войната, както иска Великобритания.
Той защитава позицията, че Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини трябва да останат в границите на българската държава.В оформянето на тази позиция участва и американския шарже д"афер в София Мърфи - известен българофил, който представя на конференция в Париж документи за българския характер на Тракия, Добруджа и Македония.

Британците скланят на "компромис" с автономна тракийска квази държава, но в границите на гръцката държава. Предложението обаче е отхвърлено от американските дипломати.

Франция дава идеята за свободна Западна Тракия, включваща българското етническо малцинство. Това решение получава подкрепата на САЩ от техния дипломатически представител Полк, но гръцкият премиер Венизелос яростно се противопоставя на тази идея с аргумента, че Гърция няма да има пряка сухопътна връзка с Одринска Тракия, която държавите от Антантата са решили да й дадат.

Удроу Уилсън осуетява реализирането на плана за ликвидирането на българската държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, лансиран от нашите съседи на мирните преговори в Париж.

Уилсън е категоричен, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. Президентът е срещу отмъстителното отношение към победените народи и се аргументира, че то ще доведе до нова война в бъдеще. Той настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство.

Възмутен от налаганата късогледа и отмъстителна политика на европейските си съюзници от Антантата, спрямо победените във войната държави от Централните сили, той напуска конференцията и се завръща в САЩ.

За своята упорита борба за справедлив и траен мир, Уилсън е удостоен през 1920 г. с Нобелова награда.