10533 | 18 февр. 2025 | 13:26

ЕС повече не може да е организация с бавни и стратегически решения за дългосрочен период. Тя трябва да се справя с ежедневните спешни случаи и непредвидени ситуации.

Веселин Киров

Европейският съюз се подготвя за безпрецедентна реформа.

Комисията фон дер Лайен на 5-ата година от текущата бюджетна рамка (2021-2027) реши, че този бюджет е остарял и е редно да се преосмислят приоритетите му. Първоначално създаден за стабилна и предсказуема Европа, бюджет 2021-2027, всъщност е разпокъсан в повече от петдесет програми, натоварен с излишни забавяния и не успява да реагира ефективно на кризите, които се случват една след друга.

Констатацията е следната: ЕС повече не може да е организация с бавни и стратегически решения за дългосрочен период. Тя трябва да се справя с ежедневните спешни случаи и непредвидени ситуации.

Цифрите говорят сами за себе си: докато финансовата рамка 2021-2027 вече е добре започната, едва 6,4 % от средствата за кохезионна политика са били реално изплатени на страните членки. Това е сигнал, че европейската машина се забавя и е време всичко да се преразгледа, включително и продължителността на бюджетното планиране, което в момента е фиксирано за седем години.

Необходимостта от преосмисляне на европейския бюджет става още по-належаща пред лицето на основно предизвикателство: погасяването на плана NextGenerationEU (Планът за възстановяване). Тази програма, създадена като спешен отговор на Covid кризата, изпълни своята роля, успокоявайки пазарите и подкрепяйки икономиките на ЕС, и всичко изглеждаше под контрол… до войната в Украйна.

Впоследствие повишението в пъти на цените на енергията и рязкото покачване на инфлацията промениха бюджетната картина. В отговор на този шок планът NextGenerationEU трябваше временно да се спре. Като продължи да инжектира масивни ликвидности в икономиката си, ЕС неволно допринесе за нарастващата инфлация. Някои правителства алармираха Брюксел и предложиха да бъде отложено изпълнението на текущия бюджет след 2026 г., но поради липса на споразумение, нищо не се промени.

За да преосмисли бюджета, Европейската комисия проучва няколко възможности. За фондовете за кохезионна политика се разчита на модернизация, съсредоточена върху по-голяма ефективност и по-малко бюрокрация, като същевременно се запази тясната връзка с местните и регионалните власти. Що се отнася до ОСП (Общата селскостопанска политика), необходима е промяна на курса, тъй като текущите предизвикателства са огромни. Например доходите на европейския земеделец се равняват на едва 60 % от средната заплата в ЕС през 2023 г.

Има остра нужда от подмладяване в сектора (само 6,5 % от фермерите са под 25 години). Като цяло секторът се нуждае от масивни инвестиции (над 62 милиарда евро), за да оцелее. Тези реформи вече не са опция, а абсолютна необходимост за осигуряване на икономическата жизнеспособност на Съюза.

Поради технологичното изоставане на Европа Комисията разчита на голямо нововъведение: създаване на Европейски фонд за конкурентоспособност. Този стратегически инструмент трябва да подкрепи ключови сектори и технологии, включително чрез важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ). Целта е да навакса изоставането в иновациите, особено при високите технологии, тъй като констатацията е плачевна – докато Америка остава абсолютния лидер, в ЕС няма нито една компания, която да е достигала пазарна капитализация от 100 милиарда евро през последните петдесет години. Въпреки тези инициативи, процедурите около Важните проекти от общоевропейски интерес са известни със своята бавност. Ако идеята е привлекателна, нейната ефективност ще зависи от способността да се ускорят процесите и да се намали бюрокрацията, която често спира този вид инициативи.

За да финансира тези политики – и най-вече да се справи с огромното изплащане на NextGenerationEU (25-30 милиарда евро годишно) – Комисията предлага следните решения :

Допълнителен данък върху печалбите на компаниите.
Нов вид данък, произтичащ от международната данъчна реформа за мултинационалните компании (част от споразумението между ОИСР и G20).

Доколко ще са ефективни тези мерки, имайки предвид, че и сега европейските предприятия са едни от най-таксуваните в света, както и че в ЕС държавната помощ е практически забранена, е друг въпрос. Факт е, че предложенията са все още  блокирани от Съвета, тъй като държавите членки се колебаят да предоставят на Брюксел част от своите данъчни приходи, което би засилило бюджетната автономия на Европейската комисия за сметка на финансите на страните членки.

Спорно е да се говори дали тези инициативи вървят в правилната посока, а и те са крайно недостатъчни за каквато и да е реформа в бюджета на ЕС. Европа трябва да се осмели да предприеме по-радикална реформа. Време е да се сложи край на логиката за "икономическо наваксване", която формира фондовете за кохезионна политика през последните четиридесет години.

С бюджет от 392 милиарда евро за седем години, тези ресурси трябва да се пренасочат към четири стратегически приоритета:

1. Управление на миграцията и сигурност на границите, за по-добро блокиране на потоците от мигранти и укрепване на стабилността на континента.

2. Укрепване на отбраната на ЕС и военната индустрия във време, в което геополитическите заплахи продължават да нарастват.

3. Финансиране на иновации, единствено способни да осигурят икономическия и технологическия суверенитет на ЕС. Европа не се нуждае от неефективно разпределение на бюджетни средства, а от конкурентоспособен шок. Нека се финансират високи технологии, а не велоалеи.

4. Реформа на ОСП: европейските фермери са основно малки и средни стопанства и не могат да се конкурират с индустриалните ферми от Украйна или от Меркосур. Ако не се промени нищо, след десет години европейското селско стопанство ще изчезне. Фермерите и селското стопанство са последната бариера на ЕС за продоволствена сигурност в случай на криза. Запазването на сектора и подмладяване на кадрите в него не бива да бъдат предмет на преговори, а на абсолютен приоритет за Съюза. Това минава през значително увеличение на селскостопанския бюджет. Дано Европейската комисия се реши на тази стъпка през юли 2025 г.

Реформата на бюджета на ЕС всъщност залага на карта самото бъдещето на европейския проект. ЕС трябва да направи ясен избор: дали да бъде придатък на силните на деня – САЩ, Русия, Китай, Индия, или за пръв път от съществуването си да бъде фактор в световната икономика и геополитика.

Авторът е: Политически анализатор и консултант с международен опит в телекомуникациите и авиацията. Завършил е европейско търговско право във факултета Жан Моне на Парижкия Университет “Сакле” през 2015 г. и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" с магистър по право. Специализира европейско търговско право в престижния факултет Жан Моне  в Париж.  Работи като юридически и бизнес експерт на международни фирми в Европа. Владее английски, френски, руски и немски. Притежава дълбоки познания по европейска политика и право с акцент върху защитата на националните интереси. Ангажиран е с подобряването на демократичните стандарти и защитата на правата на българските граждани в ЕС.