11707 | 24 юли 2015 | 08:00

Нашето тяло не се храни с обещания, а с плът

Събличам се, значи съществувам. Първата работа на морето е да ни свали дрехите. Да ни види по бански. В последно време - и без бански. Нудистите дебнат. И радост приижда отвсякъде. Даже и без море, Мюнхен отреди шест парка за нудисти. С решение на кметството. Ето, това се нарича грижа за населението. Повече голота, повече здраве. Морето лекува първо нашия епидермис, второ - нашия мозък. В лапите на бриза ние всъщност сме в кабинета на неизвестен психотерапевт. Разтваряме се, тестостероните и съответните женски отметки набъбват, фантазиите се наливат с форми, с мечти. Навикът омеква, както омекват нормите. Морето ни прави свободни. Забравяме тегоби и неволи, малки заплати и големи сметки за ток. Електричеството ни заработва с невидимите си агрегати. Всъщност всяка девойка по цици е агрегат. Нашите системи се захранват с копнения. Нашите очаквания - с повече надежди. Само семейните трябва да внимават. Всички други са волни пеперуди. Готови да бъдат изядени от всяка свобода.

А свободата има плът. Без плътта не съществуваме. Ние сме тяло. И търсим тяло. Колкото по-чуждо, толкоз по-различно. В усвояването на чуждата плът ние намираме собствената си. Изучаваме се чрез друга конструкция. Установяваме, че колкото повече пациентки има в нашата лаборатория, толкова повече науката умира. Защото нито една наука не успява да утвърди нашия нагон като естествен прилив на здраве. На повече живот. На повече биография. Всяко тяло храни нашето битие, както никоя власт не го храни. Защото нашето тяло не се храни с обещания, а с плът. Всяка връзка е влог. Всяка изневяра - депозит. Морето съсипва нормата. Затова ни прави и по-смели. На плажа сме по-богати. Наоколо щъкат десетки депозити. По-едри, с бански или топлес, млади или наивни, току-що напъпили, вече готови да тръгнат на дълги пътешествия за една нощ или за един живот. Затова трябва да внимавате на морето. Да не би да попаднете на бъдещата си съпруга. Това е дълго закотвяне. В повечето случаи корабът потъва, понеже времето му реже котвата. А кораб без котва е като бански без тяло. Както празният чувал не може да стои прав - африканска поговорка, така и презервативът не може да стои пълен, ако пламъците на любовта са угаснали в семейното огнище. Дори то да е пламнало на брега, някъде там под някаква лунна пътека, по чаршафите на вече охладения пясък навикът бавно се превръща в тегоба, а морският спомен - в продължение. Всяка котва остава без въже в семейния пристан.

Затова, ако искате ново плаване, зарежете нормата. Да, опасна работа. Но какво по-опасно от кораб без котва. Затова морето храни семейните със спомени. А спомените са самотен пристан. Няма кой да го събуди. Няма кой да го остави топлес. По семейния кей бродят само фантазии. Морето може да ви развали семейството само ако вие предварително сте го развалили. Ако чакате промяната. Ако я търсите в бара на пясъка, в чашата с розов коктейл на девойката отдясно или ближещата манго отляво. В напивачката с приятели, в кръчмата, в която уж сте, а всъщност сте в дискотеката. Дискотеката обича изневерите така, както изневерите обичат дискотеката.

Морето е създало стотици семейства. Морето е развалило хиляди. И най-важното - спасило е много повече, защото е надарило семейството с изневяра. Благодатната, захранваща, красива изневяра. Някои не вярват, че кръшкането укрепва семейната клетка. Мой приятел споделяше - не се ежеше, ей богу, че ако не изчука секретарката си през деня, не може да прави секс с жена си вечерта. Морето е нашето разнообразно ложе. Легла от видимости, сутиени, цици, талии, дъх, коктейли и сънища. От малки престъпления. Морето стимулира забежките, защото обича да стимулира връзките. Морето знае как да ни прави на песъчинки. Защото всяка наша история е песъчинка в океана на човешките страсти и неволи.

Само тъпанарите си мислят, че спасителите на плажа спасяват хора. Те спасяват семейства. Всяка жена копнее да изчука спасителя. Всеки спасител копнее да изчука дъщеря й. За да бъдем справедливи към науката, ще трябва да отбележим постиженията през последните двайсет години на откривателите на неврони. Невроните са в нашия мозък и, общо взето, съсипаха Фройд с неговите явления. Например той лекува пациентки със завишено либидо, като им препоръчва да не се къпят толкова често, да отлагат почивка на море, много-много да не се разхождат по бански. Да не спят по диагонал на възглавницата, понеже този диагонал напомня една друга линия, както и да махат часовника от спалнята, защото той вкарва в съзнанието им присъщ на друго действие ритъм. Тик-так. Понеже в кой ли секс няма тик-так. Даже някои го правят като так-так и други ритмови съчетания. Така или иначе Фройд лекува статуквото, не мозъка. А там са невинните и ненаситни неврони. Те хранят човека. Те ни освежават полукълбетата, като ни препоръчват повече полукълбета. Без горнища.

Тоест всяка изневяра, всяка нова връзка храни мозъка. Държи го буден. В очакващ ответ ритъм. Невроните захранват ловеца така, както и неговата жертва. Върху пясъчното ложе всеки кове неврони. Те не различават пол, връзка, възраст. Всеки си прави невроните както умее. Затова морето е способно да ни удължи живота. При условие, че ние сме готови за удължаване. Морето трови семейните повече от волните птици. Свободните са предусловието на брака. Те са празните неврони, на които не им пука какво ще им постеле лунната пътека. Младите имат нова ценностна система. И си я обслужват или чрез случаен, или чрез планиран избор. Какъвто и да е, той е ненаситен. Може да се начене от бара, от първия шот, от плажния волейбол, от надрусаната дискотека - морето е повече от чатене, визията е реална, има или няма цици. Морето не е лаптоп. То е тик-так или так-так. Пясъкът няма часовник. Обяснението няма Фройд. Айнщайн затова се скарва до смърт с него. Защото не иска да разположи казусите си в пространството и времето. Не признава скоростта. Съвременни физици със сериозни аргументи доказват всъщност, че времето не съществува. Така сексът на морето остава необясним. Нито Фройд, нито Айнщайн могат да формулират човешкото влечение. Напънът за чувства, викът за секс си остават без определение. Както и морето си живее без определение. Има брегове, вълни, течения, заливи, малки или големи риби. Има магия. А кой ще обясни магията? Особено когато се съблича.