28182 | 15 юли 2015 | 17:30

О.з. полк. Димитър Вандов 40 години работи за държавата на „тихия фронт“

13 май 1981 г., сряда. Главата на Римокатолическата църква Йоан Павел II излиза на площад „Св. Петър“ във Ватикана. В този момент се чуват изстрели. Папата е уцелен четири пъти. Той оцелява по чудо, а по-късно многократно ще спомене, че дължи спасението си на Дева Мария от Фатима.

За покушението италианските специални служби арестуват Мехмет Али Агджа, член на ултранационалистичес­ката турска организация „Сивите вълци“. На първия процес терористът е осъден на доживотен затвор, но властите решават делото да се доразследва. Така се ражда „българската следа“.

На 25 ноември 1982 г. в Рим е арестуван Сергей Антонов. Тогава той е ръководител на бюрото на БГА „Балкан“ в италианската столица, а спецслужбите го обявяват за координатор на покушението. С обвинения се сдобиват още Желю Василев и Тодор Айвазов, служители на посолството ни в Италия, които се връщат в София преди ареста. Процесът срещу българите започва три години по-късно.

Замесването на България в покушението е силен удар срещу държавата. Тази кампания се отразява изключително негативно върху икономиката, намаляват стокообменът, международните транспортни приходи.

Нашето разузнаване предприема серия от активни мероприятия, за да заличи „българската следа“ от процеса. Всички резидентури на Първо главно управление към Държавна сигурност (ДС) в Западна Европа започват работа по разобличаването на провокацията.

В този период полк. Димитър Вандов е ръководител на резидентурата във френската столица Париж. Докато работи в най-големия политически и културен център на Европа, разузнавачът също се посвещава на каузата.

През април 1983 г. той привлича за сътрудник италианския журналист Луиджи Кавало. Предварителните му проучвания показват, че той не се поддава на провокацията срещу България. Освен това майка му има печатница в Милано. Една вечер Вандов посещава италианеца в семейната му вила край Фонтебло. Казва, че идва по поръчение на българското разузнаване и му показва книга на италиански език, озаглавена „Папата, ислямът и ЦРУ“. Българинът обяснява, че желанието на страната ни е да издаде тази книга от свое име, за да се разобличат опитите на ЦРУ, турската МИТ и италианските служби да дискредитират държавата ни. След това му предава и списък с имена на италиански магистрати, адвокати, журналисти, политици и др., които да я получат. Луиджи Кавало се съгласява, още повече че услугата ще бъде платена. Година по-късно Вандов привлича със същата цел и френския юрист Кристиян Рулет, който отново с дадени от ДС материали издава от свое име книгата „Следата - Йоан Павел - Антонов - Агджа“. По-късно публикува и втори том, който има широк международен отзвук. Разузнаването със своята изградена мрежа по света провежда още редица мащабни мероприятия, които вероятно също допринасят истината да излезе наяве. В крайна сметка Сергей Антонов е оправ­дан поради липса на доказателства.

Началото

Ролята и усилията на Димитър Вандов, подчинени на идеята да повлияят на общественото мнение на Запад по делото срещу Сергей Антонов, остава неоспорима почти 35 години след атентата в центъра на Рим. Това е само един щрих от неговата богата, вълнуваща и успешна 40-годишна кариера в МВР, и по-специално в задграничното разузнаване, което по онова време е под шапката на вътрешното министерство. Зад гърба си има общо три мисии в Турция и две в Париж, включително и като резидент.

Димитър Вандов е роден на 13 октомври 1927 г. в село Славяново, Плевенско, в семейството на македонски преселници. Завършва Вис­шето военноартилерийско училище в София през 1949 г. и почти веднага му предлагат да работи в ДС. Първо е назначен в 10-и отдел, който се занимава с контраразузнавателна работа в армията. Изпращат го на курс в школата на МВР. Един ден е извикан на разговор от Христо Боев, който е зам. вътрешен министър и началник на разузнаването (Трети отдел на ДС в МВР). На срещата разбира, че от 120 души в школата той и други двама са избрани за секретна работа в отдела. Вандов е впечатлен от личността на ген. Боев, останал в история­та като бащата на нашето разузнаване и българския Рихард Зорге (разузнавач, който е разкрил плановете на Германия за нападение над Съветския съюз - б.р.). Той с охота приема предложението и получава заповед на следващата сутрин да се яви в конспиративната квартира на спецслужбата на бул. „Цариградско шосе“. Генералът изрично му нарежда да бъде цивилен, а не с униформа, за да не буди интерес. Да, но младият офицер отива точно с военните си дрехи. Боев го вижда през прозореца и го вика в кабинета си, за да го пита разбрал ли е нареждането. Провинилият се още в първия работен ден младши разузнавач му признава, че няма други дрехи, както и пари, за да си купи.

Генералът не поставя повече въпроси, а нарежда на касиера да заведе по магазините новоназначения и да му купи ново облекло. „Така започна моята работа в разузнаването“, спомня си днес през смях о.з. полковникът.

Работа по турското направление

Ген. Боев определя на подчинения си да работи по т.нар. турско направление. Годината е 1952 г. Още млад, зелен и неопитен, офицерът е изпратен в Истанбул. Той заминава с жена си и осеммесечната им дъщеря. Щом го вижда, генералният консулт казва: „Пращат ми дете, и то с бебе.“ Вандов работи под прикритие като преводач в консулството, а един от първите вербувани от него е майор от щаба на Първа турска армия. Сътрудникът е много ценен с донесенията си за дислоцирането на армия, техника и въоръжение по границата с България.

Друг от агентите му - Бюлент, пък му предава псевдонимите, с които МИТ нарича всичките български разузнавачи. Така научава и собствения си прякор - Каракаш (Черновеждов), заради буйната черна коса и сключените вежди.

В този период враждата между службите на двете държави достига връхна точка. На 29 май 1955 г. нашето разузнаване в Турция преживява тежка драма - на среща с агент е арестуван военният разузнавач Пеньо Пенев (почина в началото на 2015 г.), който се подвизава с името Георги Чолаков. Димитър е сред първите, които го посещават във военния затвор в Истанбул, а приятелят му е толкова бит, че не може да го познае.

Три години по-късно от Центъра (щаба на разузнаването в София - б.р.) го отзовават и го пращат в разузнавателната академия на КГБ в Москва. Следват 4 г. обучение, а после, за да заблудят турското контраразузнаване, нашите го изпращат на мисия в Париж, където е аташе по печата в посолството.

Три години и половина по-късно е командирован в Анкара като културен аташе, но под прикритието на тази длъжност ръководи резидентурата. В този период нашето разузнаване изгражда в Турция солидни резидентури, в които са привлечени ценни агенти - турски граждани. Това са депутати, журналисти, служители на Министерския съвет, дори агент шифровач. В продължение на 18 г. този човек предава шифровите кодове на тяхното разузнаване, благодарение на което пък нашите дешифровчици математици в Центъра в София разчитали секретните информации от турския Генерален щаб, от външното им министерство, научавали ценни сведения от областта на икономиката и позициите на Турция при различни търговски преговори.

Междувременно го връщат в София, но през 1973 г. отново го изпращат като резидент в Истанбул, а официалната му позиция е консул. По време на третата му командировка изживява кризисен момент, при който животът му виси на косъм и е заплашен да изгние в чужд затвор.

Арестуват го в Истанбул

През август 1977 г. резидентурата в Италия получава информация от свой агент, че се готви атентат в София срещу правителството на БКП. Терористите искали да взривят зала „Универсиада“ по време на конгрес на партията. Според неговите сведения групата, която ще го осъществи, била на подготовка в Истанбул. От Рим изпращат сътрудника в Турция, за да съобщи на нашите там кога групата ще мине българската граница. Вандов се усъмнява, че това е провокатор, и предлага на Центъра да прекъснат връзките с агента. Независимо от това от София настояват контактът да продължи. На 17 август на среща с агента отиват български разузнавач, придружаван от резидента. Вандов вижда в района хора от КРО (турското контраразузнаване), двамата българи правят опит да избягат от блокадата, но са арестувани. Спецслужбите пускат разузнавача, но Вандов оставят в килия. Още същата вечер министър-председателят Сюлейман Демирел нарежда арестантът да бъде освободен, тъй като предстояла важна визита на турския външен министър в България. От София нареждат на разузнавача да напусне скорострелно Турция и да се прибере у нас. След два дни той е обявен за персона нонграта, а в отговор нашите гонят двама турски разузнавачи.

В България в продължение на пет години работи в Центъра, а после е изпратен за резидент, пълномощен министър и аташе по печата в Париж. Пенсионира се малко преди демократичните промени през 1989 година.

Димитър Вандов:

Най-големият секрет на държавата е разузнаването

- Г-н Вандов, знаете ли каква е съдбата на топполицая на царската полиция Никола Гешев? В досието му има свидетелски показания, че е живял в Истанбул. Така ли е, вие 15 г. сте работили като разузнавач в Турция?
- Категорично не. Той е убит още на границата в нощта срещу 9 септември 1944 г. при опит за бягство от страната ни. Няма никакви сведения да е пребивавал в Турция.

- Малко се знае за истинската работа на разузнавача, тя е обвита в тайни. Разкажете повече за службата.
- Разузнаването е служба за високоинтелигентни хора. Неслучайно англичаните го наричат Интелиджънс сървис. Не може да бъдеш ограничен човек. В България разузнаването бе създадено от ген. Христо Боев, един изключителен човек, велика личност. В периода от 1952 до 1964 г. начело на службата бе ген. Господин Гочев. Той също бе изключително мъдър. По негово време разузнаването се разви. Тогава бяха създадени още много резидентури, вече имаше повишени изисквания към кадрите, искаше се да имат по две-три висши образования, научни степени, да владеят по няколко езика. Нашата служба придоби сериозен облик и бе призната както от враговете ни, така и от партньорите. Началникът на френското контраразузнаване Ив Моне, който ме е разработвал в Париж, в личен разговор ми сподели, че нашето разузнаване е работело много активно и квалифицирано и че те ни нареждат на трето място след руското и източногерманското разузнаване.

- Вербували сте турски и западноевропейски политици, интелектуалци. Кои са те?
- Имена не мога да кажа, няма как, нали ще ги избесят. Делата на големите чужди агенти не сме ги предали, унищожихме ги. Затова навремето (1992 г.) се самоуби и Стоян Савов, зам.-министърът на вътрешните работи. Той отговаряше за разузнаването, подписа заповед за унищожаване на агентурни дела на чужди наши сътрудници. Правителството на СДС намери този документ, подведе Савов под отговорност и той сложи край на живота си.

- Тогава как приемате сега решението за предаването на архива на военното разузнаване?
- Това е само един етап от цялото предателство - да огласиш оперативния си състав - разузнавачите, и да предадеш агентурния си апарат, това е чудовищно и невиждано. Военните упорито се съпротивляваха, но сегашният военен министър, който хабер си няма от сигурност и армия, предаде досиетата. Най-големият секрет на държавата е съставът на разузнаването. Тази служба е съставена от академици, доктори, професори, журналисти. Аз самият знам три езика, доктор по история съм. Въобще да хвърлиш високоинтелектуални хора на улицата и да ги наричаш доносници... Какъв доносник например би могла да бъде една чиновничка в банка. Ако сега службите имаха свои хора например в КТБ, можеха много рано да получат информация какво се случва там и нямаше да бъдат откраднати толкова милиарди.