Иван Демерджиев взриви още на старта старателно подредената кампания на Румен Радев. С посещението си по нощите в сградата на ГДНП в петък вечерта, все едно, че си влиза у дома, Демерджиев онагледи съменията, че менторът му се готви да спечели изборите с "наше МВР", както навремето нареждаше Асен Василев.
Поведението на Демерджиев е грубо нарушение на закона за МВР и на Изборния кодекс.
До този момент Радев, който се врича да изкорени корупцията и олигархията в държавата и да въведе ред, не е коментирал скандала.
Преди да влезе в политиката, Иван Демерджиев активно упражняваше адвокатската си професия в Пловдив, където дори беше председател на Адвокатската колегия.
По-късно стана последователно служебен заместник-министър на правосъдието и служебен министър на вътрешните работи в правителства, назначавани еднолично от доскорошния президент Румен Радев. Връзката между тях изглежда достатъчно силна.
През последната година Демерджиев беше един от основните говорители на бившия обитател на „Дондуков“ 2, който агитираше за него в многобройни медийни участия. В замяна Иван Демерджиев получи водаческо място в бюлетината от името на коалицията, водена от Румен Радев.
В петък вечер Демерджиев извърши нещо, което трудно може да се обясни в рамките на една правова държава. След участие в предизборно студио - в качеството си на водач на листата на „Прогресивна България“ в район Кърджали, по обществената телевизия, при това в емблематичното предаване „Панорама“, с личния си автомобил, с пловдивска регистрация, Демерджиев преминава през охраняемия вход на Главна дирекция „Национална полиция“ в софийския квартал „Младост“ и остава в строго охраняваната територия около час.
Да, Демерджиев е бивш МВР-министър. Той е и адвокат, както и кандидат за депутат, който в момента се ползва с имунитет. Нито едно от тези му качества обаче не дава ясен отговор за присъствието му на територията на ГДНП. Тъкмо обратното. Той няма никакво място там.
Служебното ръководство на МВР, в лицето на вътрешния министър Емил Дечев, наказателен съдия и доскорошен председател на Контролния съвет на Съюза на съдиите в България, опита да обясни чрез пресцентъра си, че Демерджиев бил повикан, за да даде обяснение по сигнал на друг бивш МВР-министър – Калин Стоянов. Сигналът е за натиск и готвени арести на кметове от ДПС-НОВО НАЧАЛО, начело с кърджалийския кмет Ерол Мюмюн.
Факт е, че Стоянов публично обяви, че по указания именно на Демерджиев е обсъждано задържането на Мюмюн и негови съпартийци, с цел да се създаде напрежение сред симпатизантите на ДПС. Скандалното е, че Мюмюн е кмет на Кърджали, т.е. район, в който листата на коалицията, свързвана с Радев, се води именно от Демерджиев.
Демерджиев бил поканен от разследващ полицай да даде обяснение между 22.00 и 23.00 часа в ГДНП!? Такава е версията, която бяха принудени да внушат официално от МВР.
Но тази версия повдига повече въпроси, отколкото дава отговори.
Дознател ще сваля показания от бивш МВР-министър, действащ адвокат, при това кандидат за депутат, посред нощ?!
Дори само преминаването през бариерата на портала на ГДНП с личен автомобил, посред нощ, поставя въпроса за спазването на вътрешните правила. А това вече е тема, която изисква ясна проверка и отговорност - от постовия до ръководството.
МВР-министърът запази оглушително мълчание.
Професионалният ръководител Георги Кандев, като главен секретар на МВР междувременно демонстрира активност по друг казус - връчи лично глоба на Димитър Бербатов за неправомерно съхранение на оръжие в автомобил, което изобщо не е негова работа.
На този фон забавената реакция по случая с Демерджиев изглежда най-малкото необяснима. Контрастът е твърде видим.
Липсата на реакция на ръководството на МВР в продължение на почти целия съботен ден (официалната информация се появи едва в 17.00 часа в събота) издава тежка гузност, но и нещо повече – тотална зависимост. Вече всички знаят, че Дечев и Кандев са фигуранти и изпълнители на чужди нареждания.
Иван Демерджиев също гузно мълчеше до късно следобед в събота, т.е. докато стиковаха позициите с МВР.
Гузно мълчеше, вероятно защото съзнаваше, че поведението му в петък може да стане предмет на сериозна проверка - включително и в рамките на адвокатската общност, която има свои стандарти и правила.
Защото, ако един адвокат получава привилегирован достъп до полицейски структури, въпросът за равенството пред закона става неизбежен.
Каква ирония?
Бивш председател на Пловдивската адвокатска колегия пристъпва етичните правила на тази свободна професия.
Накрая смотолеви, че бил (почти) принуден да се яви по нощите в ГДНП. Странно, защо не го е направил в 19.00 часа или в 16.00 часа. Вярно, от МВР удобно обясниха, че работели денонощно. Човек трябва да е доста наивен, за да повярва на подобни обяснения.
А самият Румен Радев, по ирония на обстоятелствата, в събота беше на откриване на предизборната кампания в Пловдив.
Не се намери никой да зададе най-логичния въпрос: какво ще предприеме Радев, след като негов водач на листа поставя под съмнение нормалното протичане на изборния процес с подобни действия? Тук въпросът не е дали някой ще попита.
Въпросът е защо няма реакция.
И Радев, и Дечев имаха възможност още в събота да предприемат действия. Единият - политически, другият - административни. Защото доверието в изборния процес не се защитава с мълчание.
Остава въпросът - защо Радев прикрива съпартиеца си Демерджиев? Отговорът едва ли е еднозначен.
Но мълчанието само засилва съмненията и поражда нови въпроси - за зависимости и за начина, по който се вземат решенията на върха на „Прогресивна България“. А когато въпросите стават повече от отговорите, проблемът вече е сериозен.
Още преди три месеца друг настоящ кандидат за депутат - Калоян Методиев, повдигна въпроса - масон ли е Румен Радев?
Оттук следва и друг въпрос - дали Иван Демерджиев също е масон, при това в същата масонска ложа, в която е и Радев? Не, тук няма място за конспирации, а за ясни отговори. Защото в публичното пространство са известни снимки от масонското въвеждане на друг верен спътник на Радев - доскорошния му секретар, а после понижен в съветник - Пламен Узунов. Също бивш служебен МВР-министър, също в кабинет, назначен от Румен Радев, но в първия му мандат. Така ли се редят листите в „Прогресивна България“? Според масонската титла в ложата със седалище Пловдив?
През 2020 г., напълно официално, прокуратурата под ръководството на Иван Гешев публикува множество чат комуникации между Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков, който през последните месеци, поне в две интервюта, обяви, че активно подкрепя амбицията на Румен Радев да създаде своя политическа партия. Чатовете между Узунов и Бобоков не стигнаха за обвинения по смисъла на стария ни наказателен кодекс, но ясно показаха низ от зависимости, уреждане на съдебни решения, кадрови назначения, договори за охрана и т.н. Тогава Радев защити Узунов, нищо че морално нямаше никакво съмнение за каква злоупотреба с институцията идеше реч.
Същото е и с друг верен другар на Румен Радев - Николай Копринков. Той е незаобиколим фактор, когато става въпрос за служебната власт през изминалите пет години, а очевидно и днес, когато бившият президент иска да поеме властта – както откъм мнозинство в парламента, така и откъм премиерския пост.
За „Пътя на копринката“ е изписано много, но Радев мълчи. Дори собствената му съпруга - Десислава Радева, недвусмислено загатва колко „дълбоки са схемите“, в които, за разлика от мъжа си, тя не желае да участва. И е права, особено след като е наясно с фактите, а вероятно и с доказателствата.
Така се получава, че един резервист генерал, какъвто несъмнено е Радев, не може да се освободи от тежестта, която оттук до изборния ден, а и след това, неизбежно ще му носи Демерджиев?
Дали защото са от една и съща масонска ложа, дали защото съветниците Узунов и Копринков са истинските шефове на Демерджиев, дали защото нищо не зависи от Румен Радев? Най-лошото е, че всяка от изброените три хипотези изглежда вярна, а още по-лошото, че и трите изглежда да са верни.
33485 | 21 март 2026 | 18:57




Мобилна верси
RSS
