36376 | 18 юни 2015 | 12:31

През последните години в Европа се развиват процеси на полицейски протест

Начало на прехода - 1992 г. От едната страна червен митинг, от другата - син. По средата - кордон от милиционери, хванали се здраво един за друг, запазващи границата между двете беснеещи групи. Замерят ги с каквото намерят, плюят по униформите им, а някои дори се пресягат да скъсат пагоните им. Кордонът издържа. Не бе допуснато окървавяване на прехода въпреки многобройните опити да се провокира такова.

Същата картина демонстрираха на гражданите и през Виденовата зима на 1997 г. Всички са длъжници на органите на реда за запазване на мирния преход, който политиците приписаха на себе си.

Полицаите са наследници на онзи дух, втъкан в девиза „Да защитавам и служа“. Те са хора в по-голямата си част с мисия да защитават гражданите от разрастващия се и вилнеещ бандитизъм въпреки безразличието на началниците си. Днес обаче тези полицаи протестират. И протестът им е не от вчера, продължителен, етичен, но за съжаление нечут и неразбран от тези, спрямо които е насочен. Ето неговата хроника.

2008 г. Под формата на масово пушене и пиене на минерална вода през декември стартираха първите полицейски протести заради

мизерните условия на труд

и ниското заплащане.

Март 2009 г. Около 10 000 полицаи символично погребаха МВР, като напълниха талашитен ковчег с нашивки и пагони.

Декември 2009 г. Полицаи от цялата страна се събраха в градинката до МВР с цигара в ръка. После пиха кафе, след него и студена вода. През цялото време настояваха за достойно заплащане, по-добри условия на труд и за оставане на малкото им социални придобивки.

Март 2010. Полицаи, военни, данъчни и надзиратели в затворите от цяла България се събраха на протест срещу условията, в които работят. И срещу обмисляните антикризисни мерки на правителството, според които държавните служители трябва сами да плащат осигурителните си вноски.

Септември 2012 г. Придружавани от патрулни автомобили и моторизирани полицаи, протестиращи служители на МВР, подкрепени от свои колеги от затворите и митниците, шестваха до Министерството на финансите. Протестираха за по-добри условия на труд и по-високи заплати. Оставиха край финансовото министерство постна пица, визирайки прословутата метафора, използвана от финансовия министър. Освиркаха финансовото министерство.

„Това, което не осъзнават управляващите, е, че предстои зима, която по нищо няма да се различава от тази през 1997 година. И тогава между „народната“ любов и парламента ще застанат служителите на МВР, които с щита и телата си трябва да пазят народните представители от народа, за 300 евро - няма как да стане това. Българският полицай, пожарникар, спасител - хората от народа - ние сме част от народа и ще застанем на страната на народа.“ Това заяви тогава в словото си пред протестиращите полицаи в градинката на храма „Св. Седмочисленици“ Борислав Мазнев, зам.-председател на Синдикалната федерация на служителите в МВР и разследващ полицай в Пловдив.

Октомври 2013 г. Полицаи излязоха на протест срещу заповед на министъра за ротация на служителите в районните управления. Предложението не се прие. Мярката, която се предлагаше като панацея, се възприе от полицаите като

празна пиар акция

с отрицателно въздействие спрямо противодействие на престъпността. И това поради дългогодишно отработената тактика за познаване на микрорайона от полицаите, за да могат да получават сигнали и информация.

Октомври 2014 г. Служители на МВР, правосъдното и военното министерство протестираха срещу служебния социален министър Йордан Христосков, носейки клоунски носове. Повод стана изказване на Христосков, че служебният кабинет подготвя бъдещото прекратяване на ранното пенсиониране в сектора „Сигурност“.

Днес, юни 2015 г. Полицаите отново протестират. Принудени от безразличието и некомпетентността на управляващите да прибягнат към тази крайна за тях мярка, те са решени да отстояват своите искания докрай.

Какви са те?

1. По-добри условия на труд - всеки, който е посетил районно управление, остава потресен от лошите условия за работа и съществуване.

2. Пълно изплащане на извънредния труд.

3. Спиране на граничните командировки - отдавна трябваше да бъдат назначени и обучени гранични полицаи, но като че някой няма интерес границата да се пази реално.

4. Попълване на щата на охранителния състав, за

да няма двойни и удължени смени

(крайно време е съкращенията да се правят за сметка на раздутата администрация, а не на незаетите щатни бройки на най-горещите места).

5. Изплащане на парите за дрехи - вече повече от три години не са получавани и полицаите не могат да изпълняват превантивната си роля на спретнат служител на реда.

6. По-добро заплащане (заплащането в сектора е многократно по-ниско от това в другите европейски държави).

7. Промените в осигурителната система да стават с участие на представители на полицаите, когато се отнася за тяхната позиция.

8. Възможност за истински диалог с ръководството на МВР по всички социални проблеми и извършване на дейността си - нещо, което се симулира, но за всички е ясно, че е само дълбокомислена преструвка.

Анализът на досега протеклите протести на полицаите и на реакцията на управляващите от сектора показват, че отново полицаите ще се натъкнат на протакане, приказки за необходимост от промени на законодателството, опити за противопоставяне на профсъюзите един срещу друг, опити за конфронтиране на гражданите и полицаите (всъщност всеки опит за критика на ръководството на сектора се извърта като опит за удара по имиджа на МВР, а всеки гаф на ръководството се обяснява с калпавия материал), опити за обявяване на социалните протести като инспирирани от политическа сила (това направо го каза министърът на вътрешните работи), високомерие, управленско безочие и безсилие.

Чудна е

слепотата на управляващите

В управленския екип на такава сложна организация, каквато е МВР, са необходими воля за качествена работа, компетентност, скромност и разбира се - доверието на служителите. Шефовете на сектора през последните десетина години рядко притежават тези качества. Те като че ли не се досещат, че си играят с кремък и огниво в стая, посипана с прахан.

През последните години в Европа се развиват процеси на полицейски протест, който има същите корени и причини като този в страната ни. Но приликата не е пълна, защото тези държави притежават различни компенсаторни механизми, чрез които тези процеси се държат в безопасни граници - приемливи отстъпки, кооптиране на представители на полицейските организации в управлението, пенсионни фондове, грижа за служителите след пенсиониране и не на последно място организирана, мощна въоръжена сила, която може да се използва като балансьор, ако нещата излязат от мирната си форма - въоръжените сили. Познайте, ако конфликтът излезе извън границите на мирното взаимодействие,

на чия страна ще застане армията

в страната, доколкото я има.

Българските полицаи са членове на международни полицейски организации, които поддържаха морално своите колеги по отношение на справедливите им социални искания. Не е далеч времето, когато полицейските структури в цяла Европа ще изградят своя единна организация за защита на социалните си придобивки и условия за качествен труд в полза на обществото и противодействие на престъпността.

Сега е време късогледите мениджъри от сигурността и обществения ред и политиците да се обърнат с лице към проблемите в сектор „Сигурност“. След още малко протакане ще бъде късно.