17926 | 4 окт. 2017 | 15:10

Волеизявлението на конкретния депутат никога не е имало значение за гласуването в пленарната зала. То винаги е било израз на политическата борба между основните партии в момента

Парламентът не подкрепи изразената воля на свой член да го напусне. Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев остана народен представител с гласовете на колегите си от парламентарната група.

Не се случва често народен представител да подаде оставка. Факт. Още по-рядко се случва тя да не бъде приета. Най-новата българска история помни два – три такива случая. Все от началото на 90-те. Във Великото народно събрание депутатите от СДС не позволиха писателят Йордан Радичков, избран с червена бюлетина, да напусне парламента. По-късно червените си върнаха, като „не пуснаха“ синята Снежана Ботушарова от Народното събрание, за да стане посланик в САЩ.

В хода на дебатите на 4 октомври Йордан Цонев от ДПС припомни случай също от 36-ото Народно събрание. Когато не е уважена волята на Реджеп Чинар (от ДПС) да си тръгне от парламента. Ей така, на инат.

Ако всичките тези случаи, вече покрити с праха на времето, за които дори съвременниците трудно се сещат, имат някакво значение днес, то е заради следното. Волеизявлението на конкретния депутат няма никакво значение за самото гласуване! То е израз на политическата борба между основните партии в момента.

Затова и днешният случай трябва да се разглежда точно през тази призма – на политическата борба между ГЕРБ и БСП.

Как ще отекне в двете партии?

До какво ще доведе в ГЕРБ и в БСП?

Ще стане ли начало на нов процес или просто ще бъде чудо за три дни?

За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем в началото.

Скандалът около Делян Добрев избухна, защото ГЕРБ-Хасково, ръководен от депутата, оттегли политическото си доверие от кмета Добри Беливанов, излъчен от управляващата партия. Това се случи точно преди седмица – на 27 септември. Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов подкрепи председателя на областната структура, т.е. Добрев. Но в същото време подадоха оставки двама от заместниците на кмета Беливанов - Милена Трендафилова и Евгени Консулов. По-добре да не го бяха правили, защото така за цялата държава стана ясно нещо, което за жителите на Хасково отдавна не бе тайна - че двамата са заели постовете си именно по предложение на Делян Добрев. Освен това, Консулов му бил кум. Широката общественост изведнъж научи, че бившият енергиен министър се е развъртял на кадровия фронт и освен двамата, назначил своя братовчедка и нейния съпруг, не забравил и някои свои съученици. Добрев не намери нищо укоримо в действията си, въпросният кръг не бил роднинско-приятелски, бил "дрийм-тийм" (от англ. - мечтан отбор, отбор – мечта).

И се започна! Журналистът и депутат от „БСП за България“ Елена Йончева показа в парламента схема на роднинско-приятелските назначения на Добрев. Атакува ги и в серия от медийни участия.

„Зетят на Делян Добрев, който е председател на Комисията по бюджет и финанси, е акционер в повече от 40 фирми. През тях преминават обществени поръчки за над 100 милиона лева, според разследване на журналисти“, заяви Йончева по Нова телевизия. И направи извода:

„Суджукгейт“ е детска приказка в сравнение с това!“

Социалистите продължиха атаката, като извадиха роднинско-приятелска схема и в държавната фирма „Булгартрансгаз“. След което направиха извода – това не са изолирани случаи, това е лицето на ГЕРБ, така управлява ГЕРБ!

Както казва народът, каквото сам си направиш, цяло село не може.

На този фон Добрев подаде оставка, а от цялата страна заваляха декларации от областните структури на ГЕРБ – не си отивай!

Нормално е една партия да брани своите. Но във всичко има граници.

С десетките декларации в защита на Добрев от ГЕРБ постигнаха две неща.

Първо, припомниха на по-възрастните времето на социализма, когато от центъра се даваше някаква команда (обикновено да се громи империализма) и трудовите колективи по места рапортуваха като един, изпращайки където трябва телеграми с идентично съдържание.

Второ, реакцията на ГЕРБ-ерите се вписа в израза „скочиха като ужилени“. А когато някой скача като ужилен, обикновено има сериозна причина. Опасенията на депутатите от ГЕРБ изрази зам.-председателят на парламента Цвета Караянчева. „Не даваме Делян! Кой ще бъде следващият? Вие сте тръгнали като пълчища по общините!“, избухна от трибуната на Народното събрание тя, обръщайки се към социалистите.

Така с поведението си, навярно дори без да го съзнават, от ГЕРБ потвърдиха основните тези на червените – че се държат не като партия, т.е като организация на съмишленици, обединени от общи идеи и общи ценности, а като клуб на приятелите на всяка власт (по думите на историка Валентин Вацев), обединени от близостта до благата, които произтичат от тази власт.

В политиката, а и не само там, е добре да познаваш опонента си. В случая с ГЕРБ – БСП. Ако БСП (наследницата на управлявалата 45 години БКП) въобще оцеля във водовъртежа на прехода, това се случи не защото известно време от последните близо 28 години бе на власт. А защото БСП е идейна партия. Затова всяка година социалистите ходят на Бузлуджа и се събират на Историческата поляна под лозунга „Бузлуджа е началото“. Затова бранят паметта на антифашистите и духа на Димитър Благоев. Без тях няма да са партия, а кръжок по интереси, който се увеличава, когато са на власт и почти пресъхва, когато са в опозиция. Точно затова най-тежките удари, които БСП е получавала, са идвали от свои, които са атакували основата й – нейните идеи, като са изтъкнали либералната политика, която е водила, бидейки на власт. Шуробаджанащината, която не е чужда и на червените, първо е била изобличавана в техните редици, защото противоречи на знамето им, на което пише "Свобода, справедливост, солидарност!" За "червените мобифони" не заговори опозицията на управляващата по онова време БСП, а Стефан Продев на заседание на пленума ѝ.

ГЕРБ е дясна партия, част от семейството на Европейската народна партия. Граждани да европейско развитие на държавата, това е партия ГЕРБ. Нейното име, това е пътеводната звезда, от която трябва да се водят.

Не от личността на Делян Добрев. Какво тук значи някаква си личност, както е казал поетът.

С подкрепата на Добрев парламентарната група на ГЕРБ на практика осъзна силата си като част от Народното събрание, което по конституция е работодател на премиера и правителството. И затова групата си позволи да престъпи волята на партийния си шеф Бойко Борисов. А Добрев подаде оставка след среща с Борисов.

Ако отстраняването на Добрев от Народното събрание накърнява същността на ГЕРБ на европейска партия, тогава е правилно депутатите ѝ да го бранят с цената на всичко.

Ако Добрев е просто част от някакъв тийм, пък бил и дрийм, е прекалено да се дават такива жертви заради него.

Защото, ако днес ГЕРБ брани Делян Добрев не от идейни, а от тактически съображения, това е добре само с оглед на конкретната ситуация. И с оглед на запазване на целостта на веригата, недопуснала една от нейните брънки да бъде „разплетена“.

Лозунгът „Бият наш'те!“ има консолидираща и мобилизираща сила до време. Ако няма идеи, утре, когато бъде атакувана цялата верига, тя ще се разсипе в прах и пепел.

Така ще отекне днешният скандал в ГЕРБ. Може да създаде нови възможности за партията – да се утвърди като истинска дясна партия. Не само в машина за печелене на избори. Защото всяка машина рано или късно се чупи. А партиите живеят дотогава, докато са живи обществено-политическите условия, които са ги породили. И докато изразяват политическата воля на значима група граждани.

На БСП сагата "Добрев" ще даде крила. Новите ѝ депутати вече няма да са непомирисвали барут новобранци, каквито бяха до вчера. Ще добият самочувствие, когато на заседанията на Националния съвет се изправят до „калените в битки ветерани“.

Затова неприетата оставка на Делян Добрев дава шанс и на ГЕРБ, и на БСП.

На ГЕРБ – да се върне към идеите, които я създадоха – българинът да бъде достоен европейски гражданин.

На БСП – да продължи атаката към властта в името на основния си лозунг - социалната справедливост.

Жребият е хвърлен, процесът върви.

И затова днешното събитие няма да бъде просто чудо за три дена.