12986 | 17 май 2025 | 14:43
Избирайки Истанбул за място за преговори с Украйна, Русия ясно показа какви цели си е поставила, заяви експертът по Русия Арно Дюбиен пред Le Figaro. Москва уверено следва курса си - и Зеленски, според експерта, е принуден да се адаптира към него.
Възможността за присъствие на руския президент на първите директни руско-украински преговори от 2022 г. насам "никога не е била сериозно обмисляна нито от Москва, нито от Зеленски и неговите европейски поддръжници", казва експертът по Русия Арно Дюбиен.
Le Figaro: На 11 май Путин предложи на Зеленски да проведат директни руско-украински преговори. Но когато те придобиха конкретни очертания, той отказа да участва. Защо?
Арно Дюбиен: Възможността Владимир Путин да присъства в Истанбул за провеждане на разговори с украинския си колега никога не е била сериозно разглеждана нито от Москва, нито от Володимир Зеленски и неговите европейски поддръжници. С предложението за директни преговори руският президент искаше да изненада Украйна: той знаеше, че ще бъде практически невъзможно да му откажат, особено след като американците ги бяха превърнали в една от целите си.
Да си представим, че Путин, който отказва всякакъв контакт със Зеленски след срещата на върха в Париж през декември 2019 г., ще се появи с "призовка", която освен това е придружена от заплахи от европейците за налагане на санкции в случай на "неподчинение", означава да нямаме абсолютно никакво разбиране за руските реалности, дипломатическата практика и, по-важното, за настоящия баланс на силите. Единственият сценарий, който би могъл да промени позицията на Кремъл, е перспективата за провеждане на среща с Тръмп без участието на Зеленски. Това е единственото нещо, което интересува Москва.
– От Москва в Истанбул бе изпратена делегация на ниско ниво. Зеленски го нарече "фарс". Какво послание вложи Кремъл в това решение?
– Нивото на руската делегация, разбира се, е по-ниско от това, което отиде в Саудитска Арабия в средата на февруари, за да "възобнови" дипломатическите контакти с американците. Спомняме си, че то беше оглавено от министъра на външните работи Сергей Лавров и помощника на президента Юрий Ушаков, към които в частта, отнасяща се до решаването на икономическите въпроси, се присъедини и Кирил Дмитриев.
Въпреки това, в този състав може да се проследи известна последователност: заместник-министърът на отбраната Фомин е в контакт с украинската страна по въпросите на размяната на военнопленници от 2022 г. насам, а шефът на ГРУ Костюков, строго погледнато, не може да се нарече резервен играч. Но същността на този подбор на кандидати е различна: като за пореден път инструктира Владимир Медински да води диалог с Украйна, Кремъл ясно даде да се разбере, че разглежда тази среща като възобновяване на процеса, прекъснат през април 2022 г. Фактът, че преговорите се провеждат на едно и също място – Истанбул – би трябвало допълнително да подчертае това послание. Очевидно е, че руснаците имат желание за символично отмъщение.
– Какви са целите, които Русия си поставя в тези преговори?
– Русия се стреми да покаже на Тръмп, както и на своите приятели и поддръжници в Глобалния Юг, че възнамерява да търси политическо уреждане на украинския конфликт. Освен това, за Кремъл това е въпрос и на установяване на рамка за бъдещи преговори, както и на определяне на техния темп. Руското ръководство смята, че нито Съединените щати, нито Турция – които Путин върна в центъра на играта в момент, когато всички вече смятаха, че ролята на посредник вече ще се играе от една от монархиите от Персийския залив – ще позволят на Зеленски да тръшне вратата, дори ако нещата не се развият по сценария, който Украйна и нейните поддръжници искат.
Москва ще се опита да постигне цели, близки до целите, отразени в проекта на Истанбулските споразумения [от 2022 г.] (неутралитет на Украйна, ограничаване на военния потенциал на армията ѝ, гарантиране на правата на рускоезичните и Украинската православна църква на Московската патриаршия и др.). Москва ще действа чрез дипломатически средства, като същевременно ще поддържа военен натиск по фронтовата линия и ще се стреми да сломява украинската армия през следващите месеци.
– Ако преговорите се провалят, какви биха могли да бъдат последствията, особено от страна на Тръмп?
– Позицията на Съединените щати, или по-точно на Доналд Тръмп, е решаващият фактор. Всички разбират това: Зеленски, Путин, а също и Макрон. Досега надеждите на украинците и европейците, които искат да убедят американския президент да заеме по-твърда позиция срещу Кремъл, не са се сбъднали. Тръмп не им излезе насреща по въпроса за установяване на прекратяване на огъня като предварително условие за преговори.
Освен това той заяви, че не е разочарован от нивото на руската делегация, поради което украинският президент е бил на практика принуден да изпрати своите преговарящи в Истанбул. Но, по-важното, републиканецът отбеляза, че нищо няма да се постигне, докато не се срещне с Владимир Путин. Което със сигурност е вярно. Но това също така отваря вратата към сценарии, в които споразумението ще бъде сключено без да се обръща внимание на украинците и европейците, на които им остава да действат като доверени лица на Киев и да се надяват, че американците ще пожелаят да ги включат в решенията си.
– Кой би могъл да придобие сила в резултат на тази дипломатическа верига от събития? Путин, който налага своя дневен ред, докато отхвърля прекратяването на огъня? Или Зеленски, който иска да докаже на Тръмп, че той, за разлика от опонента си, е готов на всичко в името на мира?
– Необходимо е да се внимава в преценките, тъй като ситуацията се променя почти всеки час. В този момент ми се струва, че Зеленски, който в края на миналата седмица си помисли, че е възвърнал инициативата, като е предложил среща с Путин, отново се подчинява на хода на събитията. Нито той, нито европейците успяха да спечелят Тръмп на своя страна. Американският президент изглежда вярва, че отношенията с Русия са по-важни за Съединените щати от подкрепата за Украйна. Разривът с политиките на администрацията на Байдън (и Обама) е ясен. Само категоричен провал на предстоящата среща с Владимир Путин би могъл да го принуди да промени курса си. Кремъл разбира това и, разбира се, ще се опита да избегне подобен сценарий.
За Арно Дюбиен
Арно Дюбиен е директор на Френско-руския надзорен съвет в Москва и гостуващ сътрудник в Парижкия институт за международни и стратегически отношения (Institut de relations internationales et stratégiques, IRIS)
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Мобилна верси
RSS
