25623 | 22 ян. 2015 | 15:08

Куп неблагополучия се изсипаха върху фермерите, докато политиците дрънкаха с оръжия

Трудна година започва за агробизнеса. Новите правила на Общата селскостопанска политика влизат в сила и субсидиите ще се разпределят различно. Селската програма пък още не е готова.

От друга страна, 2014 г. беше много сложна, природата изигра цял сериал от лоши шеги на фермерите и разпердушини плановете им. Проливни дъждове удавиха нивите. Болести плъзнаха из градините, а стопаните не успяха нито да ожънат навреме, нито да засеят в срок. Между 9 и 10 млн. декара е пшеницата, а през последните години обикновено у нас се отглеждат над 11,5 млн. декара. Лозари пък изоставяха гроздето да гние по теловете, за да си спестят поне разходите по прибирането. След всичките неблагополучия клишето „земеделието е фабрика под открито небе“ изобщо не звучи смешно. Както се разбра, в този бизнес сметките често излизат без кръчмар.

Още един урок научиха земеделците през изминалата година - на капризите на времето може да издържи само онзи, който прави умен бизнес, не разчита единствено на пазарната конюнктура, не носи всичките си яйца в една кошница, а субсидиите са помощи, не основни приходи.

И докато фермерите водеха истинска битка с природата, чиновниците в аграрното ведомство трябваше да играят по свирката на трима министри - ректора на Аграрния университет в Пловдив проф. Димитър Греков, служебния министър Васил Грудев, който е от новата реколта агрофинансисти, и Десислава Танева, която счупи стереотипа, че най-високият стол на „Христо Ботев“ 55 е резервиран за мъже. Само този факт е достатъчен, за да й простим страховете, че е нагазила в много мътни води, от които е трудно да излезеш чист.

Войната Греков VS Семейството

Когато Греков управляваше министерството, Танева оглавяваше аграрната опозиция в парламента. Това не им попречи да запазят добрия тон помежду си. Съвсем не така се получи между професора и хората от обкръжението на Станишев. По традиция между аграрното министерството и фонд „Земеделие“ прехвърчат искри. Структурите, образно казано, са двете страни на една и съща монета, но винаги са били обект на политически пазарлъци. По време на кабинета „Орешарски“ обаче скандалът излезе извън всякакви норми на приличие и стана пределно ясно, че двете партии в коалицията ДПС и БСП са в дълбок конфликт. Греков директно обвини шефа на фонда Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова, наричани не съвсем справедливо Семейството, че умишлено задържат над 1200 проекта за повече от 228 млн. лева.

Войната между двете ведомства се разрасна, появиха се свидетели, които обвиниха Николов-Александрова в опит да усвояват рушвети срещу европроекти. Тандемът отвърна на удара и набеди Греков и екипа му, че половин година не сколасват да изберат одитор на Разплащателната агенция и по тази причина 1,6 млрд. лева са поставени под риск. Военните действия продължиха с месеци, а смяната на караула стана след тежки процедурни маньоври и броени дни преди да падне кабинетът. Експертите още пресмятат колко ще загуби страната ни в резултат на тежките боеве.

Ембарго и епидемия

И докато изпадналите от въртележката тичаха в партийните централи да осребряват своите „рани“, на североизток гърмеше и трещеше в буквалния смисъл на думите. Русия отвърна на европейските и американските санкции след анексирането на Крим, като затвори пазара си.

В последните години българският експорт към федерацията е нищожен, успокояваха нашите експерти и пресметнаха, че ще загубим има-няма 10 млн. лева, не повече. Месеци по-късно стана ясно, че българското земеделие ще бъде многократно по-тежко ударено, защото на вътрешния ни пазар се изсипаха огромни количества евтини европейски храни и те изтласкаха българската конкуренция в ъгъла.

Очаквахме след април 2015 г., когато паднат европейските млечни квоти, чужда суровина да потече към страната ни и да удави родните ферми. За ужас на животновъдите месеци по-рано започнаха фалитите в този бранш.

Обикновено злото не идва само. Опасна зараза мина през границата от Гърция и подпали стадата. Доскоро болестта син език беше позната основно на ветеринарите, а напоследък се превърна в нарицателно за чиновническо безхаберие. От 120 години България не е допускала инфекциозно заболяване към Европа, но сега това се случи и болестта прескочи при съседите ни на запад и на север.

Властите отчитат, че над 37 500 животни са станали жертва на епидемията. Според ветеринари обаче пораженията са многократно по-големи, защото над половината от овцете не се водят на отчет в Българската агенция по безопасност на храните. Освен това преболедувалите животни трудно се заплождат и често раждат увредени агнета. Така общите загуби за овцевъдството може да надхвърлят 25%.

А още по-неясно е какво ще се случи през тази година. До края на април стадата трябва да бъдат ваксинирани, за да няма повече неприятни изненади. Това ще струва на хазната над 10 млн. лева. Но парите са по-малкият проблем, защото все

още не е избран доставчик

на ваксината. Пуснатата на пожар процедура за пряко договаряне е в ход, но има обжалване в КЗК, което може да обърка плановете.

Няма икономически сектор, който да процъфтява, но сега българското животновъдство изживява най-тежкия си период от десетилетия. Стадата бързо се топят, защото фермерите гледат да пласират животните. Дори и мургавите джамбази отказват да пазаруват, тъй като не могат да препродадат стоката. И докато фермерите живеят на ръба на фалита в очакване за субсидиите, собствениците на близо 35 000 животни, отдавна станали на кюфтета, си разпределят около 7 млн. лева. Това е така, защото страната ни е договорила с ЕК да раздава националните субсидиите за едри животни, които са били част от стадото към 28 февруари 2009 г. По подобна схема се субсидира и тютюнът - отново с пари от националния бюджет. Там средствата се предоставят на количествата, които стопаните са произвеждали през 2007, 2008 и 2009 г. Сметката показва, че около 40 на сто от помощите потъват в джобовете на хора, които в момента не се занимават с тютюнево производство.

И в двата случая става дума за изтичане на държавни средства. И ако аргументът при тютюна е, че Евросъюзът стимулира стопаните да се насочват към друг вид агробизнес, необяснимо е защо правилото се прилага и при млякото, което вече е дефицитен продукт в България.

И в двата случая - за животните и за тютюна, има изискване, че получателите на субсидии трябва да са активни фермери, т.е. да обработват повече от 5 декара. Което значи, че вместо крави за мляко може да отглеждат калифорнийски червеи например. Не от днес стопаните роптаят срещу абсурдното подпомагане. Обаче Брюксел е казал друго.

И докато върви т.нар. комуникация между нашите експерти и еврочиновниците, вече е ясно по какви правила ще работи бизнесът от 2015 до 2020 г. Само за тази година ще бъдат разпределени над 1,4 млрд. лева, а от тях 232 млн. ще бъдат специално за отглеждане на животни, плодове и зеленчуци. Младите и малките фермери пък ще имат добавка върху субсидиите си. В същото време в парламента вече вървят промените в Закона за земята, сред които са предоставянето на общински и държавни пасища на хора със стада.

Едва ли всичко това ще измени коренно ситуацията на фона на цялата разсипия в сектора, но поне дава надежда, че може да има промяна.

В очакване на европарите

Новата селска програма е прекроена из основи

2014 -а е първата година от реформираната Обща селскостопанска политика на Европейския съюз. И макар че малка част от промените влязоха в сила, бяха заложени новите правила, по които агробизнесът ще работи до 2020 г.

Системата беше тествана с предоставяне на допълнителна помощ за първите 300 декара. И както често се случва, по чист нашенски обичай веднага се намериха „предприемчиви“, които пробваха да припече лят от ситуацията. По данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите само за година са се появили нови 16 000 земеделски производители. Публична тайна е, че те се пръкнаха в резултат на механичното разделяне на бащините ниви с едничката цел да се докопат до надбавките. По-късно проверка на фонд „Земеделие“, който играе ролята на разплащателна агенция, залови около 200 нарушители на правилата. Повечето минаха между капките. Засега.

През лятото българската администрация изпрати в Брюксел концепцията, според която ще се разпределят агропомощите до 2020 г. Само преди ден аграрното ведомство обяви новите правила, които започват да действат от 2015 г. Както и се очакваше, субсидиите на едрите фермери над 150 000 евро ще бъдат орязвани с 5%. Таванът на помощта пък става 300 000 евро и нагоре няма да има нито цент за никого. Но преди да се налагат тези ограничения, ще се приспадат разходите за данъци и осигуровки на работниците и служителите. Така санкцията няма да засегне бизнеса, който освен зърнени култури се реши да отвори животновъдни ферми или се захване с овощни и зеленчукови градини, където е заета повече ра-ботна ръка. Зелените плащания са може би най-съществената промяна на селскостопанската политика, която предвижда повече пари за опазване на околната среда и за пасищата. Фермери, които променят мястото на отглежданите култури, оставят свободна земя на угар и се грижат за пасища, ще получават допълнителни суми към директните плащания. 30% от пакета с европейски субсидии ще бъдат раздадени за т.нар. зелени дейности. За да имат право на тези помощи, зърнопроизводителите ще трябва да оставят част от нивите си да почиват.

От 2015 г. значително се увеличават възможностите за т.нар. обвързано с производството подпомагане. 13% от всичките агросубсидии ще бъдат за животновъди, овощари, зеленчукопроизводители. Още 2% ще отиват за протеинови култури.

В същото време стана ясно, че подпомагането на дребните стопани, които се грижат поне за 5 декара, ще се окаже шумна рекламна кампания. Вече е ясно, че обещанията за 1250 евро на калпак няма как да се изпълнят. Сумата ще е поне 500 евро на година, колкото е минимумът според европравилата. В замяна обаче земеделците трябва да излязат на светло и да си плащат осигуровките. В края на м.г. минималният осигурителен доход беше вдигнат от 240 на 300 лв., което означава, че с годишните помощи трудно ще се платят осигуровките. Успокоителното е, че поне ще бъде подкрепена пенсионната система.

Няма кой да успокои предприемачите, които продължават да се надяват, че с европейски средства скоро ще могат да разширят бизнеса си. Селските кметове също се стягат да кърпят пътища и да запушват пробойните на ВиК съоръженията. Всички те ще трябва да почакат, защото Програмата за развитиена селските райони все още не е отпътувала официално за Брюксел. Еврочиновниците удариха шумен шамар на българската администрация и върнаха изпратения още през лятото в Брюксел вариант с цели 426 забележки. Това предизвика служебния министър Васил Грудев, който сега е подгласник на Десислава Танева, да каже, че програмата има нужда от пренаписване. Разбира се, за толкова генерална промяна време няма.

Все пак до края на декември преобразяването на документа стана факт. До дни се очаква той да потегли към ЕК, което означава, че в средата на годината програмата може да бъде парафирана. Преди това да се случи, още в края на март се очаква да се приемат проекти за инвестиции в земеделски стопанства и на млади фермери. Всички други ще трябва да запазят търпение до есента. И да се помолят на Всевишния поне природата да е благосклонна към труда им.