14220 | 13 юли 2026 | 09:25

Комисията по околна среда към Столичния общински съвет единодушно подкрепи предложението на Асоциация „Институт за климатичен риск“ за въвеждане на нови „хладни стандарти“ в Наредбата за градската среда.

Васил Найденов

Преди години климатичните промени звучаха като тема, която засяга предимно бъдещето. Днес те вече определят начина, по който функционират градовете. Все по-дългите горещи вълни, прегряващите обществени пространства и натискът върху градската инфраструктура превръщат адаптацията в необходимост, а не в избор.

Именно в този момент София направи важна крачка напред. Комисията по околна среда към Столичния общински съвет единодушно подкрепи предложението на Асоциация „Институт за климатичен риск“ за въвеждане на нови „хладни стандарти“ в Наредбата за градската среда.

Предстои предложението да бъде разгледано и от Столичния общински съвет, но още сега подкрепата показва, че темата започва да намира реално място в градските политики.

„Доброто градско планиране вече не се измерва само с това как изглежда едно пространство, а и с това как функционира при 40-градусови температури. Ако искаме градовете ни да останат удобни за живот, климатичната адаптация трябва да стане част от всяко бъдещо решение“, казва съпредседателят на Асоциация „Институт за климатичен риск“ Ивайло Петков.

Какво всъщност означава това на практика? При бъдещи ремонти на площади, тротоари, фасади и покриви, изпълнявани с публично финансиране, ще могат да се прилагат нови технически изисквания за материали, които не задържат толкова топлина през лятото.

Наред с това се насърчава използването на повече дървета, водни елементи и пропускливи настилки – решения, които подобряват градския микроклимат и намаляват риска както от екстремни температури, така и от локални наводнения.

Подобни подходи вече са част от политиките на редица европейски държави. Италия, Франция, Испания, Гърция и Румъния въвеждат стандарти за по-светли и по-отразяващи повърхности, а европейската Директива за енергийните характеристики на сградите поставя адаптацията към климатичните промени сред основните приоритети на бъдещото градско развитие.

Случилото се в София не идва случайно. Само през последните седмици общественият дебат премина през редица теми – сухите градски чешми, спирките без навеси, бетонните пространства без достатъчно сянка и рекордните температури. Всяка от тях изглежда различна, но всички показват един и същ проблем – градската среда все още не е подготвена за климата, в който вече живеем.

Именно затова решението на комисията има значение. То показва, че разговорът постепенно се измества от това как да реагираме след всяка гореща вълна към това как да изградим град, който предварително намалява последствията от тях.

Окончателното решение предстои да бъде взето от Столичния общински съвет. Ако предложението бъде прието, София няма просто да актуализира една наредба.

Тя ще постави основите на по-модерен модел на градско планиране, в който устойчивостта, общественото здраве и качеството на живот вървят ръка за ръка.