20178 | 22 юни 2015 | 17:18

Десетки изоставени заводи в областта днес са пристан за съвременно изкуство

Преди години районът Рур в Германия бил един от най-мръсните в Европа. Из въздуха се носел въглищен прах, цветята и дърветата просто не можели да оцелеят в зоните на въгледобив. През ранните години на миналия век Германия успява да изпревари всички страни членки на ЕС по производството на чугун и стомана. Но през 70-те години отрасълът изпада в криза независимо от високото техническо и технологично ниво. Затова страната лека-полека се насочва към използването на по-чисти и евтини горива. Въгледобивните мини поетапно затварят врати и Рур започва трансформацията си в напълно достоен за нормален живот район в Западна Германия. Остава въпросът: Какво да правим с тези мастодонти?

От всички сгради, които архитектурните реставратори се опитват да спасят,

промишлените са най-трудни

Те са големи, скъпи за поддържане, трудни за отопляване, а и не са красиви. Наистина е голям проблем да се намерят добри приложения за тях. Затова и германските специалисти като че ли вземат най-доброто решение и превръщат индустриалните места в зони за изкуство. Днес опушените мини и заводи са превърнати в музеи, театри, сцени за различни изяви. В рудниците и преработвателните цехове сега кипи съвсем различен труд - на куратори, артисти, музиканти. И той заслужава да се види.

Най-голямата каменовъглена мина със завод за кокс в света „Цолферайн“ е превърната във впечатляващ културен център и символ на главния град на района - Есен. Рудникът през 2001 г. е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, за да се запази за историята на света този внушителен епизод от битката на човека за овладяване на природните богатства. Сега в него може да се види как е било добивано и обработвано „черното злато“. По стените зад непонятните машини върви черно-бяла мултимедия, показваща нагледно какво е ставало в търбуха на железния звяр. Мината разполага и с друга любопитна атракция: 360-градусово кино, но с един-единствен 30-минутен филм. Добрата новина е, че вместо да ви залее с очаквана информация за въгледобива в страната, лентата

предлага картини, уловили живота

на гражданите на областта от онези времена, та чак до наши дни. Столовете се въртят във всички посоки и в началото на зрителите им е трудно да спрат да обикалят около оста си, защото всичко около тях е кино: от кадри на миньорите и горещата лава до такива на припкащи из парковете дечурлига, щастливи и костюмирани работещи хора или семейни вечери с много смях и вкусна храна.

Да се улови идентичността на региона, е и една от основните задачи на музея „Рур“, който също е разположен в сградата на мината и по-конкретно в нейните подземни недра. Най-горното от тях носи названието „Настояще“ и редом с изложените експонати посетителите могат буквално да чуят и да помиришат областта. Може да избирате между различни шумове и аромати. И трябва да ви кажа, че миризмата на замърсения Рейн може и да си я спестите.

На второто подземно ниво е залата за „Спомени“. Експозицията показва селекция от най-ценните за района геологически и археологически артефакти, както и много дарени експонати, като например порцелановия сервиз, в който се е хранело семейството на династията Круп. В най-долното ниво уютно се е разположила „История“-та.

Много са притегателните места в някогашния индустриален комплекс. Любопитен е Музеят на дизайна, организиран в бившето котелно на предприятието. Тук прочутият архитект сър Норман Фостър с лекота е демонстрирал как вече непотребна сграда може да бъде събудена за съвършено различно амплоа. Според нашия гид в преустройството на целия комплекс по официални данни са налети 320 млн. евро. Неофициалните далеч надхвърлят тази цифра. Нормално - сред колонадите от железни устройства има дори и плувен басейн.

Не по-малко впечатление от „Цолферайн“ прави газометърът в Оберхаузен, в който преди две години Кристо опакова... въздух в платнен балон с площта на три футболни игрища. Газометърът представлявал огромен резервоар за съхранение на природен газ. Съоръжението било построено през 1929 г. и преживява дори бомбите през Втората световна война, както и пожара през 1946 г., който почти го унищожава. Все пак системата работи до края на 80-те години, след което газометърът затваря.

Днес в бившия резервоар,

висок 117 м с диаметър 67 м

е разположен музей, където периодично се поставят изложби. До 1 ноември например там може да се видят фотографии на шедьоври на изкуството в многократно по-големи размери. Така вместо да гледате едва ли не с бинокъл Мона Лиза в Лувъра, тук в Оберхаузен ще я откриете на около два метра висока фотография, поставена точно срещу изкусителен портрет на Грета Гарбо. Целта на изложбата е да покаже красотата в различните й аспекти. Представени са художници - от Пикасо до Хокусай, реплики на известни скулптури, станали вече част от историята фотографии.

Изумителен е начинът, по който е усвоена другата част от съоръжението. Останалите 20 000 кв. м площ са превърнати в най-голямата прожекционна зала в света. Представете си следното: по ниски амфитеатрални стълбища са разположени десетки пуфове, а зрителите удобно са се излегнали върху тях.

Всички са в транс

По 100 м високата страна на това кръгло, потънало в пълен мрак пространство върви 320-градусова мултимедия, която просто пренася зрителите в нови измерения. На фона на космическа музика част от стените се изнасят напред, други се вдлъбват или местят, а след това всичко се разпилява на милиони парченца, които продължават футуристичния си танц. Темата плавно преминава в реки от светлина, а ти като че ли потъваш във вълните им. След края на 30-минутната прожекция е необходимо време, за да дойдеш на себе си, и ако искаш, да използваш остъкления асансьор, който мигновено ще те изстреля на покрива на сградата. Там е и панорамната площадка, където всички обичайно правят снимки - високо в небето над вече потъналия в зеленина град.

Гледайки всички тези невероятни трансформации, е невъзможно да не изпиташ съжаление за нашите индустриални мъртъвци. Оглозгани за скрап, сакато стърчащи в самотното си битие. Вече като че ли се примирихме със съдбата на „Захарна фабрика“. Надеждата обаче живее, а с нея и опитите на ентусиастите да заселят с живот и нашите изоставени гиганти. Тази година например деветото издание на Водна кула арт фест ще се проведе едновременно и в София, и в Перник. Откриването в столицата е на 20 юни в Трамвайното депо, а в Перник - на 25 юни, в дълбините на Минния музей. В същия ден изоставената сграда на завод „Струма“ ще се превърне в пространство за съвременна скулптура и инсталации. Е, стискаме палци!

Газометърът като басейн

Сред многобройните съкровища на Рур не по-малко впечатляващ е и друг промишлен колос. Този в Дуисбург. Там се намира Ландшафтспарк, създаден през 1991 г. Една от големите му атракции е бившата стоманолеярна.

Паркът дава възможност на посетителите да разгледат някогашната фабрика, запазила дори пещите си, и е поредният възхитителен пример за адекватно усвояване на пространството. Там също има газометър, но през лятото той се пълни с вода и се преобразява в място за подводно плуване (дайвинг). Огромните стени и комини на завода са се превърнали в рай за любителите на скално катерене и ако ги гледаш достатъчно отдалеч, ще видиш десетки хора, които с размера на мравчици пъплят по бетонните пространства. Част от завода е преобразувана в лятно кино, където през топлите месеци се прожектират филми, организират се музикални концерти и се провеждат фестивали.