20474 | 30 ян. 2025 | 12:00

Преди пресконференцията в Бояна на 30 август 1992 г. аз на два пъти предупреждавах ръководството на СДС и правителството на Филип Димитров (един път през април, втори път през юли), че не бива да има главозамайване, че като сме спечелили властта, не бива

Днес отбелязваме 10 години от смъртта на първия ни демократично избран президент д-р Желю Желев. В журналистическата си кариера съм имала много среши и разговори с д-р Желев - беше интересен събеседник и мъдър човек.

Днес ви предлагам две интервюта с него.

"Премиерът трябва да умее да изслушва всички, умерено и спокойно да преценява. И да решава самостоятелно, като не се поддава на влиянието на тази или на онази група, на тези или на онези съюзници, които може да търсят реванш или да решават собствени проблеми на гърба на управлението на страната. Борисов трябва да се води само от интереса на страната. Защото всичко в ГЕРБ се дължи на неговия личен престиж. Да, негова политика е правилната? И това е най-важното. Хората вярват на ГЕРБ и затова ги поддържат. И те не бива да губят това доверие. Защото, ако за пореден път стане нещо и паднат от власт, без да могат да направят сериозни реформи, това ще бъде огромна загуба и за България, и за ЕС, който също им гласува доверие. Бойко трябва да бъде много внимателен, което не значи безпринципен. Трябва да си мери думите и да не реагира моментално на всеки въпрос или на всяка реплика. Много хора, като знаят тези негови качества, може да искат по този начин да го компрометират. Медиите – и особено електронните, са нож с две остриета. Нужен е баланс".

Думите на д-р Желев са отпреди 16 години, казани са на 18 ноември 2009 г,  но те звучат актуално и днес.

И още една негова оценка оттогава: „Аз съм имал много остри политически пререкания с Първанов десетилетия, но трябва да призная, че той е първият историк от прехода, който става и политик, и държавник.“

И така тръгваме с д-р Желев по следите на историята, 2009:

– Ако се върнете 20 години назад, какво не бихте направили, д-р Желев? Какво отчитате като грешка?

– Първата грешка, която ние от СДС направихме още на Кръглата маса, бе, че се съгласихме изборите за ВНС да бъдат през юли 1990 г. Справедливостта изисква да кажа, че бай Милан Дренчев, Петър Дертлиев и другите стари николапетковисти и социалдемократи искаха изборите да са през есента.

– Какъв беше вашият мотив за избори по-рано?

– Виждахме, че кризата се задълбочава и изтегляйки изборите по-рано, исках­ме да спестим страданията и мизерията на хората. На практика обаче ние спасихме БСП. Защото, ако изборите бяха през есента, тя щеше да се скапе напълно. Но когато слушахме настояванията на старите политици, ние ги възприемахме като политиканство, а то е било опит. Разбира се, има и контрааргумент – никой не можеше да гарантира, че до есента нещата нямаше да тръгнат по друг сценарий, дали нямаше да излязат много екстремистки настроени хора, а на тях никой не може да им влияе.

– Друга грешка?

– Другата грешка е, че не осъдихме Тодор Живков, Политбюро, ЦК на БСП и пленума за държавна измяна и национално предателство. През 1963 г. на секретен пленум се обсъжда въпросът как България да бъде направена 16-а република на СССР. Всички документи за това са запазени. Те са имали съзнанието, че това, което вършат, е криминално престъпление, и затова си гласуват никой никъде да не разгласява решението им. Пращат специално писмо до ЦК на КПСС, официално до Хрушчов и до парламента на СССР, с което молят да бъде присъединена България като 16-а република на СССР. Десет години по-късно, през 1973-та, по времето на Брежнев отново правят пленум по същия въпрос. И пак изпращат писма до Москва. Чест прави на Драгомир Драганов, че измъкна тази информация и я публикува.

– И какво направихте вие с нея?

− Ами, вместо да търсим отговорност от Живков за национално предателство, в НС се роди глупашка идея да го викаме да говори пред депутатите. Слава богу, не стана, но тогава беше пропуснат този шанс. По-късно, вече като държавен глава, избран от ВНС, аз се опитах да задвижа въпроса. Три месеца след избора на Мартин Гунев за главен прокурор (междувременно срещу Живков вече бе тръгнал кокошкарският процес) го поканих на разговор. Казах му: „Г-н Гунев, какъв е този процес, дето цяла България се смее? Съдите Живков за дребни привилегийки, а не вземате предвид двата секретни пленума на ЦК на БКП, с които се иска присъединяването на България като 16-а република на СССР! Това е класически пример за държавна измяна и национално предателство! При това всичко е великолепно документирано, няма нужда да се търсят други аргументи.“ Той се засуети: „Ама Живков е държавен глава, не знам дали може да се съди за това, за мен това е много тежка работа, не съм готов за нея.“ „Тогава какво ще правите?“

− Но това означава и осъждане на БКП?

− Разбира се! Осъждането на компартията откриваше пътя конституционно да забраним БКП. Както направиха руснаците година след нас при неуспешния опит за преврат на 19 август 1991 г. на Елцин. После те си направиха не една, две компартии, но осъждането и разпускането на КПСС имаше колосално значение – морално, политическо. Ако и ние бяхме направили същото – процесите на демократизация щяха да се тласнат много по-бързо напред. Социалдемократите щяха да си направят една стабилна партия, комунистите щяха да си оформят 2-3 малки формации, които нямаше да имат особено значение.

− Искането за отзоваване на нашите посланици в САЩ и в Турция породи сериозен конфликт между премиер и президент. Смятате ли, че с оставките на дипломатите (Младенов от Анкара вече я депозира) проблемът ще отшуми?

− Бях много учуден от опитите за силен натиск върху президента от страна на правителството на всяка цена да отзове посланиците ни. Това е недопустимо! Държавният глава по конституция има права, които не могат да бъдат контролирани или ограничавани от изпълнителната власт. В двете Виенски конвенции от 60-те години за дипломатическата служба в цял свят се казва: „Посланикът, когото държавният глава изпраща, е негов представител при държавния глава на съответната страна. Независимо дали държавният глава е президент, монарх, или емир.“

− Ако вие бяхте на мястото на Първанов, какво бихте направили, ако ви кажат: или извинение пред парламента, или импийчмънт?

– Абсолютно неоснователно е такова заплашване. Конституционният съд няма да уважи искане за импийчмънт, тъй като няма основание, и това ще се припише като гаф на изпълнителната власт. На базата на Виенските конвенции навремето аз отбивах натиска на кабинета да отзовавам или да назначавам посланици. Спомням си случаи с Леа Коен, Елена Кирчева, Слави Пашовски и др. Като човек от дясното пространство още от началото на прехода ми е тъжно, че сега правителството предприема стъпки, които са в противоречие с конституцията и с международните конвенции. Отдавам го на некомпетентността на някои от съветниците на премиера, които му правят лоша услуга; на негови сътрудници, които не съзират опасностите; или на някои от неговите политически съюзници, които го насъскват към ходове, които могат да донесат само негативи на ГЕРБ. Защото конфликт между президент и премиер не е безопасен. Още повече, когато сме в криза. В такава трудна ситуация, при която ще има разминаване между големите очаквания на обществото, и това, което кабинетът може да изпълни, ще бъде доста опасно за управлението на ГЕРБ да отваря фронтове.

– Социолози отчитат повишаване на конфронтацията в обществото, макар и засега само вербална. Това тревожно ли е?

– Всички трябва да си мерят приказките. Не съветвам правителството да прави компромиси само за да се хареса на обществото. Напротив! Аз одобрявам политиката на г-н Борисов, тя е нужна на България. Досега нито едно от правителствата на прехода нямаше смелостта, енергията, решимостта и волята да поведе борба срещу мафиотските структури в държавата, срещу организираната и ширещата се битова престъпност. Кабинетът на ГЕРБ пое тази борба, затова има подкрепата на обществото в страната и на западните ни партньори. Но правителството не бива да се поддава на изкушения, на безпринципни решения, само и само да се удари противникът. Защото това ще има ефекта на бумеранга.

– Президентът си позволява да критикува изпълнителната власт. Някои премиери приемат това безмълвно, други трудно го понасят. Къде е златното сечение, за да има мир?

– Когато президентът изказва собствено мнение, това не означава, че атакува управлението, нито пък отрицание на това управление. Неговата критика може да бъде полезна за изпълнителната власт, ако тя залита в една или в друга посока, ако не вижда едни или други грешки. Болезненото приемане на критиката или изобщо неприемането е опасно за която и да е власт. Спомням си т.нар. Боянски ливади...

– Някои съзряха в лекцията на Първанов пред студенти римейк на вашите Боянски ливади.

– Да, ситуацията е сходна. Преди пресконференцията в Бояна на 30 август 1992 г. аз на два пъти предупреждавах ръководството на СДС и правителството на Филип Димитров (един път през април, втори път през юли), че не бива да има главозамайване, че като сме спечелили властта, не бива да мислим, че светът е в краката ни; че тепърва предстоят тежките икономически реформи, които едва ли ще донесат слава на някого и на управлението на СДС. Те не ме чуха. И продължиха с атаките срещу всички: църква, синдикати, извънпарламентарни сили, медии. Започнаха и масови атаки срещу президента, който се опитвал да създава едноличен режим. Като видях, че няма да престанат с тази конфронтация, дадох прословутата пресконференция, за да чуят и членовете, и привържениците на СДС за какво става дума. И да предупредя обществото, че тези хора водят самоубийствена политика, че ще хвърлят в пропастта управлението на СДС. После знаете какво стана – те продължиха с конфронтацията и... СДС загуби властта.

– Какъв съвет бихте дали днес на Борисов, който получи тежко наследство, трябва да провежда реформи с правителство на малцинството, притискан от партньори и опозиция.

– Да се стреми да води принципна политика, най-добрата и най-успешната политика е принципната. Премиерът трябва да умее да изслушва всички, умерено и спокойно да преценява. И да решава самостоятелно, като не се поддава на влиянието на тази или на онази група, на тези или на онези съюзници, които може да търсят реванш или да решават собствени проблеми на гърба на управлението на страната. Борисов трябва да се води само от интереса на страната. Защото всичко в ГЕРБ се дължи на неговия личен престиж. Да, негова политика е правилната политика. И това е най-важното. Хората вярват на ГЕРБ и затова ги поддържат. И те не бива да губят това доверие. Защото, ако за пореден път стане нещо и паднат от власт, без да могат да направят сериозни реформи, това ще бъде огромна загуба и за България, и за ЕС, който също им гласува доверие. Бойко трябва да бъде много внимателен, което не значи безпринципен. Трябва да си мери думите и да не реагира моментално на всеки въпрос или на всяка реплика. Много хора, като знаят тези негови качества, може да искат по този начин да го компрометират. Медиите – и особено електронните, са нож с две остриета. Нужен е баланс.

– В началото на това управление вие подхвърлихте отново идеята за президентска република. Време ли е?

– Точно сега не е времето. Подхвърлих тази идея на старта на управлението на ГЕРБ с мисълта, че само Борисов може да реализира този проект и да остави името си в историята. Както генерал Дьо Гол. Обаче не е достатъчно само да си генерал, а трябва и да си Дьо Гол. Дали обществото иска България да сменя формата на държавно управление – трябва допитване или референдум. Това обаче не бива да се използва за натиск върху Първанов. Защото Първанов е сериозен политик и не бива да се подценява. Първанов е не само политик, той успя да стане държавник. Той стана държавник, когато заедно с Добрев върнаха мандата на 4 февруари 1997 г. Понесоха ругатни и закани от БСП, наричаха ги национални предатели, изменници... Това и отнесе Добрев в гроба. Първанов също го преживя тежко.

– За първи път говорите така позитивно за Първанов. Изненадана съм!

– Един политик става държавник, когато в критична ситуация може да излезе срещу собствената си партия в името на националните интереси. Първанов издържа този изпит. Той не само изживя личната си еволюция от антинатовец до пронатовец, но и прокара собствената си партия през този тежък брод. Това е негов голям политически успех. И за цялата му партия, разбира се. Това не може да се отрече.

– Но го обвиняват за създаването на „крадливата тройна коалиция“.

– Така говорят някои лекомислени политици. Ами, ако Първанов не бе създал коалицията, България нямаше да влезе в ЕС. Друг е въпросът (и тук е моята критика към него), че той трябваше да направи всичко възможно, за да стопира тройната коалиция след влизането на България в ЕС. След тази дата трябваше да се направи широко обсъждане дали коалицията има моралното и политическото право да продължи да управлява, или да се отиде на нови избори. Партизански и едностранчиво не бива да се оценяват нещата.

– Чест ви прави този анализ. Да не ви отлюспят отново, д-р Желев?

– Аз съм имал много остри политически пререкания с Първанов десетилетия. И нямам интерес, който да ме тласка сега да му правя мили очи. Той е и първият историк от прехода, който става и политик, и държавник.

– Смятате ли, че е удачно да прави партия, след като му изтече мандатът?
– Какво той ще прави, е негово решение. Първанов има право, ако иска, да си прави партия, след като вече няма да е президент. И е нетактично, когато Бойко поставя този въпрос. Този натиск към президента не е в услуга на никого освен на тези, които искат Борисов да се провали. Премиерът трябва да държи сметка за това!

Откъси от интервю с д-р Желев от 2005 година - този път темата е СДС и драмите в сините редици:

– Следите ли процесите в СДС, д-р Желев? Ще бъде ли съдбоносна откри­ващата се днес 15-а национална конференция?
– Разбира се, че следя процесите. Не съм безразличен към СДС. Навремето ние създадохме тази организация като антикомунистическа коалиция, чиято цел бе свалянето на комунистическата партия от власт и разграждането на тоталитарната система. Митингите, които ние правехме, разчупиха страха в държавата. После дойде Кръглата маса, тежките преговори как точно да се демонтира системата. Не можахме да спечелим изборите за ВНС, но свалянето на Петър Младенов от власт, падането на второто правителство на Луканов – това беше нашата нежна революция. Тя се проточи повече, отколкото в другите европейски страни от бившия соцлагер, но това беше потенциалът на България. Това беше най-разрушителният и най-градивният период у нас за последните 16 години. Разрушавайки старата система, се правеха и стъпките на изграждането на една демократична политическа инфраструктура, върху която се закрепи демократичната държава.

– Защо след тези исторически заслуги СДС стигна до днешното състояние – да се говори за смърт на СДС, за ковчега на СДС?
– Този, който говори за ковчега на СДС, пръв го понесе още през 1993 г., когато направи гладната стачка. (Има предвид гладната стачка на Едвин Сугарев срещу президента Желев, 7-28 юни 1993 г. – б. а.)
Това бе такова публично излагане и превръщане на СДС в посмешище. Оттогава нещата в СДС тръгнаха стремително надолу. После Костов използва огромното обществено недоволство от грубите грешки в управлението на комунистите и яхна тази вълна, за да се издигне във властта. Но всяко нещо е с времето си. Когато се решат големите задачи, започват да се губят ясните и точни цели; замъгляват се приоритетите, към които трябва да се стреми една организация и накрая като се изчерпят всичките възможности, тя започва да изчезва или престава да бъде това, което е била. СДС отдавна загуби способността си да формулира ясни цели. Костов направи от коалицията СДС партия СДС, в основата на която беше приватизацията. А корупцията стана обединителният елемент, циментът на тая партия. Хората видяха грубия интерес, користа, клиентелата, които ръководеха тази партия. И затова Костов пропадна. След него обаче тези, които останаха в СДС, пак нищо не можаха да направят.

– Защо не успя Надежда Михайлова?
– Защото тя не действаше решително, не постави ясни цели и задачи пред СДС. Тя остави в СДС Сугарев – един от рушителите на СДС, един от най-опасните де­струк­тивни елементи. Остави Филип Димитров, който е същата категория. Всичките тези екстремисти, лучниковци и т.н. Надежда си ги взе за съветници, за заместници в СДС. И те я провалиха. А трябваше да се опре на енергични нови хора, с ново говорене, които по нов начин да поставят въпросите, да наложат нов стил в работата на СДС, нов начин на решаване на проблемите. Надежда прояви нерешителност, не можа да излезе от сянката на Костов. Обяви, че ще отвори прозорците на СДС. Но на СДС беше нужно не само отваряне на прозорците, а яка метла, която да измете авгиевите обори, огромните боклуци, натрупани в историята. Да сте чули някъде СДС да си прави самокритика? Някой да говори за преосмисляне на процесите, да се видят къде са действителните грешки и къде са заложени опасностите за бъдещето? Защото за това е нужен нравствен кураж, нужна е волята да се казват нещата със собствените им имена. Питайте ги за стачката на Сугарев. Ще ви отговорят нещо неопределено. За какво им трябваше да разцепват Светия синод? Щели да го декомунизират. Изпълненията на Христофор Събев сложиха капака на политическия им грях по отношение на църквата. Едва преди две години с половин уста Надежда Михайлова каза: ние май сбъркахме с църквата. Чак сега разбирате, че сте сбъркали?

Това е кинжалската компания от 1992-1993 г.! Не мисля, че ще успеят да обърнат нещата в СДС. Те нямат визия за бъдещето на България, за да видят и бъдещето на СДС.

– Ако вие бяхте на мястото на Стоянов, бихте ли се върнал като партиен лидер?
– Не. Исторически нещата никога не се повтарят. Или ако се повторят, то е вед­нъж като трагедия, втори път като фарс. Къде е интелектуалният заряд, къде са новите тези, публично формулирани, за да се види как и обществото ги приема: вярва ли им, или не?

– Сега ябълката на раздора между Надежда и Стоянов е отношението им към НДСВ. Това не е ли смешно?
– Абсолютно! Отдавна казах, че те грешат, като нападат НДСВ. Може да критикуват НДСВ, но това тотално отричане „вие с комунистите” е смешно. Трябва да очертаеш ясно разграничителните линии, да намериш своето кътче, за да те припознават като партия.

– Бихте ли формулирал 3-4 съвета, които можете да дадете сега на СДС?
– Трудно е при сегашната ситуация да се дават съвети. Но все пак първото, което бих им казал, е: изхвърлете старите кримки от СДС! Това са хората на прехода. Те са си изпяли песента. Изметете „Раковски” 134!

– И Стоянов, и Надежда?
– Да! И двамата! СДС се нуждае от личностно обновление. Промяната обаче са­мо с нови лица няма да стане. Трябват нови идеи, нови цели. Историческата задача е процъфтяването на България, нейното достойно място в съвременния, глобализиращ се свят, в европейските структури. Как да се постигне това, какво да се прави – за това трябва да се говори. Защото когато човек знае параметрите на нашето политическо пространство и възможностите ни като държава, той ще работи по един начин, когато не ги знае – по друг.

– За разлика от Петър Стоянов, след президентстването си вие не понечихте да слезете на ниво „депутат”. Защо?
– Колкото и да се смята, че политиката е мръсна работа, в нея има и етика, и морал. Не може след като си бил държавен глава, да отидеш да триеш банките на парламента. Казвам това не от високомерие или от пренебрежение към работата на парламента. Не. Но от държавен глава да станеш депутат не се приема с овации. В политиката може да участваш и без да си във властта. Ето, аз вече втори мандат съм председател на Балканския политически клуб. И участвам в решаването на важни проблеми за региона, касаещи стабилността, сигурността, регионалното икономическо сътрудничество, нуждата от инфраструктура на Балканите, която е в катастрофално състояние.

– Как смятате, че ще се възроди дясното у нас? България има нужда от силна десница.
– Разбира се, че има нужда. Но какво трябва да разбираме под десница? Християндемократическите партии? Християндемокрацията няма традиции в България. Костов направи от СДС християндемократически съюз, защото касата на фондация „Аденауер” беше най-дълбока. Докато България е бедна страна, ще левее. Затова по-подходяща за нас е либералната демокрация.

– Останаха ли ви приятели в СДС?
– От старите седесари – да, от екстремистите – почти никой. И ако тези екстремисти се върнат в СДС, нищо няма да направят, ще го доубият!

Властта съсипа СДС, ми казва накрая д-р Желев. Властта дава много бонуси, но носи и огромни негативи. СДС направи приватизация, съчетана с партийна корупция. Това бе партийна приватизация. И лидерите на СДС не направиха прочит на това време. Да сте чули свирепа критика за тази практика, за грешките им?