6896 | 6 февр. 2017 | 21:26
Преди 100 години, на 8 февруари 1917 г., Петър Дънов започва специален цикъл беседи в продължение на петнадесет години, издадени в сборника „Великата майка“. В тези 36 беседи Учителя разгръща в ново пространство ролята и отговорността на жената и в семейството, и в обществото, като ù отрежда мисията да отглежда и възпитава, да обича и съгражда, да проявява любовта като творчески принцип.
Пет години преди да отвори вратите на 22 годишната езотерична Школа, Учителя започва да изнася беседи пред сестрите, беседи, изпълнени с упражнения и послания, акордиращи сетивността им към великата природна хармония. На жената той определя най-важната задача – да възпитава още в утробата си плода. После вече е късно! Обичта, мекотата, нежността, грижата са добродетели, за които лесно се говори, но не е лесно да се развият и съградят.
Чрез тези лекции Учителя ни връща към онова изначално и естествено състояние в съзвучие с природните закони, от които всяка цивилизация, забързана в развитието си, се отклонява. Още в първата беседа ни е даден ключът "Мога!".
"Започнете с най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте мога. Ако е за добро, думата е като ключ, но ако я употребявате за лошо, няма да ви послужи. Употребете я за повдигането на човечеството, за просвета на ума и сърцето."
Сестрите, пред които са изнасяни тези лекции, са много, ние можем само да предполагаме броя и имената им, но богатството на палитрата на женския образ около Учителя не може да не бъде забелязано. Общественички, учителки, музикантки, поетеси, придворни дами, обикновени необразовани жени – стотици са отключилите сърцата и умовете си за светлината и красотата на пробуждащотото се съзнание.
Мобилна верси
RSS
