В масовите представи у нас жената е млада до 39-годишна възраст, а мъжът, докато навърши 42 години. Това показва изследване на „Галъп“, направено по поръчка на „Жената днес“ по случай 70-годишния юбилей на списанието. Първият брой на популярното издание излиза през октомври 1945-а.
„Фактът, че българският мъж се вижда млад до 42 г. не е много добра новина. Това означава, че дълго остава инфантилен“, коментира при представянето на данните Мира Баджева, журналист и директор на сп. „Жената днес“. Българите смятат още, че старостта започва на 64 години при жените и на 66 години при мъжете. Разбира се, ако попитате 20-годишните младежи, на тях дори 39 и 42 години им се виждат твърде много.
Българските възприятия за старостта и младостта не се различават съществено от европейските. Сериозно е разминаването обаче при отговорите за смисъла на живота – цели 86% у нас считат, че животът е безсмислен, ако нямаш деца. Едва 7% не споделят това твърдение.
Според директора на „Галъп“ Първан Симеонов децата стоят непокътнати като ценност в представите на българина. Данните от сондажа показват, че бракът е подложен на преоценка, децата – не. За по-възрастните те са аксиома. „В Западна Европа и в САЩ някои хора съзнателно правят избора да нямат деца. Докато в България бездетността остава стигма или най-малкото предизвиква съчувствие“, твърди Баджева.
Отношението към брака е либерализирано, сочат данните. Вече 80% приемат за нормално съществуването на семейство с едно или повече деца без брак. Само 15% са против съжителство без подпис и Менделсон. Хората над 66-годишна възраст са по-консервативни – при тях процентът на одобрението на свободното съжителство пада до 58%, но и в тази възрастова група остава високо.
Жените са по-скромни от мъжете в очакванията си за месечния доход. Оказва се, че в масовите схващания 1351 лева е сумата, която позволява да се живее добре. Повече българки обаче посочват и по-ниски заплати, с които биха се справили без проблем във всекидневнието. „У нас все още живее представата, че мъжът трябва да получава повече“, обобщават социолозите.
Изследването очертава още един любопитен факт: хората с повече пари искат повече пари. Докато тези, които взимат по-малко, не вдигат високо летвата на желания доход. „Тъжна е констатацията, че българинът не иска много“, смята Мира Баджева. А Първан Симеонов се обърна към елита с думите: „Мечтите на българина не са алчни, господа управници“.
23134 | 4 окт. 2015 | 14:53
Мобилна верси
RSS
