29951 | 20 дек. 2015 | 18:51

Духът на Мейлин Чан Кайши и днес владее населението на островната държава

За повече от нас Тайван е просто надпис върху по-качествената електроника или смътна представа за проспериращ „Азиатски тигър”. Оказва се, че добре уредената и благоденстваща държава е „фамилно предприятие”, създадено и управлявано в продължение на четвърт век от генерал Чан Кайши и най-вече от съпругата му Мейлин.

За тях създаването на собствена страна е нещо като понижение. Та двамата са първата съпружеска двойка, удостоена с честта да бъде обявена за мъж и жена на годината от списание „Тайм” през 1937 г. Хемингуей нарича госпожа Кайши „Последната императрица на Китай”, а тя върти любов с конкурент на Рузвелт за президентския пост на Америка.

Почти четвърт век Мейлин, чието име означава „превъзходна”,  ръководи стотици милиони души в Китай, а след комунистическата революция за още 25 години създава нова държава – Тайван. И умира на 106 години в Ню Йорк през 2003-а с ореола на една от най-властните жени в света.

Родена  в Хонкоу със сребърна лъжица в устата, тя е красива, амбициозна и образована – завършва училище и колеж в Америка и често поправя преводачите на световни форуми, за което журналистите я наричат „Съвременната Жана Д’Арк”.  След като получава научни степени по английска литература и философия, Мейлин се връща обратно в родината си и се отдава на политика и благотворителност.

През 1922 г. се запознава с висшия офицер Чан Кайши. Бъдещият държавен глава на Китай е запленен, но според могъщия клан Сун не е подходящ. Та той в момента е женен, при това за вторатаси съпруга.  А освен това не е християнин! Младата дама, обаче е видяла в него „сърце на воин и душа на поет”, а Чан се отказва от будизма, за да сключат „политически обмислен и полезен за благото на революцията брак”. Мейлин пише на сватбения си ден „Това е моят шанс да отдам всичките си сили за укрепването на Китай”.

Мадам Кайши дърпа конците на политиката в родната си страна преди Втората световна война и дори става министър на авиацията. Като „Съпруга на Дракона” практически тя управлява Китай в продължение на 25 години и се меси активно в световната политика. 

Но мечтите й надхвърлят дори това.  Дамата иска да упралява света! При това в съдружие с един от най-обещаващите американски политици – Уендъл Уилки , основен претендент за президентското място на Рузвелт през 1940 и 1944г. Рузвелт печели, но не снема доверието си от Уилки и и го изпраща с дипломатическа мисия в Китай, където като всички западни дипломати и той пада в капана на привлекателната съпруга на Генералисимуса.

Американският издател Коул, душеприказчик на Мейлин, цитира думите й: “Ако Уендъл бъде избран, тогава аз и той ще управляваме света. Аз ще ръководя Ориента, а Уендъл – Западния свят“.

Въпреки очевидния изблик на мегаломания той признава: “Бях толкова хипнотизиран от една от най-възхитителните жени през онази вечер, че не бих могъл да пропусна нещо, което тя казва“. След Втората световна война, обаче късметът напуска  отбора на Кайши. Уендъл Уилки губи изборите и умира от инфаркт, войските на Мао Дзедун разбиват полковете на генералисимус Чан и той е принуден да бяга със съпругата си на остров Формоза, където после създава непризнатият от почти нито една държава Тайван.

С демократична, но здрава десница семейство Кайши превръща бившата португалска и японска колония в просперираща икономика, където учтивостта, редът и доброто възпитание сякаш са вродени.

Твърде често виждаме надписът Made in Taiwan върху скъпите джаджи, но страната има развита химическа и металургична промишленост, корабостроене и добив на нефт и средната заплата там е 1600 евро. Но това, което наистина прави неизтребимо впечатление е спазването на правилата по толкова ведър и ненатрапчив начин, че наистина изглежда напълно естествено.

Чели сме за доскоро най-високота сграда в света, небостъргача „Тайпе-101”, който струва 1,7 млрд. долара. Но въпреки детронирането си от „Бурж халифа”, той продължава да е най-екологичната постройка на планетата, построена изцяло по законите на фън-шуй.

А асансьорът, който отвежда туристите до 90-ия етаж е вписан в Книгата на „Гинес” като най-бързият. Лети с 65 км/ч и изминава 508-те метра за 39 секунди, без пътниците да усетят неприятен натиск от прекомерно налягане.  

Заради земетръсната зона на Тайпе зданието е изградено по специална авангардна технология и може да издържи трус до 8 по Рихтер. В основата на сградата има огромен метален амортисьор – дампер, във формата на топка.

Най-голямото приключение за посетителите е 90-ият етаж с изцяло стъклени стени, от които се откриват неземни гледки към  тримилионната столица на Тайван – Тайпе. А понеже мол-културата там е доведена до съвършенство, първите пет етажа на кулата са търговски център.

В мегаполиса древните храмове се гушат до главозамайващи небостъргачи, шумните и благоуханни нощни пазари съседстват с офис сгради, а покрай парковете фучат влакове-стрела.

Но ако си мислите, че и там царства типичната азиатска бутаница, много се лъжете.  Навсякъде се усеща желязната ръка в кадифена ръкавица на мадам Чан Кайши. На светофарите безкрайната опашка от готови да преминат пешеходци се точи в колона по един покрай витрините на магазините и никой не хуква като обезумял, щом светне зелено.

На осемлентовите булеварди има специално бързо платно за градските автобуси и никому не хрумва дори, че може да изхитрува и  да избегне задръстването като се нанесе там. В метрото 20-годишните отстъпват място на 40-годишните, те от своя страна стават безропотно пред 60-годишните, а всички вкупом стоят прави пред седалките за инвалиди, дори и в най-претъпкания влак.

Децата пък са почти свещени и всеки им прави място. И всичко това – без напомняне, без натиск, ей така, сякаш дишат.

Същото е отношението и на най-задръстените и шумни тържища – нощните пазари, които са любимо място за забавление на местните. Тъй като  през деня е твърде горещо, голямата веселба настава след заник слънце.

На най-големия – „Шилин” младежите си правят срещи, за да хапнат, да послушат музика, да се видят с гаджето, но никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват.  В друг нощен пазар „Никшъ”, наречен „Стомахът на Тайпе”, пък семейни двойки канят приятелите си на вечеря, вместо да готвят у дома. Впрочем, в доста от жилищата в тайванската столица липсва помещение, наречено „кухня”.

А няма и нужда – евтина храна за всеки вкус може да бъде намерена навсякъде и по всяко време. В „Никшъ” младите мотористи си правят доста опасни шеги като форсират машините си и ги шпорят сред тълпата. Но хората чуват ревящите зверове и просто им правят място, усмихвайки се.

Цялата тази приветливост и учтивост идва от мантрите, които децата усвояват още в училище. На някого могат да звучат малко Оруелски в стил „1984”, но това са заветите на г-жа Кайши за задължителната любезност, която в Тайван е станала органична.

И на никого не му прави впечатление, че  напдисите, които текат на светещи ленти в превозните средства са прекалено назидателни. Традиционната информация след колко минути ще бъдете на следващата спирка, от коя страна е перона и какви вързки има, е следвана от поучителни фрази като „Ако не е належащо да говорите по мобилните си телефони, напишете SMS” или „Когато ползвате електронно устройство, огледайте се дали не пречите на другите да слязат”.

Генералисимусът и съпругата му не само са поощрявали частната инициатива и капиталистическиа начин на живот, ами са внушили на няколко поколения тайванци да бъдат естествени патриоти, да са учтиви в отношенията си и да спазват правилата. И това им дава сигурност за настоящето и увереност в бъдещето.

Е, и големите глоби също си казват думата. За ядене, пиене или дъвчене на дъвка в метрото наказанието е 500 тайвански долара – около 250 български лева. И държавата си ги събира безотказно. Който няма пари –  ги отработва.

Сигурно малцина от множеството, стекло се в черквата „Сейнт Бартоломю” в Манхатън да изпрати Мейлин Кайши във вечния й път, са мислили за нея като за Майката на Тайван, но в островната държава тя има специално място в мавзолея на Бащата на нацията, около който се е ширнал спокоен парк с театър и картинна галерия. 

В сетните десетилетия от живота си „Последната императрица на Китай” се отдава на рисуване. През янеари 2000 година изложбата й от живопис и калиграфия е посетена от повече от 30 000 души в САЩ.  

Тя приключва дните си в 18-стаен апартамент в Ийст Сайд, заобиколена от три кучета,  20 слуги и слуховете, че шкафовете в дома й са пълни със златни кюлчета.