21385 | 29 юли 2015 | 09:00

За първите шест месеца на 2015 г. банките отпуснаха 932,8 млн. лв. за покупка на нов дом

Ипотечните отдели на банките отново заработиха на високи обороти.

От есента на 2014 г. населението се втурна да задоволява дълго отлаганите нужди за покупка на самостоятелно жилище. Купувачите са главно лица от поколението между 25 и 40 г., които имат стабилна работа, натрупали са спестявания за първоначалната вноска и за разходите по сделката и са придобили увереност, че сега е моментът да заменят квартирата със собствен дом.

За първото полугодие на 2015 г. във всички 113 служби по вписвания в страната

са регистрирани 18 754 нови ипотеки

(договорни и законни). Увеличението е с 38% спрямо същия период на миналата година. Ипотекираните имоти са не само жилища, но и офиси, търговски обекти и земя (за строеж и в регулация), които получателите на кредит предоставят като обезпечение.

По-точни данни за жилищното кредитиране дава БНБ, която следи обема на изтеглените средства. От януари до юни тази година банките са отпуснали ипотечни заеми за 932,8 млн. лв. за покупка на дом. Това е с 69% повече от същия период на 2014 г. (553 млн. лв.). Впечатляващите резултати се дължат и на следния факт: за първи път в новата ни банкова история (след масовите фалити от 1996-1997 г.) лихвите по жилищните кредити паднаха под 6%. Статистиката на БНБ за юни тази година показва, че новите ипотечни заеми в левове се отпускат при среден лихвен процент от 5,77%.

През април кредитите струваха средно 6,03%, а година по-рано – 6,53%. При продуктите в евро ситуацията е следната: за година лихвата падна от 6,88% на 6,14%.

Твърде вероятно е БНБ да отчете нов спад на лихвите през следващите месеци. Детайлният преглед на условията на банките показва, че повечето вече отпускат жилищни кредити при лихва между 5,50% и 6%. В последните години стана масова практика банките да изискват от клиентите си

превод на работна заплата

по сметка в банката и плащане на минимум една комунална услуга.

За да се ползват най-ниските лихви около 5,50%, лицето трябва да изпълни и допълнителни условия. Например Първа инвестиционна банка има продукт с минимум 5% фиксирана лихва за първите три години и минимум 5,40% за остатъчния период. Кредитополучателят обаче трябва да си извади кредитна карта с лимит от минимум 1000 евро.

Българо-американската кредитна банка дава преференциална лихва от 5,50%, но само ако жилищната кооперация е изградена със заем от същата кредитна институция. По този начин експертите на БАКБ са изчислили, че намалява рискът сградата да не бъде изградена.

Пощенска банка има нестандартен продукт, обвързан със спестяванията на клиента. Колкото по-голяма сума депозира клиентът, толкова по-голяма отстъпка от стандартната лихва (5,50%) ще получи. Ако спестяванията му в трезора са между 1001 и 3000 лв., лихвеният процент ще падне на 5,40%, от 10 001 до 20 000 лв. - на 5,1%, а над 50 001 лв. лихвата става 4,9%.

Други банки изискват активиране на още банкови услуги, за да намалят лихвата допълнително - в това число влизат интернет банкиране, спестовен план, обвързан с инвестиции, и дори смяна на пенсионен фонд, ако банката управлява такъв.

Различните застрахователни продукти също са актуални - от задължителната „Имот“ през животозастраховане до полица „Безработица“, в случай че останете без работа.

По света тази техника е известна като крос-селинг и означава продажба на свързани продукти. Преди години клиентите трудно склоняваха на тези допълнителни услуги. Например на кредитните карти се гледаше с лошо око заради високите такси. Но със засилване на конкуренцията разходите за поддръжка намаляха и тези карти успяха да пробият на пазара. Обвързването на лихвата с инвестиционна схема (примерно да се внасят минимум 20 евро на месец) също се приема добре, тъй като повишава финансовата грамотност и създава култура за инвестиции.

При сравняването на офертите освен лихвата трябва да се гледа и

годишният процент на разходите

(ГПР), който показва общата цена на кредита с включени такси и комисиони. Статистиката на централната банка сочи, че към юни 2015 г. ГПР за ипотеките в левове е 6,27%, а в евро – 6,66%. За една година този показател намаля с над 1 процентен пункт - през юни 2014 г. за кредитите в българска валута беше 7,36%, а в евро - 7,77%.

България остава с

най-скъпи заеми в ЕС

Въпреки тенденцията към понижение България продължава да води класацията на страните с най-високи лихви по жилищни кредити в ЕС. Според данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) към края на май средните нива са 7,11% за кредити над 5 години (по-дългосрочните са по-евтини). След нас се нареждат Хърватия (5,75%), Великобритания (5,07%), Швеция (4,39%), Холандия (4,16%) и съседна Румъния (4,09%). На другия полюс са Португалия (1,32%), Финландия (1,34%), Испания (1,73%), Естония (1,76%) и Литва (1,85%).

Намалението на лихвените нива у нас дойде отвън като резултат от политиката на ЕЦБ и вече е отразено в условията по новите кредити, коментира пред „Преса“ икономистът от „Индъстри уоч“ Лъчезар Богданов. Устойчивостта и стабилността на страната ни обаче не се оценяват толкова високо като Германия и Австрия и затова все още сме далеч от нивата там - около 2,5-3,5 на сто.

„В лихвите по кредитите у нас е включена висока рискова премия. Трябва да се случи някакво събитие, което фундаментално да намали усещането за риск, като участие в еврозоната например. Това ще даде положителен сигнал, макар че Гърция показа, че дори страните членки не са имунизирани“, отбеляза Богданов.

Сделките във Варна нарастват с 6 на сто

Сделките с недвижими имоти във Варна се увеличават с 6% през второто тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на м.г. От април до края на юни в морската община са вписани 2777 покупкопродажби спрямо 2628 година по-рано.

Новите ипотеки, регистрирани в местната служба, нарастват с 26% - от 672 на 844. Това говори за сериозно раздвижване на жилищното кредитиране. Ипотеките се увеличават по-бързо от сделките, защото миналата година част от покупките бяха от руски граждани (без кредит), докато през тази пролет активността им рязко намаля.

Хит е предоговарянето на стари ипотеки

Рязкото сваляне на лихвите през последните месеци направи логично предоговарянето на условията по стари кредити. В годините на имотния бум 2005-2008 г. голяма част от ипотечните заеми бяха взети при лихви между 6,60% и 8,50%. А сега най-добрите оферти на пазара са стигнали до 5,50-6,00%.

Първото правило в тези случаи е, че клиентът трябва да бъде активната страна. Не трябва да се очаква банката сама да прояви инициатива и да свали лихвата - има и такива изключения, но те са рядкост. „Човек сам трябва да управлява кредита си и постоянно да следи условият на пазара“, съветва Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит център.

Кредитополучателят трябва да напише молба с искане за предоговаряне, като се мотивира с облекчените условия по нови заеми. Отговорът обикновено е до седмица. Някои кредитни инспектори искат към молбата да се приложи и контраоферта за рефинансиране от друга банка. За целта трябва да получите писмено предложение от конкурентна институция с пониска лихва от сегашната, която плащате.

Ако банката ви одобри, не се изненадвайте, че лихвеният процент не е свален до желаното от вас ниво. Най-вероятно новата ви лихва ще бъде с 0,25-0,50 процентни пункта над актуалните условия за ипотечни кредити. Няма как да ви дадат лихва като за нов клиент. Причината - когато са ви отпуснали кредита преди години, цената на привлечените ресурси е била съвсем различна (бел. ред. - доста по-висока от настоящите условия по депозити).