14744 | 18 март 2016 | 16:30

Създателят на комисаря Мегре се похвалил на Фелини: От 13-годишен до днес съм спал с 10 000 жени, осем хиляди от които проститутки

 Творческата плодовитост на световно известния автор на детективски романи Жорж Сименон можела да се сравни единствено с неговата сексуална продуктивност, твърдят негови съвременници.

Демонът на младостта

Без да успее да завърши гимназия Сименон започва журналистическата си и писателска кариера на 15 години. Той е оставил безпрецедентно наследство от повече от 400 романа, три тома автобиография, несметно количество статии, очерци и репортажи, събрани в 22 тома.

Сексуалната биография на краля на детективските романи започва по-рано дори от творческата.  През 1977 година създателят на комисаря Мегре публикува скандално интервю с Федерико Фелини по повод неговия филм „Казанова”, озаглавен „Фелини-Сименон: Казанова е наш брат”.

В него писателят признава: „Мисля, че аз съм повече Казанова, отколкото вие. От 13-годишен до днес съм спал с 10 000 жени,  осем хиляди от които проститутки. Това не е сексуален порок. Просто ми беше необходимо общуване”.

Какъв точно вид общуване е имал предвид Сименон не е трудно да се досети чонек.  При това писателят винаги – от 20-ата си година до самата си смърт е бил официално женен. Е, за три различни жени, все пак.

У някои тези изключителни сексуални възможности може да предизвикат завист, у други – възхищение и дори изкушение да сравнят този му талант с литературния. 

Според самия Сименон, обаче дарбата му далеч не била дар от Бога. В края на живота си той престанал да съчинява истории и тогава се почувствал наистина щастлив: най-сетне „демонът от младостта му” – страстта към съчинителство, го оставил на мира.

Тогава той успял да ограничи своя интимен живот до секс единствено с третата си жена Тереза, което му донесло покой и хармония.

Тези събития били предизвикани от преживяна от него трагедия, за която имал голяма вина, която така и отказал да признае. В своите „Интимни мемоари” Сименон обвинява за самоубийството на дъщеря си майка и, бившата му жена, страдаща от психическо разстройство.  Но кой е причинил отключването на болестта й?

С канадката Дениз Уиме – негова секретарка и преводачка, Сименон се венчава ден след приключването на развода с първата му жена, художничката Режина Реншон. С нея той живял 20 години. Двамата имали син Марк, когото Жорж обожавал.  Но не минавало ден, в който писателят да не изневерявал на жена си: с колежки, танцьорки от кабаре, проститутки от всички известни му бордеи. Както винаги, съпругата узнала за похожденията му последна и настояла за вярност. На подобно „наказание” Жорж не би могъл да се съгласи и подал молба за развод.

Сгодена за баща си

Секретарката Дениз се влюбила безпаметно в своя патрон и с възторг споделяла любовното му ложе. Освен това никога не се шокирала, когато той настоявал да поканят в спалнята още една дама. Или не само една.  Скоро тя започнала да съпровожда Сименон в публичните домове и сама да му избира проститутки. А докато мъжът й бил „зает” тя весело си бъбрела със свободните от „наряд” жрици на любовта.  Всеки психиатър би могъл да забележи отклонение в поведението на Дениз още по онова време, но Жорж подобни порядки в семейното огнище го устройвали напълно.

Той усетил, че има нещо чак когато жена му започнала откровено да се напива. В началото двамата споделяли и общо увлечение по чашката, но после писателят решил, че градусовите напитки му пречат на секса и минал на кока-кола. Съпругата му, обаче не успяла да се откаже от уиските. Дългите запои се редували с кратки ремисии, частни консултации със специалисти и  принудително въдворяване в клиники.

Сименон бил прекрасен баща на своите синове, но винаги мечтаел за дъщеря.  Когато се родила той не можел да си намери място от радост и я кръстил на себе си Мари-Жорж.

Момичето също го обожавало, но в нейната привързаност от самото начало прозирало нещо не-детско и далеч не дъщерно. Мари-Жорж била на осем, когато убедила баща си да й купи годежен пръстен, който до края на живота си никога не свалила. В прощалното си писмо до баща си тя поискала да я погребат с бижуто като символ на безкрайната й любов към него.

Проклятието на майката

Мари-Жорж през целия си живот боготворяла баща си. Природата я дарила с много таланти – за живопис, музика, пеене, фотография, актьорско майсторство, но и със слабата психика на майка й.  Сименон направил всичко, за да развие поне една от даденостите си и да я превърне в професия, но девойката скачала от увлечение на увлечение. Същото се повтаряло и в личния й живот.  До Сименон достигали безкрайно слухове за похожденията на дъщеря му, задължително с женени бохеми.

По такъв начин Мари-Жорж несъзнателно отмъщавала на жените, които според нея са опропастили детството й – крадяли от вниманието на баща й, което й се полагало по право.

Момичето виждало какво се случва в семейството му.  Междувременно Дениз, чиято психика вече била разбита, отивала нощем в спалнята на дъщеря си и й разказвала с всички подробности за сексуалния си живот с баща й, за техните забежки из публичните домове – все неща крайно неподходящи за впечатлителни детски уши.

Детето в ужас бягало от стаята и се криело в ъглите и килерите. Веднъж дори се втурнала боса и по нощница в заснежения парк и едва успели да я открият преди да премръзне съвсем.

В друг случай Сименон изпратил Дениз и 11-годишната Мари-Жорж на почивка.  Момичето влязло в стаята и заварило майка си да се самозадоволява. Без да се смути ни най-малко родителката я предупредила „ Ти никога няма да станеш истинска жена, нито с един мъж!  Пред очите ти винаги ще стои образа на майка ти, примираща от удоволствие”.

Малката Мари-Жорж се върнала у дома с явни признаци на психоза, но за случилото се в хотела и за нощните откровения на майка й, Сименон разбрал чак от мемоарната книга на дъщеря си „Птичка за котка”.

Пророчеството се сбъднало, но за кошмарите, преживяни в детството по вина на родителите, научил целия свят.  Макар сама да го пожелала, това дошло в повече на Мари-Жорж. Два месеца след излизането на книгата тя се застреляла.

При стария кедър

По молба на дъщеря си Сименон разпръснал праха й около стария кедър до малкия им дом в Лозана. Преди да се прости с нея, писателят пробвал на вкус праха й – бил солен, сякаш напоен със сълзи.  Мари-Жорж посяга на себе си, когато е на 25.

Тази смърт става повратен момент в съдбата на Сименон. Той се жени за своя служителка, италианката Тереза – жена без претенции и амбиции, и щастливо живее с нея до смъртта си.

При попълване на документи в графата „професия”, той никога повече не написал „писател”  - нещо, с което до неотдавна толкова се гордеел.

Сега попълвал безличното „без професия”.  Всичките си съкровища, с изключение на уникалната си колекция от живописни платна, той оставил на съхранение в банката.  

Според завещанието му, няколкото милиона долара, които някогашния беден младеж от белгийския град Лиеж успял да заработи, отишли при Дениз и тримата му синове Марк, Жан и Пиер.

Спътницата от последните му дни - Тереза получила единствено къщата в Лозана. Там, в корените на стария кедър, тя разсипала и неговата прах. Жорж Симеон и любимата му дъщеря най-накрая били заедно, без някой да пречи на любовта им.