39420 | 15 февр. 2024 | 14:15

Въпросът ми след интервюто с Путин е: трябва ли САЩ и ЕС да възвърнат на Русия политическото признание на световната сцена заради накърнения й авторитет от тях?

Жоржета Пехливанова

Още в началото искам да кажа, че аз не съм руски възпитаник и не съм партийно издигнат дипломат в тази тежка професия. Има колеги-дипломати, получили образованието си в Москва, които след събитията през 1989г. си смениха чипа, за да се харесат на Запада. Не упреквам никого.  

Мнението ми за интервюто на американския журналист с руския президент, е само щрих и е повлияно от професионалното ми ниво, защото съм била свидетел на стотици изслушани и изчетени речи и изказвания на много световни лидери. 

В първия момент интервюто с Путин го свързах със  знаменитата реч, която изнася френският президент Шарл Дьо Гол на 23 ноември 1959 г. - „Европа от Атлантика до Урал“ за създаващия се политически съюз на европейските страни. В своята дейност по създаването на Обединена Европа генералът бил готов на множество компромиси, които определят външната политика на Франция десетилетия по-късно. 

Първият компромис на Дьо Гол се отнася до Федерална република Германия, създадена в 1949 г. Неговото  желание е за нейното политическо признание след  договора със СССР. Дьо Гол обещава на канцлера Аденауер да се застъпи против английския план за „европейска зона за свободна търговия“, в замяна на посредничество в отношенията със СССР. Визитата на Дьо Гол във ФРГ шокира целия свят – човек, воювал в две войни срещу Германия, е първият, който ѝ подава приятелска ръка; но това е само първата стъпка към създаването на Европейския съюз.

Вторият компромис е свързан с това, че в борбата срещу НАТО генералът се нуждае от подкрепата на СССР– страната, която за него е не просто „комунистическа тоталитарна империя“, а „вечната Русия“.  Връх в отношенията Париж - Москва е уникалната официална единадесетдневна визита в Съветския съюзи и подписаното съглашение за директна връзка между Кремъл и Елисейския дворец. .. 

Та въпросът ми след интервюто с Путин е: трябва ли  САЩ и ЕС да възвърнат на Русия политическото признание на световната сцена заради  накърнения й авторитет от тях? 

Подобно питане според мен ще има след интервюто на американския журналист Тъкър с президента Путин преди дни от световната общественост. Тъкър изигра миротворческа роля с това независимо интервю, гледано и разпространено в световен мащаб от 165 държави официално.

Не случайно веднага след интервюто американският журналист Тъкър Карлсън бе поканен на 11-тата Световна правителствена среща в Дубай, на която участват 25 държавни ръководители, за да разкаже подробно за разговора си с руския президент Путин.

Сръбският премиер Ана Бърнабич, която присъства на форума покани официално журналиста да посети Белград това лято и  заявява пред ТАНЮГ:“ Поздравих го за смелостта да направи едно наистина феноменално интервю с президента на Руската федерация, защото в днешния свят, бих казала, цензурата е повсеместна". Първата цел за добър журналист бе постигната.

Другата цел е още по-важна. Путин представи пред света Русия по изключителен начин. Тръгва от първите години на руската държавност, мина през православието, през възхода и величието, без да пропусне или да скрие страданията и грешките в изграждането и утвърждаването на световния колос - царска Русия, СССР, Руската Федерация.

В тези два часа той не пропусна войните през вековете, нито  пропусна горчивината от последните си срещи с лидерите на Европа, САЩ и тяхното подценяване към Русия, нежеланието им да се спазват Минските споразумения с Украйна. И пак си помислих „защо го няма Дьо Гол“??? 

Путин беше деликатен в обясненията на различията и искрен в съчувствието към Украйна и украинския народ за руската военна операция. Путин представи и обясни генезиса на конфликта с Украйна. Той застана пред света като един обикновен руснак, който обича и работи за Русия и не се старае да блесне или да изпъква използвайки високопарен лексикон и надменност. Путин бе убедителен, представи се като строг държавник, който е с мисъл в деянията си за доброто на Русия. / Една твърде сложна главна роля за политическа съвременна драма. Дори и Шекспир би се затруднил.../ 

Като вървях по годините в ХХ и ХХI век стигнах до извода, че Путин като държавник наподобява до някъде на  кубинския лидер Фидел Кастро, блестящ оратор, но с една съществена разлика - големият Фидел защитаваше малката карибска държава-Куба, а Путин  защитава  най-голямата държава в света по територия и една от петте държави в света по важност. Има много общо в начина на изказа и на двамата. Направих сравнението, защото съм имала честта не само да слушам и чета речите на Кастро, но и съм превеждала негови речи в ефир. Може би от любопитство или от професионална деформация, но изслушах и изчетох интервюто на Путин на руски, английски, френски, испански и български, за да направя това заключение.

Има разлика в стиловете  на външния министър Сергей Лавров и държавния глава Владимир Путин, което  им позволява именно да заемат двете най-важни постове за Русия и за световната политика.

Путин е по-близък в контакта с хората, той не се старае да се харесва, но завладяващо се налага с изказа си, а Лавров е по-близък в контактите с дипломатите, изискано и аргументирано обоснован.

Страхотен тандем на две различни арени, но с една и съща цел -  „вечната Русия“. Лавров отдаде изцяло себе си като външен министър в името на Русия в най-трудния период за един дипломат. Възхищавам се от неговото мисионерство, от март 2022 до днес той е все на път, живее в самолета и лети от Москва през океани и държави една след друга на форуми и срещи, за да я има Русия, за да защити правдата от кривдата с международното право в ръка... Велики мъже-държавници! 

Колко ние сме жалки... Никой не може да я стигне Русия въпреки  санкции, интриганства и фалшиви новини по всички медии в Евросъюза и САЩ. 

Ще се оттече и тази мътна вода тази година... 

Лошото е, че ние бяхме за една Европа „наш общ дом“ за сътрудничество и мирно съжителство, като мислихме, че Европа има нужда и от двете си ръце, еднакво от дясната и от лявата си ръка. Но се оказа, че Западът продължава да управлява, а Изтокът да се съгласява мълчаливо и подчинително. И тази Новата Европа не е  съвсем нашата, за съжаление. Ние всички, които работехме за членството на България в ЕС далеч не си го представяхме, че Европа няма да е от Атлантика до Урал... Днес Европа търси повече конфронтация вместо мирни решения, без оглед на поети международни договори...

Аз съм живяла 15 години в Испания и познавам личности със смъртни присъди от Франко, като гениалният писател хуманист Антонио Буеро Вальехо, драматург- комунист със смъртна присъда, издадена от каудильото, минал през концентрационен лагер, но останал да твори в Мадрид, академик от 1971г. с прочувствената си реч-възхвала за Гарсия Лорка, заел престижното кресло Х в Испанската кралска академия. Обичал да чете стихове и поеми и да събира  приятели и почитатели в кафе "Хихон", чакайки кога "прокълнатият ще си събуе ботушите“... 

Интервюто е голяма тема "за разговор на чистоту". Ние сме много малки за коментари, но за анализ - да.  В това болно време дори най-големите световни журналисти се въздържат и наведоха глава. А политиците нека се защитават пред Байдън като Шолц. Макрон /той се въздържа от коментар, но авторитетният "Монд" похвали на висок глас Путин/. Урсула или  нещастният Борел, каквото и да измислят е без значение, европейските избори чукат на вратата и вещаят  промени... 

А България? Премиерът Денков след като не можа да отговори на въпрос за Балканската интеграция на среща с английския външен министър Дейвид Камерън, повтори мантрата си:“Целта ни е Русия да не печели войната срещу Украйна“.А се е засилил да става и външен министър...