26019 | 16 февр. 2013 | 14:08

Историческият сериал е висш пилотаж

-Сериалът „Дървото на живота“ сякаш е възрожденско дело - Владимир Зарев, авторът на „Битието“, романа, върху който се гради сценарият, ви е дал пълна свобода, Фандъкова ви предостави експонати от Музия на София, не ви искат наем за терените за снимки... на какво се дължи това?

-Усещам доброто отношение. То ми дава кураж и ме ласкае. Всички хора и институции виждат у нас пламенен ентусиазъм и отдаденост, които ги провокират да ни подкрепят безвъзмездно и безрезервно. Първият исторически сериал от 20 г. насам има елемент на кауза. Във филмопроизводството навсякъде по света историческият сериал е висш пилотаж, защото да създадеш реалност различна от съвремието буди интерес.  По-трудно и по-сложно е, но се приема добре от аудиторията.

„На всеки километър“ и до ден днешен от кинематографична гледна точка е страхотно произведение. И въпреки че е идеологически натоварен, не изглежда вехт. „Пътят към София“ беше великолепен с любовната си линия и държеше българите пред екрана. „Капитан Петко войвода“ е класика!

-Но България е малък пазар.

-На малкия пазар, какъвто е България, от маркетингова гледна точка съм достигнал до едно просто правило - трябва да си първи, за втори няма място. И винаги трябва да го правиш добре. Исторически сюжет досега няма. Затова се насочихме натам, въпреки че се оказа по-трудно и от най-смелите ни предположения. Моят приятел, съдружник и главен сценарист Иван Спасов е историк по образование и това също повлия на решението ни. Историческият сериал не е възстановка и за да бъде този продукт и маркетингов, направихме една семейна сага.  Историята на рода Вълчеви, която започва от Освобождението и стига до днес. 134 години.

-Нещо като българската сага за Форсайтови. 

-Да, ако търсим еквивалент. Тръгваме от миналото и вървим към бъдещето, за да знаем ние, българите, когато говорим, че сме дребнави, завистливи и единаци, защо сме такива - понеже така ни се е случил животът. Затова слоганът на сериала е „Тяхната история, нашата история“. Всеки може да се обърне назад към миналото си и да разбере, че днес е такъв благодарение на вековната родова памет. Когато видиш как са постъпвали и живели прабаба ти и прадядо ти, тогава ще си кажеш: „Да, имам такива комплекси, или имам такива разбирания за живота, защото аз съм от това семейство, нося тази кръв.“

- Ти спомена няколко сериала от времето на социализма, но те са правени с много пари, с държавна подкрепа. Не се ли притесняваш от сравнението?

-Не се притеснявам. Когато един продукт е добър, никой не го сравнява. Сравненията идват, ако той не е добър.

-Но хората ще си кажат - сценографът е италианец, главният оператор е италианец, къде му е българското на този сериал?

-Най-ценното нещо е опитът. Нито можеш да го купиш, нито да го продадеш, каквато и теоретична подготовка да имаш, опитът е безценен. А италианците имат 100 г. кино, което ги прави изключително добри. За оператора е важно как ще изгради визията. Що се отнася до италианците, които правиха декора - да, по-различно е. Понеже взехме решение, че не искаме семейство Вълчеви да бъдат шаблона за българина в минало време - цървули, калпак, пояс...

-Значи Вълчеви са алафранга?

-Да, те са богато семейство и живеят в голяма къща, по европейски маниер. Стилистиката е такава. „Дървото на живота“ е една приказка за нас, българите. Ако това ,че връщаме зрителят в тази епоха, го накара да прочете нещо допълнително, да влезе в Гугъл, да провокира интереса към родовите му корени, това за нас е свръхзадача. Искаме да създадем една готина реалност. И използваме тази голяма метафора, която е град Видин. Днес той е най-бедният град в обединена Европа. А в  края на 19-и век Видин е бил вратата към Европа. До ден днешен там е вторият по големина православен храм в България след „Александър Невски“ -  „Свети Димитър“. А сега това е забележително беден и опърпан град!  Историята ни започва там. Виждаме костюмите, хората, които живеят по достоен начин. За да провокираме усещането на българите за национално самочувствие, не трябва да се връщаме в овчарниците.

-Гледам как се палиш и искаш да напишеш приказка чрез филм. По ТВ7 тече друга любовна приказка „Великолепният век“. С достоверност на детайла ли ще привлечеш аудиторията на своя страна?

-Ние не сме конкуренти. „Великолепният век“ е феномен, който турското сериалопроизводство е създало. Дали е рейтингов рекордьор или историческа недомислица, няма значение. Но той е най-гледаният чуждестранен сериал за 2012 г. в Русия! А двете страни имат изключително драматични сблъсъци. Хората просто гледат една любовна история, но тя си има подсъзнателни послания за величието на империята.

-„Дървото на живота“ е името и на американски филм с Джесика Частейн.

-Заглавието си излезе само. Седяхме на масата и мислехме как да го кръстим. Дори нямам претенции за авторство, защото „Дървото на живота“ е най-логичното заглавие. Това е родословното дърво. Обективизиране на родовата история. Свръхзадачата ни е да провокираме българина да се заинтересува от собственото си родословно дърво.

-А каква е свръхзадачата в областта на рейтинга и продължителността. 12 серии първи сезон. А после?

-Ако зрителите го гледат, ще дойдем от началото на миналия век до съвремието и ще продължим в бъдещето. Материалът е много за 134 г. в три Българии (царска, социалистическа и демократична). За толкова кратко време - толкова много история. Едно и също място, едно и също семейство - тотална смяна на палачинката, тотално обръщане на времето, на ценностите, на обстоятелствата, което води до страхотни драматургични обрати в личните истории на хората. Противопоставянето на баща и син, на братя, как времето слага своето отражение върху личните истории. Та ние също го преживяхме на 10 ноември. Колко семейства се разведоха, колко деца се отрекоха от бащите си.А като върнем историята назад, тя е още по-крайна, още по-драматична, още по-брутална. Ние асоциираме Царска България със силата на кръвта.

По време на Балканската война водещото, голямата ценност е бил националният идеал. България да се обедини, да влезе в етническите си граници. Героите в сериала говорят за съединение, независимост и обединение. Тогава националният идеал е бил водещ. По време на комунизма водеща е идеологията. За да стигнем до наши дни, когато силата е на парите. Толкова е материализирано всичко, че няма значение какъв си, колко ти е акълът, какво работиш. Парите движат всичко, вкл. и политическите процеси.

-С тези думи просто ми кацна на следващия въпрос. Явно висшето ти образование по геодезия те е научило как се напипва златна жила, защото не само си шеф на сдружението на телевизионните продуценти, ами си един от най-успелите в бранша.

-На чужд гръб и 100 тояги са малко. Аз просто имам големия късмет и голямото удоволствие да правя това, което обичам. Никога не съм вършил нещо само защото ще ми донесе пари, слава, власт. Аз работя с удоволствие, всеки Божи ден, в събота и неделя. Не се оплаквам, не ми тежи, аз живея с това. И това, че е свързано с успехи или средства, е постфактум. Нямам претенциите да съм богаташ, имам претенциите, че изпитвам удоволствие от живота, който живея.

-За мен е безценен проектът „Дървото на живота“ с целия актьорски състав. Няма такава звездна селекция! С  моите колеги положихме огромни усилия да ни повярват тези хора с биография, с име, с авторитет, с качества, с възможности. Да повярват на нас, на историята и на продукта. Да работя с тези хора е безценно удоволствие. Голям късметлия съм, но да не провокирам съдбата.

Няма богатство, съизмеримо с миговете, които съм изживял с „Комиците“ - актьорите, сценаристите, продукционния екип. Това е всекидневно общуване, което ме обогатява ментално и емоционално. И няма цена! Ваденето на злато от мина ми звучи като самотен процес. Аз може да не вадя злато, но общувам всеки ден и изпълвам дните си с мисъл и съдържание.

-Спомена „Комиците“ и се сетих, че в шоуто са се родили 6 бебета.

-Повече са - осем. Онзи ден изписаха и близнаците на Мария Спасова - момче и момиче, така че са десет. Вече се уговаряме да инвестираме в детска ясла.

-Какво ли се чака в „Дървото на живота“, където съставът е по-голям?

-С екипа на „Комиците“ наистина сме едно семейство. В „Дървото на живота“ сега се събрахме - има време.

-Има ли някаква магия в „Ку-ку“? От всички, които започнаха в студентското предаване, няма човек без собствена кариера и светлина.

-Магията на времето. Да бъдеш на точното място в точното време. Тогава се смени системата, ценностите, пазара. Ние застанахме на един чист пазар и започнахме да се изграждаме в неконкурентна среда. Затова аз, студент от ВИАС, започнах да се занимавам с телевизия. Сега е по-трудно да влезеш в изградена система. Тогава тя се зараждаше, стъпихме на нов пазар, с нови очаквания и перспективи. Който както е могъл, така се е оправил.

-Български исторически сериал е висока летва. А по-нататък?

-Никой не е правил опит в последните 20 г., защото е много трудно и ако се окаже, че зрителят не го харесва и само в нашите глави сме направили нещо добро, нещата бързо ще залязат и целият ентусиазъм и енергия ще се стоварят обратно върху главите ни. Би било голям шок, ако не успеем да хванем зрителя, ако не му дадем това, което ще му хване сърцето. Защото ние работим на пазара на емоции. Единственото, което има значение, това е зрителят!

(в. Преса, печатно издание, брой от 397 от 16 февруари 2013)