37630 | 2 юли 2012 | 16:33
Симеон пак се държи като Симеончо. Това е кръговратът на българското политическо поведение - детско-инфантилното израства до нормално-логично поведение, а сетне се затваря отново в инфантилно-сенилното. То пък вече може да се изразява както си желае.
Тия дни бившият цар дал интервю за испанския вестник „Нова дума“ - препечатано изцяло единствено в нашата „Дума“. Представям си какво пиршество е било за очите на оклюмалите български социалисти този текст - именно
заради проблясъците на сенилност
Във въпросното интервю Симеон твърди, че никога не е обещавал нищо, че никога не е говорил за „някакви 800 дни“, в които щял да преобрази страната. Казва го така, сякаш в него отново се е вселил 6-годишният Симеончо, който - според Симеон - е бил „държавен глава“. Известно ви е, че бившият цар упорито приема онази формално-външна роля като нещо реално случило се.
Така както неговите лични главорези му върнаха имотите - като някакво ДДС от Историята - също външно-формално, колкото да го залъжат. Споменавам за тези досадили на всички имоти, защото и за тях пред испанския вестник бившият цар твърди, че са си негови.
Инфантилно-детското се проявява в различни периоди при него - в имотния случай то имаше своите проблясъци през февруари 1990 г., когато той упорито твърдеше, че няма никакви претенции към България, никакви имуществени и прочее искания. Дори ми скръцна със зъби, което в неговия случай означава да те погледне с коварно-заплашителния поглед на дядо си Фердинанд Лисицата. Откъде го вадеше този поглед, за мен ще си остане загадка, с която да се занимават неговите бъдещи биографи. Какво се криеше зад него - също, както и дали това не е единствената му връзка с прочутия му дядо, който живееше с мита за Велика България, с мита за Цариград, а пък в крайна сметка в значителна степен сви размерите на страната ни със своите безразсъдни мечтания. Единият мечтаеше за Цариград, другият - за Врана и останалите имоти.
Мечти на чужд гръб,
обаче на българина и сто тояги са му малко, както и сто мечти, разбира се.
Когато бившият цар за сетен път изразява имотните си претенции, аз пък се питам дали забъркването му в този скандал не бе една от най-големите провокации в новата ни история. За някои хора сигурно е било предварително известно какъв ще е тъжният финал на тази авантюра - но са го въвлекли в нея, за да го унижат и, в крайна сметка, да го изолират. Да си искаш имоти в бедна България, е все едно да кажеш, че любимият ти герой е онзи бирник, когото Андрешко изостави в мочурището. В случая със Симеон
ще те изоставят не един, а 8 милиона Андрешковци
Но, изглежда, Симеончо се е задоволявал с разказите на баща си - Мъдрия Стар Цар - за Елин Пелин, но не си е направил труда да прочете някои от възловите му текстове. А може би в Двореца не се е считало за добър тон да се обсъжда опърничавият характер на българския народ, вероятно се е смятало, че това е невъзпитано, пък и откъде-накъде някакви германо-италианци трябва да се бъркат в смотаните български работи, които и без това никога няма да се оправят.
След голямата провокация с имотите, която му постлаха за „Добре дошъл“, и други едни хорица го вкараха в нов капан - с внушението, че в него се крие още една личност - извън Симеончо и Симеон - тази на Толерантния Политик. Това стана с една от най-комичните декларации за годините на Прехода, подписана от някакви 22 или 23 души, които хвалеха царя на поразия. Може би защото той бе толерантен към собствените им особи, към собствените им щения, дори към собствената им нищожност - някакви винари, които изведнъж станаха видни политици, а сетне се прибраха във винарските си изби, други някакви хора, които може би вече се крият под полата на Кунева, и още някакви мушмороци.
Третата самоличност на Симеон обаче не се разпростира върху собствените му думи - а това е
възможно най-шизофренното поведение в политиката
Сега бившият цар твърди, че никога не е споменавал за онези проклети 800 дни. Иска всъщност да ви каже, че всички вие - милиони българи - сте тъпаци, невнятни хора, Мунчовци някакви, че сте глухи и недъгави по рождение, че нямате памет, че не можете да запомните дори едно изречение и т.н. Но не сте толкова зле, нали? И добре помните, че имаше такава фраза, че тя ви накара да гласувате за поредния фокусник, разбира се, той не беше единственият, нито ще бъде последният.
Но само Симеончо - Симеон - Толерантният (кой от тях?) е казвал нещо толкова ясно и опасно.
Никой друг преди него не си е позволявал да бъде толкова волен - като казак или
като кубански тракторист от оная страна, дето „так вольно дышит человек“.
Аз поне не си спомням другите герои/хитреци на Прехода да са се изръсвали по този начин. Не си спомням Костов да е казвал нещо подобно - някакво отчетливо обещание, макар че на него би му вървяло да е шармантен лъжец освен другото и заради факта, че е преподавал политикономия на социализма - две измислени неща, съчетани в едно. Но не - Историята не успя да го хване в подобна лъжа.
Ами Виденов? Нищо подобно не можа да бъде запомнено от него, той и нямаше време и възможност, подпиран навсякъде от копоите на Луканов, да каже нещо толкова глупаво, а и беше изначално честен човек. При него раздвояването бе изключено. Костов се раздвояваше, но по-умело и скрито - между украинското военно училище в Кременчук и Вашингтон все пак има известна разлика, затова и във Вашингтон не гледаха с възторг на него.
Виденов остави друга фраза - тази за „чорбаджиите-изедници“. Но тя се оказа вярна и ще изглежда все по-вярна с времето, ще става все по-лъскава, няма да хваща ръжда, и вие знаете това не по-лошо, особено щом се сетите за нашенските олигарси - тарикати и мушмороци
Хубаво, кой друг наду толкова силно фалшивата свирка на Историята?
Луканов? Той си беше лукав и бездруго, но също нямаше много време. Станишев - той пък си послъгва по кръвно задължение, но никога не е изтървавал нищо по-сериозно. Доган - Големият Мълчаливец, никога не е казвал нищо излишно, а и нищо не е изтървавал случайно, не е и лъгал. Хитреците, които окупираха камбанарията в БСП, така и досега не схванаха, че загубиха изборите през 2009 г. още в Кочан, когато Доган просто ги натири заради предателството им към него. Не го схванаха и по време на първия тур на президентските избори миналата година, когато той каза прочутата си фраза „Нощта е бременна с целувки“. А пък ония - понеже винаги ще си останат бременни с псевдокомунистическите си идеали, изобщо не го разбраха или се направиха, че не го разбират.
Ей, ей - подвикват някои читатели: „Не забравяй Бойко!“ Не съм го забравил - той обаче е лесен, понеже
задната му скорост е непрекъснато включена
Подвеждан или ентусиазирано самоподвеждащ се, той има таланта да се оттегля без никакво колебание от собствените си пристрастни обещания или от някои инфантилни мечтания. При него няма ярки лъжи като тази на бившия цар, засега има по-скоро многобройни преувеличения и езикови изхвърляния.
Една от любимите ми героини от „Всяка неделя“ беше фанатизирана почитателка на Костов - тя твърдеше че има връзка с ВКР. В началото реших, че това е заради близостта им с Костов. Обаче се оказа, че нейното ВКР не е военното разузнаване, а Висшият космически разум. Та тя се хвалеше, че е като френски танк - няма заден ход. Също като Костов, който никога не е отстъпвал назад. Ще разберем, че с Бойко се случва нещо сериозно, когато той престане да включва задната си скорост. Ето напоследък комичната история с летището в Балчик - завели го да поиграе голф, той се „импресионирал“, както се изразяват френските педерасти, и обещал летище за голфърите. Обаче сега се опъват на Бойко с разумни доводи и ако той не използва задната си скорост, ще навлезе в ранната фаза на Симеончовата болест - когато чуждите лъжи лесно се преглъщат. На бившия цар глупостта с 800-те дни други хора му я бяха наврели в главата. Тоест, бяха му сменили чипа, без да се усети, а той чак след 3-4 години се сети, че трябвало да се подмени чипът и на всички останали българи.
Повечето от по-забележимите фигури на Прехода бяха дребни хора - но имаха съобразителността да говорят с обтекаеми фрази, за да не ги запомни Историята, те имаха тази гъвкавост, за разлика от Симеончо. Например, днес Плевнелиев изглежда като новия Жул Верн, ако съдим по онова, което ни обещава за 2020 г., когато отдавна няма да го има в политиката. Но това са инфантилни, а и безопасни обещания, на които не можеш да им хванеш двата края - пък са и достатъчно забавни, като от лексикон на влюбена гимназистка.
Единственият наивник си остава Симеон. Защо, по дяволите, този испански джентълмен се оказа толкова простодушен, а отгоре на всичко и толкова упорит, че да спори не с нещо друго, а именно с паметта на Историята? По някое време „800-те дни“ бяха уточнявани постфактум от Квинт, неговия приходящ съветник и по-скоро приятел на Стоян Ганев, Стоян също даде някакви пояснения - но нито един от двамата никога не е отричал съществуването на тази фраза. Но Симеончо го прави. Това е някаква особеност на фамилията му, която освен наивност, показва и арогантност, той изглежда не разбира, че не може да се държи непочтително с Историята, сякаш тя е нещо като някой от временните му португалски готвачи или пък като някой безразсъдник от кочияшите му от НДСВ.
Като оставим настрани провокацията с имотите му, Разтроеният наш герой попадна и в друг капан: с неразумната си фраза той се превърна в един параван пред всички останали политици на Прехода. Те вече спокойно могат да се излежават зад този параван, никой няма да си спомня за тях, когато разлисти раздела „Най-големите лъжи в българската История“. Това е една невероятна услуга, направена им от Симеончо. Подлъгаха го с имотите, а сега той сам стана гръмоотводът на всичко нелепо, изречено през годините на Прехода. Барон Мюнхаузен- Гръмоотвода.
Фердинанд трябваше да бъде Гръмовержецът, който да триумфира с царствения си марш в Цариград. Вместо това трябваше да избяга в Котбус. Лоша съдба. Но внукът е наистина за жалене - понеже никой не го е карал да си отваря устата пред някакъв испански вестник. Онова беше амбицията на суетника, който иска да свали в нозете си Историята. А това пък - обикновено хитруване, достойно за третокласен мадридски адвокат.
Мобилна верси
RSS
