66561 | 7 май 2012 | 17:08

Яворов въздишал по Лора в ресторанта на хайлайфа „Червен рак“. Кметът Борис Вазов изяждал по 40 кебапчета наведнъж

Традиционните ракия и вино за софиянци неочаквано си намират сериозен съперник, когато братята Георги и Богдан Прошек построяват модерната пивоварна „Прошек“. Строежът започнал през 1884 г. и бил завършен за 1 г. Масивната постройка се намирала срещу днешната сграда на БНТ.

Прошековото пиво било прочуто. Модно било да се пие в тяхната градина-бирария „Дълбок зимник“, която се намирала на ъгъла на „Сан Стефано“ и  бул. „Цар Освободител“. Прошекови при това били доставчици на бира и за двореца. Бирарията имала 400 стола и 50 маси. „Аз опознах Прошековата бирария още от най-ранното си детство през 20-те години. В онези дни дядо и баба редовно се отбиваха там в летните неделни утрини, за да изпият по една бира преди разходката ни в Борисовата градина, а по време на този „ритуал“ аз получавах моята „дежурна“ лимонада от шишето, запушено със стъклено топче, което си отваряше „гърлото“ едва след като топчето се натиснеше надолу“, спомня си десетилетия по-късно биографът на Стара София Драган Тенев. През 1915 г. бирарията възвръща вложените в строежа й пари и братя Прошекови я отдават под наем на Илия Аврамов.
В началото на миналия век софиянци не отказват и бира, произведена от пивоварната в Павлово, както и от Таки Бираджията. Не им отстъпват по качество търновското и шуменското пиво, а за най-придирчивите специално се внасяла мюнхенска, дрехерова и пилзенска бира. Биографът на Стара София Георги Каназирски-Верин пише, че някои бирарии продавали по 7 хектолитра на вечер.

През 1904 г. отваря врати най-прочутата бирария в началото на миналия век - „Батенберг“. Тя се намирала край ротондата „Св. Георги“. От местоположението идва и името й - наречена е на княз Александър Батенберг, чиито смъртни останки престояли в ротондата, докато се построи мавзолеят му. Персоналът бил прочут с европейско обслужване и през 1910 г. наближил до 80 души. Приборите били луксозни, австрийско и чешко производство. Малко преди да го убият, в „Батенберг“ хапнал скара Яне Сандански. Компания му правел политикът Димо Казасов. Първоначално за доброто настроение на пируващите се грижел български тамбурашки оркестър, облечен в народни носии. След това го изместил струнният оркестър на чеха Швертнер. Лятно време столичният гей и киноартист Кокон Харизанов избирал маса срещу оркестрантите на Швертнер и си поръчвал халба бира. Харесвал едрия черноок барабанчик и му пращал по келнера кебапчета, дробчета, халби. Честичко го заглеждал, вдигал халбата за наздраве. Барабанчикът приемал само подаръците, но нищо повече.

Прочути били панираните виенски шницели и свинското каре със зеле - добро мезе за халба прошеково пиво в бирария „Златен елен“. Но хайлайфът предпочитал „Червен рак“, собственост на виенския ресторантьор Морис Рат. Там се мяркала хубавата Лора Каравелова, а по нея въздишали изкуствоведът Андрей Протич и поетът П. К. Яворов. Бирарията „Червен рак“ се намирала на мястото на днешния фонтан пред президентството. В „Червен рак“ можело да се види как проф. Бахметиев изпразва поредната си, 40-а халба бира. Знаменита била и гощавката на хумориста Георги Каназирски-Верин и компанията му с осемкилограмов шаран. Рат го бил опекъл на фурна с орехи и лук, без да го реже. Двама келнери донесли чинията, дълга 1,2 м, в която шаранът бил полегнал цял и непокътнат. Чинията била купена от сервиза, който използвали гостите на Шипченските тържества през 1902 г. В „Червен рак“ демонстрирал редовно рекорда си и Борис Вазов, брат на народния поет Иван Вазов и столичен градоначалник - той изяждал по 40 кебапчета наведнъж.

Основното ястие в столичните  бирарии било прочутото „мешано“, което се състояло от всички видове печено месо: кебапчета, кюфтета, шишчета, котлетчета, филета, дробчета, далачета, момици, опашки, бели и черни бъбреци, шарденчета и т. н. Порция „мешано“ струвала между 80 ст. и 1,20 лв. в зависимост от категорията на заведението и нахранвала четиричленно семейство.

Прочута била „Широката механа“ със своите печени и пържени в масло прасенца, угоени пилета и натурално вино, държана от двама македонци, единият от които се казвал Димче. Там похапват световноизвестният певец Шаляпин през 1934 г., а след това и колегите му Лео Слезак и Тито Скипа. Не по-малко посещаема била заради първокласната си топла и студена храна, отличната скара и отлежало прошеково пиво градината ресторант „Алказар“, в която през 1932 г. свирел известният оркестър на Данош Бела. Вкусна храна, скара, мюнхенско или нашенско пиво предлагали също Първа и Втора шуменска бирария, „Преславна градина за веселие“, „Балкански“ в Лозенец, „Здраве“, „При шопите“, „Братя Рогачеви“ и други заведения.
В бирариите столичанинът водел семейството си веднъж седмично и за развлечение. Хапвало се „мешано“ и се пиело бира бавно. Разговаряло се продължително, като подробно се обсъждали облеклото, държането и любовните увлечения на клиентите от съседните маси. Разговорът бил полезен за децата, които така „навлизали в обществото“. За музиката се грижели  чешки, унгарски или шопски оркестри.
И така до есента на 1944 г., когато бирата си намира конкурент в лицето на... водката.