19150 | 20 февр. 2013 | 11:59

Определена бе нова, удобна за приватизация цена от около 370 000 000 лв.

Ако не бях гледал по телевизията случилото се снощи с протестите на Орловия мост, щях да кажа, че съм радостен от днешното решение на Министерския съвет, заяви бившият генерален директор на НДК Христо Друмев. Неговото изявление е по повод днешното решение на правителството НДК да премине за управление към министъра на културата. Досега правата на държавата се упражняваха от министъра на финансите. "С него се неутрализира, макар и само частично, проявената на 4 май 2011 г. самонадеяност на (вече бившия) министър Симеон Дянков, когато се провъзгласи за принсипал и ръководител на НДК, без да има каквито и да са способности и опит за менажиране на такъв крупен,световно признат национален културен и конгресен център, с който България се гордееше", каза Друмев.

"Какво завладя на тази дата г-н Дянков? - държавна публична собственост на приблизителна стойност от 2 милиарда лева, около 1 000 събития годишно от културна дейност, гостувания на Миланската скала /2 пъти/, Виенската опера, Лондонската филхармония, Холандския кралски балет, международни и български конгресни прояви, редовно партниране с всички наши творчески и научни съюзи, редовен спонсор на пенсионерски, инвалидни, здравни, детски организации, инициатор на патриотичната идея "Изберете българското", на полицейската фондация "Доверие и закрила", Българския икономически форум, Софийското конгресно бюро, всичко това привличащо около 1 000 000 посетители годишно.

НДК бе уважаван член на двете най-авторитетни световни организации, свързани с международна конгресна дейност и домакин на техни годишни асамблеи. Официално бе провъзгласен и награден за най-добър конгресен център в света за 2005 г., и на два пъти втори такъв. И още една важна подробност: всичко това без каквато и да е държавна или общинска финансова помощ, реализирайки собствени приходи от над 10 000 000 лв. годишно. На фаталната дата 4 май 2011 г., когато НДК започваше отбелязването на своя 30-годишен юбилей, имаше готова финансово осигурена програма и 5 700 000 лв.банкови авоари, спестени в последните години, предназначени за пълно обновяване на Зали 1 и 2 след одобрени проекти от проектантския колектив, реализирал Двореца.

Какво постигна г-н Дянков със своите "дянковчета", назначени от него без конкурс или с поне някакво съгласуване, на мястото на уволнените близо 50 квалифицирани специалисти, някои с 30 годишна служба? Променен бе статутът на НДК от държавна публична собственост в държавна частна такава. Вярно, включен в забранителния за приватизация списък. Както се вижда от случая ВМЗ Сопот и Пловдивския панаир, това не е сериозна пречка. Определена бе нова, удобна за приватизация цена от около 370 000 000 лв.

Никакво спонсорство, дори сътрудничество с творчески и научни съюзи и други обществени организации. Никаква собствена дейност, а само предоставяне на зали под наем, квалифицирано от вътрешния одит (м.юни 2012 г.) именно на Министерство на финансите, като рентиерство!!! В същия този одит, старателно скрит от медиите, се подчертава, че за 1 година приходите на НДК са драстично спаднали, само до около 5 000 000 лв., с годишна загуба от 6 300 000 лв. Констатира се, че няма нито един международен конгрес, а само местни събрания /на БСП, на ДПС, на ветераните и младежите на ГЕРБ/. И още: до 4.05.2011 заплатата на ген.директор бе 1 760 лв., на двамата му заместници – 1 730 лв., а сега на тримата ръководители "дянковчета" - по 4 500 лв.+годишен бонус. Друг пример: дългогодишната лека кола на ген.директор бе предадена за претопяване, а г-н Дянков предостави на тримата си управители по едно безлимитно Пежо.

При осигурена от уволненото ръководство на НДК модерна охранителна техника, включваща сензори и 200 камери за наблюдение, след този "успешен дянковскимениджмънт", в чужбина за НДК вече не се говори, че е сред световните лидери като конгресен център, а прави заглавия като място, където се стреля по хора. Това негативно развитие се дължи не на прегрешенията на Тройната коалиция или на световната криза, а единствено и лично на хрумванията на "вече бившия любимец" на министър-председателя, и бивш отличник на сегашното правителство Симеон Дянков. Впрочем, знаменателно е, че Дянков е бил предупреден писмено за настъпващия неизбежен провал в НДК не от друг, а от назначената от него за председател на Управителния съвет на НДК г-жа Мариана Чолакова при напускането й по нейно желание само след 7 месеца.

Всъщност, защо точно сега, днес правителството отнема НДК от своя "вече бивш отличник"? Има ли някой наивник, който още вярва, че постигнатото през изминалите 21 месеца от принсипала Дянков е положително? Щуротията с НДК обедини всички творчески и научни съюзи, които още на 13 юли 2012 г. направиха в писмо до министър Вежди Рашидов (с копие до кабинета на министър-председателя и до парламента) следните ясни настоятелни искания:

1. НДК, от Министерство на финансите да премине към Министерство на културата.

2. На НДК да се възстанови статутът на държавна публична собственост.

3. Да се проведе конкурс за ново ръководство, като се спази неотмененото решение на Министерски съвет от 1990 г., в новия Управителен съвет квота от 51% да бъдат предоставена на творческите и научните съюзи.

4. Да се приеме специален закон за НДК, за какъвто има готов проект при министър Вежди Рашидов.

На това писмо няма какъвто и да е отговор, поради което ново, със същия текст писмо е било адресирано вече лично до министър-председателя. Засега очевидно се приема само първата точка. Надеждата е, че и останалите искания ще бъдат удовлетворени от новия принсипал – министър Вежди Рашидов, за да не бъде съучастник в разсипването на един от малкото останали в прехода ценни държавни активи. Извод: Колко по-добре биха ни управлявали нашите избраници, ако парламентарните избори се провеждат вместо на четири, на всеки две години!", заяви Друмев.