Съпроводените от насилия протести, които принудиха правителството в България да подаде оставка, подчертават ситуацията от типа "всички губят", пред която са изправени най-новите членки на ЕС, докато се борят да спрат икономическия спад и да се противопоставят на нарастващия народен гняв. Това пише в кореспонденция от София на агенция Ройтерс.
Управляващите партии, които се придържат към строга програма за икономии с цел да привлекат инвеститори, рискуват да бъдат свалени от власт от избирателите, на които е дошло до гуша от орязването на разходите и повишаването на данъците, посочва Ройтерс. Правителства, които отхлабват фискалната хватка или търсят неконвенционални методи за възстановяване на подкрепата към себе си, може да отблъснат инвеститорите и така да предизвикат повече проблеми впоследствие.
По какъвто и път да поемат обикновените българи, словенци, чехи и унгарци, които през тази или следващата година ще имат възможността да гласуват, те ще се изправят срещу растяща безработица и стагнирали заплати, продължава Ройтерс. Тази комбинация е съкрушителна за изборните шансове на всяка управляваща партия, защото повишава вероятността от възникване на политически патови ситуации, които възпират вземането на решения, или на неконвенционални и непроверени политики или от
увеличаване на подкрепата за политическата периферия, заключава коментаторът на Ройтерс.
В анализа се привежда мнението на Тим Аш, анализатор от "Стандард банк", според когото падането на българското правителство е поредното в дългата поредица в Европа и то може да не бъде последното в бившия комунистически изток на континента. По-нататък се припомнят резултатите от анкета на Евробарометър, осъществена през декември м.г. в осем от 10-те бивши комунистически страни членки на съюза. Проучването установява, че четири пети от хората оценяват като много лошо състоянието на националната си икономика. Коментаторът на Ройтерс описва проблемите в Словения, където през януари под натиска на улични протести се разпадна правителствената коалиция, и в Чехия, където премиерът Петър Нечас е обвиняван от икономисти, че помага за проточване на 15-годишната рецесия. В Унгария раздробената опозиция е слаба заплаха за премиера Виктор Орбан, но цели 40 на сто от гласоподавателите не знаят за кого да гласуват на изборите догодина. А в България, сочат анализатори, има риск, че предсрочните избори най-рано през април ще произведат патова ситуация, каквато възпря реформите в съседните Гърция и Румъния, пише Ройтерс.
В борбата да привлекат избиратели някои политици се отклоняват от обичайните неолиберални предписания за реформи и поведение, възприети от повечето правителства в ЕС. Агенцията дава пример с унгарския премиер Виктор Орбан, който преди време разгневи инвеститорите с налагането на най-високите в ЕС банкови такси и облагането с високи данъци на чуждестранни компании. Може би българският премиер Бойко Борисов взе пример от Орбан, когато миналата седмица изуми всички със заплахата да лиши от български лиценз чешката енергийна и енергоразпределителна компания ЧЕЗ, главния адресат на протестите. Ходът на Борисов бе оценен от Прага като смущаващ, а анализатори заявиха, че подобна мярка, въпреки че би се харесала на протестиращите, противоречи на европейските норми и би отблъснала в дългосрочен план инвеститорите.