15834 | 22 февр. 2013 | 13:26
Протестите свалиха кабинета „Борисов“. Но реално премиерът не можеше да изпълни исканията на хората. Те си останаха на улицата с дебелите сметки за тока. А идват и други - за парното, за водата, за мобилните телефони. Които пак ще посрещат с ниските си доходи, заради които ни гледат със страх и презрение даже европейските съседи.
На този фон от редиците на протестиращите млади хора издигнаха искания за свикване на Велико народно събрание (ВНС), за мажоритарни избори, за смяна на политическата система, за по-малък брой на депутатите и т.н. Днешната конституция свърши добра работа на прехода - двупартийният модел бе заменен с политически плурализъм, частната собственост намери убежище, властите бяха разделени, духът на свободното мнение излезе от бутилката. След 23 години е логична и темата за промяна на модела на управление, каквото и да значи това. Но сега ли му е времето на ВНС?
Младите са готови за глобални промени. Но някой с лекота жертва младежката невинност. Зад удобния за политиците призив - да сменим конституцията, има куп неизказани истини. Конституцията ли е виновна за бандитската приватизация, за съсипания бизнес, за проблемното образование? Да не би в основния закон да пише: инсталирайте по върховете на съдебната власт „наши“ хора, а това стана практика. Или: раздавайте на депутатите в плик безотчетни пари въпреки кризата. По конституция има плурализъм в бизнеса, но сковаха законите в полза на монополите, а не на хората. Децата са под особена закрила, а родителите получават мизерни добавки. В основния закон даже пише, че здравеопазването е безплатно. Но реално който има пари - се лекува, а онези с жълтите стотинки за кисело мляко са на доизживяване в чакалните на здравните пътеки.
Уместно е да се говори за промени. И да се искат. И без обществен консенсус по най-наложителните проблеми няма да се решат въпросите на лошото управление. Мизерията, заради която хората излязоха на улицата, е непокътната. Но ВНС не може да оправи проблема с продънения фискален резерв. Здравомислещите от протестите са полезни с постоянния обществен натиск над управляващите, които и да са те. Добре е да си канализират исканията за железен граждански контрол. Но без увлечения по чекистки петорки, с които няма да си върнат държавата.
Инак някои политически сили не спират да се надяват, че бунтът на хората ще ги изтласка нагоре към властта. И са готови да схрускат всичко по пътя. Но на хората им писна да им крадат живота. Такива политици жънат само аплодисменти от „симпатизантите“.
(в. Преса, печатно издание, брой от 403 от 22 февруари 2013)
Мобилна верси
RSS
