38831 | 25 февр. 2013 | 08:47
Защо мантрите спряха да работят
Арман Бабикян
Мантрата обикновено е писана на санскрит и представлява монотонно повтарящи се звуци, които са въздействали на вярващите, но твърди се - дори на невярващите. Древните хора в Индия са използвали този инструмент на съзнанието, за да се пазят и да постигат успех, а понякога и да достигат по-лесно до Бога. В наши времена 50-годишните помнят Кашпировски, нещо като телевизионен хипнотизатор. Българските правителства имат същите навици. Малко след като се закълнат, започват с мантрите към населението. Те обикновено намират лошо наследство -
„скелети в гардероба“
които много ги изненадват и им позволяват да карат по една година в обилни обяснения защо прекрасните им предизборни програми и обещания не могат да се реализират. После се появяват „непреодолими международни пречки“, а накрая опозицията „саботира усилията им за промяна“. Помните ли царя с 800-те дни, за които щяхме да се оправим? После се въртя мантрата за неговите толкова невероятни международни контакти, че парите ще тръгнат сами към България… Като селектираните индийски бикове на Ахмед Доган, които щяха да оплождат невинните български крави. Борисов започна с мантрата „ние ги хващаме, те ги пускат“, защото беше главен секретар на МВР, а после минахме към обширната тема за ужасното наследство на тройната коалиция. В рамките на мандата най-тиражна се оказа мантрата „зали - магистрали“. Каквато и критика да отправеше човек към властта, дежурно се чуваше „те поне нещо правят…“
Мантрата работеше безотказно. Сякаш хората бяха приели, че може да им се случва всичко - да ги подслушват, да тормозят лекарите в Горна Оряховица, да им режат пенсиите, да ги наричат „лош човешки материал“, да се карат на майките с количките, но дето се вика, нали има „зали - магистрали“. Оказа се, че не е така. Борисов не изчисли, че докато яха системата, се превръща в част от нея. Тук не говоря за задкулисните ходове за свалянето му от власт, а за простия факт, че мантрите спряха да работят. Системата у нас се състои от хора. У нас има такива, които слушат и не говорят -
те тайно и трайно трупат гняв
Има такива, които слушат и говорят, те се чудеха защо никой не ги чува и също трупаха гняв. Има трети, които не слушат и не говорят, на тях вече им е все едно и или емигрират, или мразят всички наред. Имаме и четвърти вид, които слушкат и папкат, те по правило са малко и на тях мантри не са им нужни, защото от деца са научени, че с пълна уста не е прилично да се говори на масата. Ето как накрая се оказа, че чуващите мантрите на Борисов намаляха до критичен минимум и въпреки че той се стараеше на сцената, и въпреки че услужливо сценаристите и медиите тичаха след него, публиката намаляваше. Накрая се наложи да возят такава с автобуси и камиони с щастливи прасета. На някои дори им стана тъжно.
Защо мантрите не проработиха? Защото инструментът на съзнанието не работи дълго върху стомаха, а само върху съзнанието. Лечебният глад премина в болезнен. Съзнанието спря да чува монотонния звук. А проповедникът много искаше да е сам и единствен. Той така и не разбра, че договорът му с Боговете, зад пелерината на облаците, не е единствената сила, която го крепи. Нито това е единствената сила, която го свали. Проповедник без паство означава, че няма църква, защото църквата не е сграда. Днес всички се втурнаха да спасяват църквата. Боговете олигарси се оглеждат трескаво за нов пастир, а паството се разхожда по улицата с надеждата да види нова Витлеемска звезда.
Специфичният стил на комуникация с масите, с който се отличаваше Бойко Борисов, достатъчно дълго му носеше ползи. Този стил работеше, той не обременяваше съзнанието на хората с дълги обяснителни модели, нито с излишно усложнени визии за бъдещето. Проблемът на този продължително работил стил и в крайна сметка неговият колапс се дължат на няколко причини. Първо, наблюдавахме постепенното износване на комуникативната ефективност на този стил. Той започна прекалено да се повтаря, стана прекалено прогнозируем, а всичко прогнозируемо в сферата на общуването го прави неинформативно. Можеш да създадеш прекрасна самба на една нота, но не можеш да поддържаш своята комуникативна привлекателност, ако всичките ти простовати мелодии са само на една нота. Има пример с бразилска самба на една нота, но втори такъв пример няма. Втората причина е, че думичките, които той използваше, постепенно се отдалечаваха от този дневен ред, който ескалиращата икономическа и социална криза роди. Той отговаряше на(в. Преса, печатно издание, брой от 406 от 25 февруари 2013)
Мобилна верси
RSS
