27480 | 25 февр. 2013 | 08:53

Благ, смирен, великолепен духовен отец е новият патриарх

В дни на разединение и политическа криза страната успя без особени сътресения да се сдобие с нов патрирах. На мястото на починалия в края на миналата година дядо Максим бе избран Русенският митрополит Неофит, смятан за любимец на покойния духовен водач. Дори се говори, че преди смъртта си лично Максим го посочва за свой наследник. Неофит произхожда от

силно набожно семейство

Баща му е роден в Асеновград, бивш железничар. Майка му е от Карлово и работи като прислужничка в Еврейската синагога в София и портиерка на кооперацията на ул. „Жданов“ (днешна „Пиротска“), в която семейството живеело. Тя редовно посещавала църквите „Св. Петка“ и „Св. Неделя“. Именно нейната религиозност става причина и двамата й синове да отидат в семинария. По-големият по-късно ще стане доц. Димитър Димитров, преподавател по църковна музика и диригент на ансамбъл „Йоан Кукузел“ и смесения хор при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. По-малкият Неофит е роден със светското име Симеон Николов Димитров на 15 октомври 1945 г. в София. От есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, която завършва с пълно отличие. От 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г.

След това заминава на двегодишна богословска специализация в Катедрата по църковно пение при Московската духовна академия. От септември 1973 г. е назначен за преподавател по източноцърковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия. Подстригва се за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. Ръкополага го лично българският патриарх Максим под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий. Максим го ръкополага и за йеродякон, йеромонах и архимандрит. През 1985 г. получава епископски сан и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит. От 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а от 1991 г. е избран и за

пръв декан на възстановения Богословски факултет

при Софийския университет, какъвто остава до 1992 г. От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. синод и председател на Църковното настоятелство при „Св. Александър Невски“. От 1994 г. е Доростолски и Червенски митрополит. С решение на Петия църковно-народен събор от 2001 г. Доростоло-Червенската епархия е разделена на Русенска и Доростолска, а Неофит става Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

Музиката е много важна част от живота на новия български патриарх. Обича да пее още от студентските си години. „Достойно ест“ е любимото му песнопение. То е възхвала на Света Богородица и се изпълнява по време на различни литургии. За дядо Неофит то има и емоционална стойност, защото е било любимо и на дякон Васил Левски. Изпълни точно него като солист и на честването на 70-годишнината на брат му доц. Димитров в зала „България“ през януари тази година. Приятели на Неофит му дават идея да запише някои от църковните песнопения в музикално студио. И той се превръща в първия ни висш духовник с издаден компактдиск. Албумът излиза в навечерието на великденските празници през 2004 г. със заглавие „Покаяние, пост, възкресение“. Съдържа великопостни и паскални църковни песнопения. Подобно нещо е правил папа Йоан Павел Втори, който също издаде компактдиск с молитви и църковни песнопения в модерен аранжимент.

Малко преди да отворят досиетата на висшите духовници миналата година, дядо Неофит заяви, че няма от какво да се притеснява и не се чувства виновен.
Делото му съдържа едва 16 листа. Досието му е едно от най-чистите, защото не са открити негови доноси. Неофит е записан като агент „Симеонов“. Наблюдаван е цели 19 години, преди през 1983 г. да бъде вербуван. След публикуването на досието

Неофит преживя истински емоционален стрес

Покая се пред обществото и успя да спаси авторитета си. Почитан и обичан от съгражданите си в Русе, той бе сочен като евентуален духовен водач далеч преди избора му. Миналата година боледува тежко и все още се възстановява от сърдечна операция. Въпреки това не се опитва да делегира на никого задълженията си и се справя с тях въпреки лечението. Русенци го описват като внимателен, търпелив, смирен, великолепен духовен отец. Казват, че се държи с тях бащински и много ще им липса след избирането му за патриарх. Изборът на Неофит бе посрещнат с одобрението на богослови и миряни. Той е смятан за високоерудиран и начетен духовник с консервативни възгледи, много добър администратор, склонен към компромиси и дипломатичност. Неофит остро заклейми уклоните на някои духовници към неканонични титулувания в архонства, членуването на клирици в тайни общества като масонство и тамплиерство.

Досега двама русенски митрополити са били на крачка от най-високия престол в Българската православна църква - Григорий през 1877 и Михаил през 1945 г. Третият претендент от тази епархия успя да седне на него. „Светата църква се опитва да върне християнските ценности в българското семейство“, каза Неофит преди миналия Великден в интервю за в. „Преса“. Според него това е една от най-важните задачи пред нашето духовенство. „Тежък е кръстът, който Светата ни църква възлага на скромните ми плещи“, каза той при интронизацията си. „Изпросвам Божията сила, която се проявява в немощ; когато съм немощен, тогава съм силен. Патриаршеското служение изисква отричане от всичко, което би препятствало неговата мисия, готовност за следване на Христа“, заяви още той.

(в. Преса, печатно издание, брой от 406 от 25 февруари 2013)