35229 | 28 февр. 2013 | 09:00

Рискуваме и утре да гледаме същите муцуни, които са ни омръзнали до болка

Всъщност по-точно би било да говорим за политическата криза без опозицията. Защото наистина кризата започна без опозицията, продължава без нея и най-вероятно ще завърши без участието на опозицията. Имаше в началото на прехода, някъде около 1990 година, едно прочуто вестникарско заглавие - „Алчни старци изпълзяха на припек“. За тогава беше спорно, но бъдете сигурни, че сега ще се случи точно така. Онези отляво и отдясно, които три години крещяха каква страшна опозиция са на ГЕРБ и Борисов, на 19 февруари 2013-а просто се скриха. И то не зад, а от кризата. С което де факто признаха, че и те са

част от провалилия се политически елит

на прехода. Доказаха го впрочем и на последното заседание на  Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) - едно от най-безсмислените в цялата история на тази институция. Трябваха им цели 6 часа, за да постигнат според президента Росен Плевнелиев „пълен консенсус“ (сякаш може да има и полупълен) за нещо, което не само цяла България, но и светът знаеше - че предстоят назначаване на служебен кабинет, разпускане на парламента и предсрочни избори. И след като изчака пасивно, но търпеливо този цикъл, тъй наречената опозиция ще изпълзи от скривалищата си, ще надене старите си партийни одежди и ще започне да крещи „Към мен, народе, аз съм алтернативата!“ Любопитно ми е само едно - дали в онзи момент тя ще се усети, че в страната този бурен февруари роди и нещо ново - опозиция и на опозицията! Аз поне така тълкувам призивите на гражданското общество срещу всички „стари партии“... А иначе една уважаваща себе си (и реална) опозиция би следвало да подходи към мирните протести по съвсем различен начин. Примерно да признае, че е „проспала“ увеличението за 2010 - 2012 година на „дневния“ ток с 60% и на „нощния“ - с 96 процента. И да обясни

как точно ще коригира това безумие

А не само да вика „Бойко е виновен“. Или пък да каже „да, и ние участвахме във вкарването на многонационалните търговски вериги в България“ - следващия чужд монополен картел, срещу който вероятно ще тръгнат протестите на обществото. И да разясни как ще го разбие, за да спре гражданинът да си купува прах за пране от Гърция или Турция. А не да се бие в гърдите колко чуждестранни инвестиции е домъкнала у нас, за да безчинстват те на наш гръб с цените на храните. По същия начин опозицията, вместо страхливо да си трае, можеше да обясни и как ще спре гаврата на третия картел - чуждестранните банки, върху нормалните българи, повярвали в Дянковата „финансова стабилност“. Или пък какво ще предложи срещу издевателствата на топлофикациите спрямо беззащитните граждани. Но тъй наречената опозиция не смее да каже нищо от това. Просто защото не е никаква опозиция, а

съучастник в неспирния грабеж

И защото, а се е обадила, ще се окаже, че може пък Бойко да е бил и прав. Не е ли Костов човекът, който докара държавата до абсурдната ситуация да изнася евтин ток, а да купува скъп и прескъп от американските „Марици“? Не е ли прословутият „Р. Овч.“, който има безспорен принос за „гьола в Белене“? Не е ли Доган „архитект“ не само на етническия мир, но и на „Цанков камък“? Ами май на тези (а и на още много други подобни) въпроси отговорът е положителен. И тъкмо поради това тъй наречената  опозиция си трае. Защото всичките й съставки са гузни. А от гузен човек опозиционер не става. Ето поради това опозицията е заложила главно на това - да падне Бойко, че... „да си дойдем пак ние“. И да запретнем ръкави, за да започнем да преразпределяме онова, което той се опита да ни отнеме. Нищо друго! Защото, ако имаше и „нещо друго“, тъй наречената опозиция задължително щеше да поиска парламентът или

да преработи избирателния кодекс

или просто да върне стария, с преференциалното гласуване. Без да се притеснява, че Фидосова не знаела как да се направят „тавичките“ за преференциите. След като са го измислили в страни като Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Финландия, Гърция и др., няма нужда и ние да откриваме топлата вода. Да, ама за това т. нар. опозиция не обелва нито дума. По две прости причини. Първо, преференциалната система дава възможност избирателите да изхвърлят от парламента вече провалили се депутати. А те на свой ред хич не искат да  се разделят с дългогодишните си топли местенца. И второ, тази система създава предпоставки за изграждане не само на нов политически елит, но - в по-широк аспект - и на нова политическа култура. А ей от това „алчните политически старци“ от тъй наречената опозиция бягат като дявол от тамян. Далеч съм от мисълта да навлизам в по-широките теми за „смяна на политическата система“, нова конституция и т.н. Пък дори и поради факта, че до средата на май, когато е терминът за предсрочните избори, за това просто няма време. От друга страна обаче, ако не променим поне в рамките на минимално възможното начина на подбор на състава на новия парламент, рискуваме поне две неща. Първо,

гражданското общество да бойкотира изборите

И второ, със или (особено) без неговото участие във вота да допринесем за възпроизводство на стария политически елит. И да продължим да гледаме под светлините на прожекторите същите муцуни, които са ни омръзнали до болка. Независимо дали като управляващи, или като опозиция. Което ще рече, че февруарската гражданска енергия е отишла нахалост. За огромна радост (и в полза) на сегашната тъй наречена опозиция...

(в. Преса, печатно издание, брой от 409 от 28 февруари 2013)