25833 | 1 март 2013 | 11:31

Обласният шеф на МВР се нарича грешник, но вярва във висшата справедливост

Във Варна, града на най-масовите протести, полицаите всеки ден получават цветя и аплодисменти. Десетки хиляди се снимат за спомен с униформените, охраняващи знаковите обекти на недоволството, пеят им националния химн, играят им минипиеси с родния трибагреник и сами ги търсят, за да тушират прехвърчащите искри на агресия. Пазителите на реда пък крачат километри редом с протестиращите, обменят шеги и проблеми и доказват всекидневно, че макар и облечени с власт, са част от гражданите в държавата.

Сред множеството при първата атака

Как варненци изпълниха със съдържание кухия текст на „Нашата полиция ни пази“, най-добре знае директорът на областната дирекция на МВР комисар Тодор Иванов. Той беше сред множеството при първата атака срещу „Енерго-Про“, когато хвърлен камък и последвалото задържане на невинен протестиращ нажежи въздуха между полицейските щитове и невъоръжените хора. Видя как люшналата се тълпа помете негов подчинен, а десетки варненци му накрещяха болката и отчаянието си, без да го разпознаят.

„Аз по принцип ходя навсякъде, за да добия лични впечатления, защото трябва да вземам решения“, признава комисарят. След близо 28 години работа в системата на силовото министерство той все още се впечатлява от озверяването на хората в екстремни ситуации, но е убеден, че точно тогава е важно да се намери моделът на поведение, който да върне разума и да укроти страстите. Още на третия ден от протестите комисар Иванов обяви: „Подкрепяме напълно справедливите искания на хората, но няма да позволим ексцесии и кръвопролития.“ Дни по-късно жандармеристите, преграждащи пътя към Аспаруховия мост, които всекидневното шествие поздравяваше вече по навик, свалиха щитове, пропуснаха 30 хиляди души и се вляха в редиците им. „Разпореждането за щитовете бе дадено от заместника ми - комисар Димитър Димитров, който всеки ден е пред протестиращите“, уточнява комисар Иванов. Но обяснява: „Трябваше да дадем знак на хората, че нямаме нищо против мирния им протест. Направихме го по видим, разбираем начин и те го оцениха.“

Комисар Тодор Иванов е роден на 28 август 1960 г. Завършил е българска филология в Шумен, но е учителствал само 7 месеца и 8 дни. По-късно изкарва задължителните курсове в Академията на МВР и взема диплома за юрист от Техническия университет във Варна. През 1985 г. започва работа като инспектор в Детската педагогическа стая в районното управление в Аксаково и така се освобождава от задължителното по онова време разпределение. 6 години оглавява най-натовареното полицейско управление на града - Първо. След спечелен конкурс застава начело на отдел „БОП“, а на 20 септември миналата година със заповед на вътрешния министър Цветан Цветанов е назначен за шеф на областната дирекция на МВР.

В досието му са вписани 13 награди, сред които почетен знак на МВР трета и втора степен. Твърди, че вече не помни за какво са. „За добре свършена работа, предполагам“, отбелязва скромно и се чувства некомфортно от медийното внимание. Вместо за най-тежките криминални случаи предпочита да разказва за куриозите като работещия репортерски магнетофон в чанта, оставена в гардероба на жп гарата, която някога вдигнала накрак цялата полиция: „Беше от старите апарати, ролката свършила, лентата се върти безкрайно и трака ли, трака. Всички си мислехме, че е взрив. Изнесох чантата, тогава нямахме сегашната техника, слагахме ги в едно ремарке. Поемаш риска, за да спасиш хората, които са в тази сграда.“ 

Комисар Иванов (вляво) с един от лидерите на варненските протести Иван Петров. Снимка - Жулиета Цветкова

Професионализмът е в отношението към хората

Още когато пое директорския пост, комисар Иванов обеща на подчинените си много работа. Заради филологическото си образование държи на правописа им, но много повече го интересува как контактуват с хората. Убеден е, че въпреки всекидневния стрес от срещите с тъмната страна на живота полицейският служител трябва да умее да разговаря, да ги изслушва, да ги успокоява, да се поставя на тяхно място, да ги обгрижва. Така дори и престъплението да остане неразкрито, жертвата ще оцени усилията. Признава, че има полицаи, на които униформата и оръжието дават по-високо самочувствие. Правомощията от закона обаче не ги правят господари на ситуацията, а комисарят държи колкото на професионализма, толкова и на подхода към хората. „Ако нямаш спирачки, задръжки в съзнанието си, просто няма да можеш да си изпълняваш задълженията. А на улицата действително е много стресиращо.“

Обича класическа музика, слуша и всяка друга, която му е приятна, независимо от стила, но не и чалга. От телевизионните канали гледа само „Нешънъл джиографик“ и останалите научнопопулярни.

(в. Преса, печатно издание, брой от 410 от 1 март 2013)