29226 | 5 юли 2012 | 14:20
Една демокрация може да се развива само тогава, когато има свободни медии, които да контролират демокрацията, заяви Петер Бохман от Фондация за свободата "Фридрих Науман" по време дискусията за свободата на медиите в България.
Искам да ви поздравя за избора на мястото, където се води дебатът. В тази изключителна книжарница /"Хеликон" на бул. "Витоша"/ и това е демонстрация на нивото на българския народ. Фондацията за свободата "Фридрих Науман" е създадена 1958 г. ние сме германска либерална фондация, работим в 60 държави, в България сме от 1990 г.. Съпровождахме през тези 22 години демократичния процес в България, разказа Бохман.
Нашата фондация се казва фондация за свободата, защото свободата е от най-голямо значение. Свободата е от най-важните ценности в нашето общество, Свободните медии това са основата на едно демократично общество. Трябва да има многообразие на медиите. В Германия има многообразни медии, консервативни, либерални. Обаче в Германия има пълната прозрачност, всеки знае политическата ориентация и всеки знае техните собственици. И собствениците оценяват високата отговорност, която имат като собственици.
Медиите трябва да бъдат сериозни. Те трябва изразяват своето мнение сериозно, аргументирано, така че гражданите на базата на това да формират своето мнение.
В Германия има силно развита разследваща журналистика. И там са точно най-добрите и най-образовани журналисти и най-икономически независими журналисти. Това са неща, които не са развити в България. Но такива събития като днешното подпомагат процеса на развитие на такава журналистика. Всички виждат, че България се връща назад в класацията по свобода на словото. Това не е добре за една страна, която е член на ЕС. И много важно е, че вие с подобен вид изяви се опитвате да подобрите това.. Отговорността трябва да се поеме от журналистите, но и от собствениците. Отговорност трябва да имат и политиците, но и гражданското общество. Когато всички поемат своите отговорности, може да се постигне много. Важно е да се използват нови технологии. Интернет в Германия е също едно пространство, в което съществуват много свободни медии. Затова много се радвам, че точно по интернет се предава този дебат. Пожелавам ви вашите усилия за свободни български медии да се реализира. Ние като фондация ще съдействаме, колкото можем затова.
От своя страна Аспарух Панов, бивш депутат и сега представител на фондация "Фридрих Науман" припомни, че в началото на демократичните промени е работил и като журналист във в."21 век" и сега, когато препрочита някои статии от онова време трудно би си представял, че те биха могли да излязат сега като свобода на мнение, убеден е Панов.
У нас повече от 9 млрд. спестявания са в 4 банки, които са собственост на няколко човека. Това е олигархичен капитализъм, заяви Борислав Цеков от Института за Модерна политика. Затова е и проблемът с медиите. Целият въпрос е какво може да се направи. Крайно време е да се прекрати използването на бюджетни средства с договори на медии. Той каза след публикацията на БГНЕС вчера какво средства за реклама и ПР са дали министерствата на медиите. Много ясно трябва да се каже, да се регламентира всичко, посочи още той. Цеков беше категоричен, че България живее в условията на ограничена медийна свобода.
Има огромен проблем със свободата на медиите в България. Прозират арогантно наложени корпоративни интереси, заяви ПР специалистът Максим Бехар по време на дискусията. Според него изходът е в социалните медии. Смятам, че възходът на онлайн медиите е функция на упадъка на печатните медии. Пазарът на печатни медии се промени драстично. Голямо част от печатните медии се използват за разчистване на лични сметки. Читателите, естествено, че го разбират това. Голямата битка между собствениците на печатни медии остават встрани от социалните медии, каза още той. Социалните медии са бързи, независими, измерваеми, можеш във всеки един момент да видиш кой какво е прочел. Разбира се, че печатните медии си отиват. В крайна сметка журналистиката не е да се продава хартия. Социалните медии правят света по-човечен, по-открит, посочи Максим Бехар.
Това, което се случи във Варна вчера може да бъде само адмирирано. За пореден път трябва да се отбележи, че управляващите не успяха, заяви от своя страна Арман Бабикян, ПР специалист.
Онзи ден, когато три заптиета блъскаха Иван Станчов, ми стана много мъчно. Бабикян заяви още, че очаква министър Цветанов да се извини на бившия външен министър. Той коментира разликата между ПР-а и журналистиката. Пари се дават и на черно и под масата. Проблемът не е в европрограмите, проблемът е в рушветчийството, посочи Бабикян. Колкото корпоративно е събран капиталът в страната, горе-долу по същия начин стоят нещата и с медиите, категоричен беше експертът. Ние развихме много голям праг към несвободата, заяви Петър Кичашки от Института за Модерна политика по време на дискусията.
Участници в дебата бяха журналистите Светослав Терзиев, Велизар Енчев, Валери Ценков, Иво Тодоров, Стояна Георгиева, Евгения Друмева, Владимир Йончев, Емил Кошлуков, Стефан Джамбазов. Сред участниците бяха и Борислав Цеков от Института за модерна политика, ПР експертите Арман Бабикян и Максим Бехар, правозащитникът Петър Кичашки и Юри Лазаров, представител на домакините от Книжарници "Хеликон". В дебата специално присъствие имаха и Петер Бохман и Аспарух Панов от Фондация "Фридрих Науман за свободата".
Дискусията, която се състоя в книжарница "Хеликон" на бул. "Витоша" беше предавана на живо онлайн в уебсайтовете на БГНЕС, Медиапул, вестник "Преса", Института за модерна политика и други.
Мобилна верси
RSS
