39747 | 5 юли 2012 | 15:21

Искам да узная магическите механизми на финансите на държавния чиновник, който хем търпи загуби, хем накрая те му носят печалби...

Чета и препрочитам доклада на Сметната палата за промените в състоянието на богатствата на управниците. И вече десетина дни съм в положението на онзи колега, дето гледал, пък не вярвал на ушите си.

Значи, от една страна, нашите властимащи се оказват доста заможни. От друга страна, сключват твърде неизгодни сделки, което не се връзва с първото. От трета страна, въпреки това банките им вярват и с лекота им отпускат внушителни кредити. Което пък не се връзва с второто.

От четвърта страна, щедро раздават заеми наляво и надясно, което пък не се връзва с третото. И накрая, но не и по важност, въпреки това

подозрително често получават анонимни дарения

което пък хептен не се връзва с четвъртото.

Най-щастлив (по декларация), както обикновено, е финансовият министър. Всеки мъж тайно си мечтае да не работи, а да го издържа жена му. Вероятно Дянков щеше да ощастливи и целия български народ, ако наистина не работеше, а разчиташе само на жена си Каролин.

Уви, работи... Главно като пробивач на нови и нови дупки в колана на българите. А жена му си се грижи за него със скромната си заплата от 355 хиляди лева годишно.

Но заплатата на Каролин от Световната банка (близо 30 000 на месец) е малка в сравнение с тази на някакъв шеф на валутния борд у нас, който спестил само от заплати 400 000 лева. Тук възникват поне три хипотези:

а) живял е на фотосинтеза;
б) заплатата му е поне двойна, за да може да спести толкова;
в) яде и пие на провала (средно по 33,333 лв. на месец), щом е изтеглил и кредит за жилище от 62 000 лева.

Значи май е третото? Щото кредитът му е по-малко от две негови месечни заплати...

Чудесата с декларациите

за доходите на управляващите обаче не спират. И, както обикновено, по-изобретателни са жените на власт.

Една зам.-министърка например е изпратила миналата година със смесени чувства. От една страна, е станала жертва на кражба - отмъкнали й „Ауди А6“. От друга страна обаче, застрахователят се оказал невероятно отзивчив и тутакси й броил за загубата обезщетение от 48 000 лева.

Хе-хе. Първо, известно е, че е значително по-лесно да забиеш с чук косъм от клепач на комар в спестовността на счетоводител, отколкото да измъкнеш пари от застраховател. Второ, бегла справка в интернет показва, че най-евтината кола от този модел струва над 70 000 лева.
Питат се в задачата поне три неща. Защо дамата е прежалила минимум 25 000 лв., за да си запише приход от 48 000? Защо не е отразила разхода за покупката на колата, преди да си декларира прихода? И ако този разход е най-малко 70 000 лв., откъде дамата се е сдобила с тях? Не ще да е от заплати - за да ги заработи, един професор например трябва да се труди неуморно над 6 години.

Всъщност в задачата се пита и четвърто нещо - как дамата, при всичките тези премеждия, е успяла и да спастри влог от 160 000 евро, от които да получи и годишна лихва от 25 000 лева? Силно ще я помоля да сподели с читателите на „Преса“ името на банката, която дава такава добра лихва, че да се втурнем всички към нея...

Хич не искам някой да ме заподозре, че надничам в чужда паничка. Просто искам да узная магическите механизми на финансите на държавния чиновник, който хем търпи загуби, хем накрая те му носят печалби...

Най-магически сред тези механизми се оказват сделките на управляващите с недвижима собственост. Дама от Комисията по защита на конкуренцията например си е купила къща с двор в Пернишко село за 260 000 лева.

Дълго се чудех дали в декларацията й няма печатна грешка. Защото за такива пари, особено в Пернишко, е по-логично

да се купи цяло село с къщите и дворовете му

а не къща с двор на село.

Спрях обаче да се чудя, след като се натъкнах на друга магия от декларацията й. Защото хем дамата е раздала заеми за 305 000 лева (машала), хем е теглила кредити за 296 000 лева.

Да не би, освен със защита на конкуренцията, да се заминава и с лихварство? В смисъл - теглиш кредит на 5% лихва, даваш го като заем на 10%? Само при това положение ми излиза сметката, че е съумяла не само да спастри на влог 66 000 лева, но и да си купи апартамент за 140 000 лева.

Всъщност това с апартаментите е не по-малка загадка от историята с „къщата с двор на село за 300 000 лева“. Който и сайт с имоти да отворите, си приличат като две капки вода: „В последните 3 години цените на недвижимата собственост се срутиха с между 30 и 40%.“ Сиреч, ако в „златните“ години квадратният метър в София е бил между 600 и 800 евро, сега трудно може да се постигне цана от 400-500 евро.

Абе срутиха се цените, ама не и за управляващите. Защото същата тази дама си е купила апартамента по 1750 лева, т.е. по близо 900 евро квадрата. Блазе му на продавача!

Не по-малко блазе на този, който съумял да продаде на сегашен секретар на президента по 700 евро квадрата. А най блазе на онзи, който при една бивша шефка на Агенцията за закрила на детето цена постигнал цена от 1150 евро на квадрата!

Явно, че освен за децата, въпросната дама енергично се е грижила и за закрилата на продавачите на имоти...

Номерът „купувам скъпо, продавам евтино“ се харчи с голям успех и при автомобилите. Значи ако си купуваш БМВ, то не е под 100 000 лева (без да обясняваш откъде са). Ако продаваш обаче „Мицубиши“, с труд му взимаш 10 пъти по-малко. Бизнес...

Стигам сега и до едно логично положение, един абсурд и поне две (защото са повече) смешки.

Логичното положение е, че

най-беден сред държавните служители

според декларациите се оказва социалният министър. Ми да - в социално бедна държава така му се пада на горкия! Виж, ако беше и в сивата икономика, както някои негови колеги, дереджето му щеше да е къде по-цъфтящо...

Абсурдът е, че премиерът е подал само „уведомление“, което ще рече, че през 2011 г. е нямало промяна в имотното му състояние. Е тука пък вече, за разлика от случая с Тотю, няма логика.

Спомням си как едно време медиите съдраха Костов, че за година спестил от командировки 15 000 долара. Ми да - ако дневните са 200 долара, това се прави за 75 дни пътувания в чужбина.

Бойко пътува значително по-често. И без да се усъмнявам в достоверността на „уведомлението“ му, редно беше поне да декларира - получил съм толкова, дарил съм толкова и т.н.

Първата смешка пък е, че понеже една министърка била в отпуск, от ведомството й нямали телефонна връзка с нея! Айде, бе! То и в Катар на плажа Трайчо „нямаше връзка“ с Бойко, ама после спря да има връзка и с министерството си.

Второто, ама вече не смешно, а направо комично е, че според т.нар. заключение за несъответствие на Сметната палата (цитирам буквално) през 2011 година един от държавните чиновници „не е декларирал данни за непълнолетна дъщеря“. Пак добре, че не е за незаконна. Че тогава сигурно „несъответствието“ щеше да прерасне и в семейна драма...

Някога дядо ми казваше: „Не ме е яд, че ме лъжеш, яд ме е, че мислиш, че ти вярвам.“

Та май така стана и с декларациите за имотното състояние на държавните чиновници...