47256 | 5 март 2013 | 12:10

Поредица на ''Преса'' - ''Световните музеи''

20 километра трябва да извървите, за да разгледате колекцията на Ермитажа в Санкт Петербург - най-големия музей в Русия и един от десетте най-богати в света. Ако на всеки експонат отделяте по минута, то разходката ви ще се проточи цели 8 години. За един ден обаче можете да пробягате трите етажа на Зимния дворец и да видите поне най-ценните от 3-те милиона произведения - от праисторията до наши дни. На първия етаж са древните експонати - археологически находки и Класическа античност, на втория - изкуството на Ренесанса, барока и класицизма с картини на Рафаело, Ел Греко, Рубенс, а третият е посветен на шедьоври от XIX и ХХ век - Реноар, Моне, Матис, Ван Гог...

Началото на този пищен музей поставя през 1764 г. Екатерина Велика. Тя се сдобива със сбирката на пруския търговец Йохан Гоцковски, наброяваща 225 картини на фламандски и холандски майстори. Най-напред произведенията красят т.нар. Малък Ермитаж (от фр. - уединено пространство), в който императрицата обичала да прекарва вечерите си в компанията на не повече от 10-15 души.

На 7 срещу 8 ноември 1917 г. Зимният дворец, тогава резиденция на Временното правителство, е щурмуван и превзет от болшевиките. През 1921 г. сградата става част от Ермитажа.

През 1769 г. от Дрезден е откупена богатата колекция на саксонския министър граф Брюл - около 600 картини, сред които пейзажът на Тициан „Бягство в Египет“, „Портрет на старец в червено“ на Рембранд, „Персей и Андромеда“ и „Пейзаж с дъга“ на Рубенс.

Изключително важна и до голяма степен определяща облика на бъдещия музей се оказва сделка на Екатерина, осъществена през 1772 г. в Париж с любезното съдействие на Дени Дидро. Тогава за Петербург заминава живописната колекция от над 600 произведения на Пиер Кроза - един от най-богатите французи при управлението на Людовик XIV. Кроза, наречен шеговито „бедняка“, влагал огромни суми в изкуство. В сбирката са италиански, френски, фламандски и холандски художници от XVI до XVIII в. А бисерите в нея - „Светото семейство“ на Рафаел, „Даная“ на Тициан, „Портрет на камериерката“ на Рубенс, „Автопортрет“ на Ван Дайк.

„Мадоната с младенеца“ („Мадона Лита“) на Да Винчи.

Колекцията на сър Робърт Уолпоул, смятан за първия министър-председател на Великобритания, е продадена на Екатерина от неговия внук през 1779-а. Тя добавя шедьоври на Рембранд и портрети на Ван Дайк. Импулс за развитието на графичната секция било придобиването на 5 хиляди рисунки от австрийския вицеканцлер Йохан фон Кобенцл през 1781-ва.

Увлечението на императрицата по античността намерило израз във внушителна скулптурна колекция, чиято основа поставила сбирката на основателя на Московския университет и Петербургската художествена академия Иван Шувалов. Любимец на предшественицата на Екатерина - Елизавета Петровна, той изпада в немилост при новата владетелка и е изпратен като дипломат зад граница. Завръща се през 1785 г. и дарява десетки римски паметници, събирани в продължение на две десетилетия, за новия музей. По същото време в Англия е купена ценна сбирка, принадлежала на банкера Джон Лайд-Браун - с антични статуи и бюстове и няколко ренесансови шедьовъра, сред които и „Клекнало момче“ на Микеланджело.
Освен от живопис и скулптура Екатерина се интересува от литература и философия (тя успява да купи библиотеките на Волтер и Дидро), бижута, скъпоценни камъни. През 1790 г. императрицата пише до немския писател и дипломат Фридрих Мелхиор Грим: „Без да смятаме картините, моят музей се състои от 38 хил. книги, 10 хил. скъпоценни камъка, 10 хил. рисунки и две пълни зали с експонати от естествените науки“. Каталогът от 1783 г. описва 2658 платна - най-голямата галерия в Европа по онова време, а в описа на имуществото след смъртта й има 3996 картини.

Попълването на колекцията продължава и през XIX век по времето на Александър I и Николай I. Започват да се купуват не само цели сбирки, но и отделни творби на художници, които липсват в музея. Така в Ермитажа пристигат „Лютиерът“ на Караваджо, „Мадоната с младенеца“ на Джорджоне. В знак на благодарност за подкрепата на Александър I след падането на Наполеон Жозефин дьо Боарне подарява на руския император прочутата камея „Гонзага“, изработена от изкусен майстор в Александрия през ІV в. пр.н.е.

Тя представлява двоен портрет на основателя на Александрийската библиотека Птоломей ІІ и неговата съпруга (и сестра) Арсиноя ІІ. След смъртта на Жозефин около 50 шедьовъра от двореца Малмезон, отбрани от Наполеон при превземането на немския град Касел, са продадени на руския император. Сред тях са два сюжета „Свалянето от кръста“ - на Рубенс и на Рембранд, „Святото семейство“ на Андреа дел Сарто и серията „Годишни времена“ на Клод Лорен. Ценно попълнение от това време е „Мадона Алба“ на Рафаело, която при съветската власт е продадена на САЩ. През 1845 г. към сбирката се присъединяват и ранен диптих на Ван Ейк „Разпятието. Страшният съд“ и „Носенето на кръста“ на Тициан.

Ермитажът се открива за публиката през 1852 г. в специално построена нова сграда. По това време вече притежава една от най-богатите в света колекции от Древния изток, Античността и Средновековието, Ренесанса, азиатско и руско изкуство. Към 1880 г. през музея минават 50 000 зрители годишно.

След революцията от 1917 г. във фонда на музея попадат множество частни колекции с творби на Ботичели, Рембранд, Делакроа. И ако дотогава акцент са старите майстори до XVIII в., то през 20-те и 30-те години нахлуват новите художници - Моне, Сезан, Ван Гог, Матис, Пикасо… Загубите обаче през ХХ в. също са големи - на разпродажбите през 1929-1934 г. (с цел да се съберат средства за индустриализацията на страната) Русия се разделя завинаги с над 1400 платна - шедьоври на Ботичели, Ван Ейк, Рафаело...

Парадното стълбище в Зимния дворец, домът на руските императори до 1905 г.

По време на Втората световна война над 2 млн. експоната от Ермитажа са евакуирани в Урал и за щастие нито един не се „изгубва“.

След 1945-а във фонда на музея попада и т.нар. трофейно изкуство. От Германия пристига Пергамският олтар, ценности от Египетския музей, Националната галерия. През 50-те около 1 млн. от тях са върнати на ГДР, а останалите - от 1992-ра насам, може да се видят в специални изложби: рисунки от Кунстхале в Бремен, западноевропейска живопис, древно индийско изкуство, изровени от Шлиман археологически ценности. През 2002 г. Ермитажът върна на Франкфурт на Одер витражи от църквата „Мариенкирхе“, взети след Втората световна война.

Архитектурен шедьовър Днес музейният комплекс на брега на река Нева се състои от пет сгради - Зимният дворец, Малкият и Големият Ермитаж, Ермитажният театър и Новият Ермитаж. Главната от тях - Зимният дворец, е построена през 30-те години на XVIII век от Франческо Растрели - син на италианския скулптор Бартоломео Растрели, извикан от Петър I да разкрасява новата столица. Растрели-младши е автор на множество помпозни дворци и вили, сред които и резиденцията на Екатерина в Царско село. „Клекнало момче“ на Микеланджело. „Любителката на абсент“, Пабло Пикасо Зимният дворец е пищна барокова 3-етажна сграда с 4 крила и 1084 стаи и множество бални зали, всяка от които е шедьовър в интериорния дизайн. 48 мраморни колони красят голямата тронна зала, парадната гостна на царското семейство е покрита с малахит, златна е облицовката на друг салон. Малкият, Големият и Новият Ермитаж са изпълнени в стил класицизъм. Висящата градина, поръчана от Екатерина II, е една от атракциите на Малкия. Галериите на Рафаело - копие на Ватиканските стаи, са в Големия Ермитаж, заедно с произведенията на Леонардо да Винчи, Джорджоне и Тициан. Новият Ермитаж, в който се открива обществения музей през 1852-ра, е дело на немския архитект Лео фон Кленце. 10 огромни атланти украсяват парадния вход – единият е ранен по време на Втората световна война. Филиали на Ермитажа има в Амстердам, шведския град Виборг и в Казан. До 2008-а съществуваха клонове и в Лондон и Лас Вегас, а в бъдеще се предвижда да се открият Италиански и Литовски Ермитаж.

Музеят на котките

Котките са неотменна част от реквизита още от създаването на музея. Те са основни помощници в борбата с мишките през цялата му история и дори днес на територията на Ермитажа живеят 70 отбрани екземпляра.

Началото на мяукащата инвазия в Зимния дворец поставил холандският котарак на Петър I. Неговата наследничка Елизавета Петровна след посещение в Казан, където вече нямало проблем с гризачите, издава указ за „изселване на казанските котки към двореца“

Основателката на Ермитажа императрица Екатерина не обичала пухкавите домашни любимци, но ги оставила в двореца в качеството им на пазители на картинните галерии. Тя ги разделила в два класа - дворни и стайни.

Единственият период, в който Ермитажът остава без котки, е Ленинградската блокада. Тогава дворецът буквално гъмжи от мишки. През 1941-ва произведенията са евакуирани в Свердловск, а музейните подземия се ползват за скривалища от бомбардировките. След войната в града са докарани два влакови вагона с котки, част от които са „назначени“ в Ермитажа.

Днес всеки екземпляр на територията на музея има паспорт, кастриран е и се преглежда редовно от ветеринар. Всички грижи се плащат с дарения, тъй като бюджет за издръжката им не е предвиден. Животните се радват на пълен комфорт - помещенията в сградата са свързани с малки проходи, за да може да се придвижват свободно, като забранена територия са единствено музейните зали. Служителите ги наричат ласкаво „ермики“, а в края на март всяка година се празнува Денят на ермитажните котки.

Изложба в подземията, посветена на ермитажните котараци.

(в. Преса, печатно издание, брой 63 (414) от 5 март 2013)