24041 | 9 май 2012 | 17:40

Интервю на Кристина Кръстева с министъра за кучетата и за местенето му в Пловдив

Мирослав Найденов е роден на 14 декеври 1968 г. Завършил е ветеринарна медицина в Стара Загора, специализирал е в Швейцария. Бил е директор на районната ветеринарномедицинска служба във Враца, главен секретар на Националната ветеринарномедицинска служба и директор на общинското предприятие "Екоравновесие". Председател на експертната комисия по земеделие и гори на ГЕРБ. На последните парламентарни избори бе избран за депутат, де седмици след което стана министър на земеделието и храните. Владее френски, руски и английски. Женен, с две деца.

- Г-н Найденов, революционна ви идея за задължителна кастрация на домашните женски кучета има ли вече одобрение от премиера Бойко Борисов? Той самият развъжда българското овчарско куче и това би могло да засегне и него.
- Не лично той. Има клуб „Българско овчарско куче“, който се занимава с развъдна дейност. Тук обаче да направя веднага забележка: клубните кучета няма да подлежат на кастрация. Когато има развъдна дейност, когато кучетата са в клуб, когато се използват за разплод, те няма да бъдат кастрирани.

Идеята е задължителна кастрация да има за женското куче, което се отглеждат за домашен любимец. Ако то е обект на селекция, на развъдна дейност, категорично това няма да го касае. Става въпрос за идея. Значи ние трябва да променим статуквото, а статуквото е следното: проблемът идва оттам, че бездомните кучета не падат от небето, те идват най-вече от това неконтролирано раждане на дворни и домашни кучета. Оттук идва проблемът.
- Хората с кучета настръхнаха доста от идеята ви.
- Тя не е лично моя, нещо повече. Беше поставена на срещата при премиера Борисов. Ние я коментирахме при него, когато природозащитниците протестираха във връзка с промените в наредбата, позволяваща по-либерален режим за приютите. Премиерът разпореди след това ние да продължим разговорите в Министерството на земеделието, като подчертавам - организациите лансираха задължителната кастрация. Така че тя не е 100 процента моя идея. Те самите предложиха тази мярка, но тъй като нямат законодателна инициатива, я лансирам аз.
- И как ще принудите хората да си скопяват задължително кучетата?
- Най-добре да вдигнем драстично годишната такса за некастрираните домашни кучета, които не се използват за развъдна дейност.
- А някой изобщо има ли представа колко са домашните кучета в София и в страната?
- Няма, защото няма единна информационна система. Съгласно закона за ветеринарномедицинска дейност, когато човек придобие куче, трябва да го заведе в едномесечен срок на ветеринарен лекар, където да го маркира, т.е. да му постави чип, и да му извади ветеринарен документ, това е така нареченият паспорт. В едномесечен срок ветеринарният лекар трябва да предаде регистъра в съответната община, която да търси този стопанин за данък.
- Извинете, кой ги спазва тези правила? Ако вярваме на регистрите, в момента в София има 1200 домашни кучета.
- Първо, собствениците не ходят, много рядко са тези, които си плащат данъците. Аз знам, че по статистика за миналата или по-миналата година хиляда кучета в София са се регистрирали, при условие че по неофициална статистика са около 150 000 домашните кучета в София. Смешно е. Никой не знае колко са кучетата, защото няма статистика. А няма статистика, защото никой, който си е взел куче, не отива в общината да му плати таксата, както е длъжен по закон.
- Така. Сега не могат институциите да контролират, а пък какво остава, ако се въведе задължителна кастрация? Кой ще тръгне по домовете да проверява за неоперирани женски животни?
- Контролът трябва да се осъществява от общините, но те не могат да тръгнат по домовете. Могат да застанат в градинките примерно и като ги водят на разходка, да глобяват по 500 лева, но много малка част могат да бъдат хванати по този начин. Или таксата, или глобата. Което е почти едно и също. По-скоро трябва да мотивираме хората да си кастрират кучето, като вдигнем годишната такса за него от 24, колкото е в София, на 1000 лева. Оперираните животни са освободени от плащане. Следователно при тази ниска такса хората не са мотивирани да ги кастрират. Ако обаче за некастрирано куче се плащат 1000 лв., ще е друго. Можем да минем и на този вариант – не задължителна катастрация, а наистина сериозна сума. Тогава, естествено, тези, които държат животното им да не е катастрирано, нека да платят тези огромни суми.
- Моля ви да ми обясните. Сега общината не може да осигури събирането на едни 24 лева. Ако се въведе задължителната кастрация, как реално ще се принудят хората да я извършат или да плащат 1000 лева на година? Ще ги посещават апартамент по апартамент ли, по сигнали на съседи ли ще действат?
- Това е големият проблем, няма го морала в обществото. Понеже няма система, която да позволи контрол на 100 процента, всеки си казва: "Кой ще дойде в нас да провери, че имам един пекинез?" Общинарите няма как да влизат като бирници и да вървят от дом на дом.
- Освен ако не включите полицията? Тя има право да посещава домовете.
- Да, или другото, за което се мисли, е да се създаде зоополиция, т.е. специализирано общинско звено с полицейски функции, което да има право да влиза в домове, да прави оглед и т.н. Няма как, не можем да очакваме от общинските власти, било то в столицата или във Враца, или във Варна, че те ще тръгнат от дом на дом, едва ли не с домова книга да гледат кучетата. Няма община с такъв ресурс. А и нали разбирате до каква реакция ще доведе това? Ще скочат веднага хората, че им се нарушават правата. Затова казвам, че коментирам двете възможности - задължителна кастрация или много висока такса. Вие самата питахте кой ще даде гаранция, че ще платят примерно 1000 лв., като сега не дават и по 24? Затова идеята е ветеринарните лекари да са длъжни да подават сигнал в общината, още повече че те имат финансов интерес. Тук е мястото да се ангажирам, че ако се приеме задължителната кастрация, ще преговарям с асоциацията да се въведе ценови таван на операциите. Ако въведем по закон задължителната кастрация, те ще трябва, когато дойде женско животно, да констатират кастрирано ли е, или не е. Ако не е, ще трябва да дадат едномесечен срок за операция и вече, ако той не се спази, да подават информация в общините.
- Мерки, мерки, а накрая кучетата ядат хора по улиците.
- Факт е, че ако нещо не се промени, нещата ще си останат на приливи и отливи. Ето, сега имаше трагичен инцидент - втурнали сме се всички да решаваме проблема. Общината прави всичко необходимо, Фандъкова прави всичко, но не трябва да оставяме кметовете сами. Затова министерството промени наредбата, за да осигурим повече приюти. Затова отиваме и по-нататък и стигаме до този щекотлив въпрос: дали да бъдат кастрирани всички женски. И това да се направи със закона, а не с наредба на Столичната община. Защото, ако се приеме например само за Столичната община, те ще ги пишат всичките кучета, че са от Перник.

Както примерно сега масово румънците си регистрират колите у нас, в крайдунавските градове, защото при тях имат тежки данъци. Същото ще стане и тука. Хората ще казват: „Ами то кучето ми е от Перник."
- А скъпите породи, които са домашни любимци и стопаните ги извеждат от време на време на изложби, или просто пазят дворовете в къщите по Банкя и Бояна?
- Ако искат, могат да станат членове на киноложките дружества, с което ще бъдат освободени от задължителна кастрация. Трябва да има членство и да се докаже, че кучето се използва за разплод.
- Тогава за него няма да се плащат 1000 лева годишна такса?
- Не, няма да се плащат 1000 и няма да подлежи на кастрация. Но това означава, че кучето трябва да е с родословие, трябва да има съответното педигри. А не да е някакъв коферман.
- Какво?
- Коферман идва от "кофа". Това е уличното куче, жаргон. На куче не му се казва "помияр", защото е обидно, а се казва коферман. И другото, което се използва като жаргон, е "улична превъзходна".
- Правилно ли ви разбрах, че хората със скъпи кучета вкъщи могат да се радват на техни поколения, ако ги запишат в клуб?
- Да, ако влязат в клуб, няма да са по общия ред. Но ще трябва да доказват родословно дърво. Защото иначе пък всеки за всеки коферман ще кажат, че е клубен. От кастрация ще се освобождават само тези, които се използват за разплод, и тези, които са с произход. Това е идеята - да могат тези екземпляри да поддържат определената порода. Не може всички. Някой може да каже - ами то е, примерно, ротвайлер. Или го докажи, че не е някой пес уличен превъзходен.
- От Борисов ще искате ли по 1000 лева на всяко куче годишна такса? Той всъщност колко има и дали те всички са членове на клуб? Т.е. ще избегнат ли плащането, ако се приеме такава мярка?
- Не знам точно колко има. Знам за Борко. Борко-старши, Борко-младши.
- Сега е Борко Втори.
- Да, аз съм виждал Борко. Но да уточня, че не съм виждал женски. Аз знам, че той винаги има мъжки кучета. Борко не ражда.
- Харесахте ли си вече сграда в Пловдив за министерството?
- Още не са ми предложили нищо конкретно. Очаквам от областния управител, от кмета нещо красиво. Щом искат да имат министерство, трябва да дадат най-доброто.
- Красива сграда, голяма?
- Имайки предвид, че в момента в София нашата сграда е най-красивата, ако искат да не останат по-назад, ако искат да са домакин на първото министерство извън столицата, трябва да предложат нещо подобаващо. Ако ще ми предложат някой панелен блок, няма как да се получи.
- Иначе имате ли готовност? Кога може да се премести реално?
- Когато реши правителството. Аз съм член на кабинета. Когато реши той, тогава ще го изпълним. Ние говорим за нещо, което няма да стане до дни. Правят се в момента оценки, анализи - как ще стане, какво ще струва, човешкият фактор. Да, беше обявено, но това е идея. Ние по нея - по тази децентрализация - при всички случаи трябва да заработим до края на мандата. Кога и как ще се приключи точно, ще покаже времето.
- В Пловдив жилище ще ви даде ли общината – на вас и на другите...?
- Нормално е за членовете на политическия кабинет да бъдат осигурени.
- Защото пък пътуване всеки ден не е добре?
- Ами това не е добър вариант. При всички случаи този, който се премести - говоря за политическия кабинет, който е в рамките на мандата, трябва да бъдат осигурени жилища. Не върви да си продадеш жилището в София и да се преместиш в Пловдив. При условие че мандатът е 4 г. Не се знае следващия мандат дали ще си министър.
- Общината дали има капацитет да ви даде жилища - и на политическия кабинет, и на държавните служители?
- Надявам се, че щом искат министерство, ще могат да осигурят.