30902 | 8 март 2013 | 10:36

Над никого не е имало толкова железен чадър от всички правителства, както над Кирил Йорданов, казва предшественикът му

- Варненци, които скандираха три седмици за оставката на кмета Кирил Йорданов, вече я получиха. Те обаче са гневни и заради дългия преход, в който и вие бяхте във властта. Дали ще ви освиркат, ако се появите сред протестиращите, г-н Кирчев?

- Когато вървя по улиците, не съм чул някой да говори злобно срещу мен. Но вероятно, ако ме видят на протестите, ще кажат „Махай се, и ти си от тези 23 години!“. Голяма част от протестиращите са от ново поколение, израсло в съвсем различни условия. Те не помнят каква ограбена България заварихме в началото на промените, как започнахме от кота нула и нямаше върху какво да надграждаме. Стартът не беше добър, напротив. Когато СДС започна да управлява, да връща имоти и да създава някакъв дребен бизнес, още нямаше олигархия.

Ние бяхме безкрайно неопитно поколение в сферата на пазарните отношения. Наивници! И ние искахме промени, без да разбираме, че капитализмът е пари. Нашият преход беше диктуван повече от егоцентризма на определени кръгове, свързани със старата БКП и най-вече Държавна сигурност. Тези, които си раздадоха парите.

Не искам все да обвинявам комунистите, но нека си отворим очите. В чии ръце са днес средствата за производство и за контрол на държавата? Олигархичният бизнес не е в ръцете на тези, които някога бяха на улицата, също като тези млади сърдити хора, които скандират сега „Мафия“ и „Оставка“.

- Но хората вече не искат нито сини, нито червени, нито жълти или оранжеви. Искат да живеят добре и да могат да контролират властта.

- Разбирам, но не е никак лесно да оправиш една държава, която е построена накриво. Особено ако онези на върха не желаят промяна. От глад лесно се излиза на улицата и се вика „Долу!“.

Пожелавам на всички, които казват днес „Искаме“, да влязат във властта, защото нямат понятие каква сярна киселина е политиката в България. Всеки се сеща за властта, когато му докривее, когато обеднее, когато го блъснат, ограбят, нападнат. През останалото време колко хора реално я поддържат? Аз просто ги съжалявам тези момчета и момичета. Аплодирам тяхната борба да се променят нещата, но не бива да се оставят да ги манипулират разни мошеници.

- Два мандата бяхте кмет на Варна. Как я докарахме дотам, че от морска столица се превърнахме в града на най-масовото недоволство с най-отчаяните актове - самозапалване, оставки, грамада пред общината?

- Тук хората винаги са живели някакъв порядъчен живот, даже и при социализма. Смятахме се за втория икономически благоденстващ град след София, мнозина имаха добри доходи заради БМФ, пристанището, туризма. Затова Варна е с друг дух. А вижте сега: излизат 40-50 хиляди души на улицата, това е четвърт от икономически активното население на града и то е в лабилно състояние. Започва да се говори за национализация, за народовластие. Това е знак, че една част от населението страшно е обедняло. Комунизмът е лекарство за бедните хора.

Най-сетне дойде икономически момент да лъсне пирамидата, която се създаде около Кирил Йорданов и върху чийто връх той остана необезпокояван от никого. Над никого не е имало толкова железен чадър от всички правителства

- Какъв натиск изпитвахте вие като кмет?

- Огромен - и централен, и местен. Влязох там идеалист и си позволявах неща, които днес са немислими. Никой не дойде да каже: „Кмете, какво да направим заедно?“. Всеки вика: „Дай“. Аз съм човек, ориентиран твърдо надясно, въпреки че не съм имотен. Втория мандат все още вярвах, че инициативният човек е двигателят на обществото, че ще има СДС, че ще продължим със започнатите реформи. След това разбрах, че е много важно лидерът на партията и неговите приближени да са добре. Че на мен ми докараха софийска бригада от МВР - имаше стопански отдел вътре в общината, да проверяват всичко. При Кирил Йорданов да има нещо такова? Даже служители на МВР са първите му помощници, на много важни длъжности. Нещо да е излязло?

Никой да не си въобразява в момента, че може да стане кмет, без да има одобрението от София да бъде такъв. Хората могат да си го харесват колкото си искат и накрая трябва да бъде избран друг. Защото създаденият картел на властта в България е такъв, че лидерите на партиите винаги се съобразяват да не разклатят позициите на един, втори, трети.

- Отчитате ли някаква ваша грешка при управлението на общината през двата ви мандата?

-Да почна с традиционното „Никой не е безгрешен“ ли? Сигурно много грешки е имало. Обаче бях добронамерен. Отидох там с идеята също като тези хора да променям нещо.

Сега милиони да ми дават, няма да се върна в местната власт. Защото знам какво ме чака. Пак ще попадна в един общински съвет, в който всеки иска да влезе в схеми, за да ти гласува. Всички съветници, които са дали по 100-200 хиляди да влязат там, трябва да си ги избият. Няма вече морал, има интереси.

Мен ме избираха хората, мога да го кажа това и им благодаря. Мисля, че бях лоялен към тях, ходех между тях, слушах им упреците в ония гладни години. Но новите кметове вече не се избират само от хората. Те се определят.

- Кога беше полезният ход на Кирил Йорданов?

- Според мен, след като изкара третия си мандат под чадъра на БСП, пазеха го отвсякъде. Идва нова вълна, с нови помисли. Вземи си, момче, шапката и си отиди. Мисля, че в хамбарчето му има нещо и няма да умре от глад. Сега всички говорят колко бил корумпиран, аз ще кажа само едно нещо. Майката БКП на 10 ноември ни остави еднакво бедни с по едно апартаментче, една колица - трабант или жигулка, и една виличка в лозенце 35 квадрата. Проверяваш с какви пари разполагат мама, тати, трите булки... Как се ходи толкова често в Швейцария, където цените са четворни над нашите? Ами съветниците? Влязъл гол като пушка преди толкова време, сега откъде толкова имоти, пари, коли? Как се поддържа този стандарт?

- Нали си има институции за тази цел?

- Ами те институциите са същите в гьола вътре. Това е картелът на властта. Затова хората излязоха на улиците - срещу картела на властта.

- През 1991 г. влязохте в общината с трабант и панелно жилище. Как живеете сега?

- Смених трабанта с „Пежо 207“. Живея в същата панелка, малко постегната. Нямам вила. Трета година не успявам да отида при сина си, който работи в Ню Йорк, защото това струва пари.

Не твърдя, че съм бил по-добрият кмет. Аз имам по-особен характер. Не обичам да ми се нарежда. Не мога да ходя наведен.

(в. Преса, печатно издание, брой 66 (417) от 8 март 2013)