16687 | 7 юли 2012 | 13:12

За обикновения фен Евро 2012 бе безкрайна жп и авиоодисея

Натежал и с вид на човек, скован от голяма вина, но минал между капките, Мишел Платини убеждаваше, че европейското първенство е организирано „феноменално“. В равносметката си президентът на УЕФА обяви, че Полша и Украйна са вдигнали летвата „много високо“, а шефовете на футболните федерации на домакините - Гжегож Лато и Григорий Суркис, бодряшки стигнаха докрай: Евро 2012 просто е №1 в историята.

Следват няколко горчиви и един положителен извод. Повече от всякога европейският футбол обслужва могъщи политически и финансови интереси, управлява се от изпечени „играчи“ и няма изгледи скоро България да организира събитие от подобен ранг. За класиране обаче ще може да помечтаем.
Под „феноменален“ недоспалият Платини май имаше предвид факта, че изобщо турнирът се състоя. Дължеше реванш на Изтока още от 2007 г., когато с гласовете на бедната част от континента успя да пребори шведа Ленарт Йохансон и да поеме контрола над една от най-могъщите икономически организации в Европа.

Вече всичко е пито-платено

Но Полша и особено Украйна ни върнаха към болезнените спомени от ЮАР 2010. Днес големите първенства по футбол са мероприятия по лъскане на имидж, нагло печалбарство и културно-масов туризъм от времената на развития социализъм. Песните и танците на народите напълниха правилните джобове за сметка на големия футбол, истинските фенове и романтичните традиции.
Преди 2 години пратиха световното първенство в родината на вувузелата, апартейда и най-голямата престъпност на глава от населението; сега превърнаха европейското в безкрайна жп и авиоодисея из забравени от Бога и партията места. Празните седалки на финала в Киев съвсем не казват всичко...
Спокойно България можеше да е на мястото на Украйна и да се представи също толкова „феноменално“. Вдигаме четири лъскави стадиона, отваряме пет-шест нови терминала, строим няколкостотин километра пътища с пари от еврофондове, УЕФА, спонсори и най-вече данъкоплатци и сме готови. Корупцията по високите и ниските етажи си я имаме, разстоянията са в пъти по-малко, девойките ни не отстъпват, и тук хотелиерите с охота ще ти пробутат стая за 250 евро на вечер, която иначе дават за 30 лева. Проблемът е, че Украйна вече ни предреди, идва ред на Русия с Мондиал 2018, а после за столетия големият футбол няма да доближи тези географски ширини.
Икономическият успех наистина е безспорен. Стадионът в Лвов например трябваше да струва 70 милиона евро, но окончателната му цена бе три пъти по-висока. Една от строителните фирми, приела

поръчки за над 600 милиона евро

се оказа особено близка до вицепремиера Борис Колесников, който е и министър на инфраструктурата на Украйна. Въобще всеки, на който му трябваше нещо, си го получи. Само онези, за които са създадени турнирите от такъв калибър, останаха на сухо - по перони, летища, спирки, улици...
От комфорта на частния си самолет, президентския апартамент и пищния кетъринг мосю Платини вероятно не е разбрал, че за да преодолееш с кола разстоянието от Донецк до Киев пътуваш над 10 часа по път, за който категорията "третокласен" би бил извънреден комплимент. Ако пък си фен на екстремните преживявания, се мяташ на нощния влак и за следващите 15 часа попадаш в роман на Ървин Уелш. Хлебарката е пръв приятел, кърмачетата и истеричните майки - враг №1.
На легендарния Мишел са пропуснали да му сведат, че за да прелетиш от Варшава до Киев, по пътя е много вероятно да се отбиеш до Москва или Одеса. Или че градовете-домакини в Полша нямаха директен контакт помежду си - задължително правиш връзка през Варшава. Забравили са да му споменат, че "специалният" влак между столицата и Гданск е с вагони от средата на 80-те, каквито свързваха София и Бургас. И че 300 километра се преодоляваха средно за 7 часа.
Разбира се, на главатаря на УЕФА не му се е налагало да се бори с опортюнисти, маскирани като таксиметрови шофьори, които за нищо на света не пускат апарата, ако изобщо имат такъв. Нито да изгуби 4 часа на гарата в Киев, докато срещне украинец, владеещ сносно чужд език. Хабитатът му се е ограничаваше до луксозния център на столицата и дори не си показа носа в крайните квартали или, не дай Боже, по-далече. Там попадаш в тунел на времето, който те връща в средата на 70-те. Разкопани улици, пълна тъмница, вехти, мръсни и раздрънкани автобуси, съмнителни хотели, бордеи, стотици и хиляди бездомни кучета. Но веднага те утешават - заради европейското

Украйна очаква ръст от 0,4% на брутния вътрешен продукт

Във времена на жестока криза.
Така и ние можем. Не за пет, за две години ще настигнем, че и задминем полско-украинския сценарий. Който трябва, ще си затвори очите. А и тези подробности не се виждат от скъпата ложа на суперстадиона, тузарския ресторант и лъскавата лимузина.
Между другото в последния месец се игра и футбол, на моменти доста приятен, а всеки от нас поне веднъж фантазираше в коя от групите България щеше да запише точка или поне да вкара гол. Отговорът на въпроса имаше ли място футболният ни отбор на Евро 2012, е двузначен. Ако се равняваме по шампиона Испания, ние просто играем различен спорт. Но както се оказа, така е и с цяла Европа. По същия нелеп начин биха изглеждали и суперсилите на Южна Америка - Аржентина и Бразилия. Констатация, с която вероятно ще се сблъскат болезнено след 24 месеца. Времената са такива, че дори сборен отбор на света с треньор Жозе Моуриньо трудно би се опрял на испанската армада.
Имаше един тим от нашата черга, който се подвизаваше по терените на Полша и Украйна и това бе Ейре. България щеше да е същата боксова круша в групата, от която излязоха бъдещите два финалисти на турнира. На средния фон нашите биха катастрофирали в почти всички компании, с известни условности към тази на Полша. Първенството обаче категорично доказа, че на Стария континент няма повече от дузина стойностни отбори, които в това време от годината да играят състоятелен футбол. Което е оправдателна присъда, включително и към България. Граничи с паранормалното, но дори изстрадалият, пропит с корупция, мутренски нрави и откровени некадърници български футбол е способен да сглоби отбор на сносно европейско ниво. Заради амбицията на треньора, отсъствието на старите „пушки“ или нещо друго...
Броени дни преди първенството нашите биха световния вицешампион Холандия насред Амстердам, а случилото се с „лалетата“ след това (3 поредни загуби) съвсем не обезценява подвига в мирно време. Напротив - всеки съперник, различен от Испания, може да бъде изненадан, излъган или съвсем конюнктурно победен. Примерите са много - с откровен антифутбол Гърция изхвърли скъпата селекция на Русия и достигна четвъртфинал; Чехия бе съсипана на старта, но се добра до директните елиминации. Дания бе на косъм, Хърватия - също. Реална класа имаха само 5-6 отбора, повечето го караха на надъхване.

А ние си имаме Любо Пенев

за тази работа. Футболистите ни са слабички, но хвърлят ли се здраво, няма да са по-зле от Полша. Ако трябваше да минат през квалификациите, домакините на турнира също нямаше да се класират. Отчетоха го всички водещи анализатори.
От следващия цикъл на европейските финали ще участват 24 отбора. Промяната няма нищо общо с пробутвания от Платини мотив, че в Европа имало твърде много силни отбори, останали зад борда. Някъде, незнайно защо, споменаваха и България. Разбира се, цялата работа е да се завъртят още по-големи пари, да се построят още по-скъпи стадиони и да се платят още по-дебели комисиони. За нас никой не се е загрижил, това е сигурно. Но пък ни се отваря шанс.