47662 | 18 март 2013 | 09:22
- Г-н Пирински, пред Националния съвет в събота сте казали, че повече няма да участвате в листи, че няма да бъдете депутат. С какво чувство напускате парламента?
- Нямам време за чувства. Сега е важно какво предлагаме на обществото като решение на проблемите. Дали непременно ще бъда в Народното събрание, или пък ще работя от името на БСП не е чак толкова голяма драма за мен.
- И все пак вие сте един от експертите в БСП, безспорен специалист по външна политика, утвърдено име. Не изпитвате ли чувство, че не сте разбран и оценен?
- Ще се върна на въпроса ви, не мислете, че го отбягвам, но държа да е ясно какво се обсъждаше на Националния съвет. Там не се обсъждаше една или друга личност. Предложенията, които правим, са със заглавие, което се надявам да заинтригува и вас. Те са: За бъдеще в България. Имаше много критични бележки по материала, който е 4 странички, но нито една не чух, която да оспори това заглавие. Предполагам, че вие разбирате смисъла на заглавието, тъй като зад всичките протести, зад най-различните искания прониква един въпрос: Все пак има ли бъдеще човек тук, в тая страна. Иска ми се в предстоящите дни да се обсъжда накъде върви България, какво искат хората. А а не да се навива за n-ти път около един или друг човек каква му е биографията, от колко колко години е в политиката. Вашият вестник ме обяви за първенец №1 с 22 години в Народното събрание. Струва ми се, че обществото е зомбирано около лица, личности, нови, стари и не искам аз да бъда един от участниците в листите, около когото да се върти тази спекулация.
- Продължавам да не разбирам защо, когато се е гледал този важен документ за БСП и бъдещето на България, вие сте стигнали до идеята да обявите, че няма да бъдете водач на листа?
- Покрай дискусията около документа, в хода на обсъждането, възникнаха и такива въпроси като каква ни е оценката за ставащото в момента и дейността на служебното правителство и какво се очертава през следващите два месеца до изборите. Възникна и въпрос какво е състоянието на страната в момента, тъй като това не е ясно докрай. В хода на изказванията някои от участниците засегнаха и въпроса за листите, защото нещата се преплитат. Отказът ми бе в контекста на развилата се дискусия.
- Водили ли сте разговор със семейството си по тази тема, обсъждали ли сте я с тях, те как приемат вашето решение?
- Това са по лични аспекти. Аз бях убеден, че такава промяна е необходима, още от ноември миналата година и съм го споделял със съпругата ми, с децата. Те, от една страна, разбират какви са ми съображенията, но от друга страна, ми казваха: „Ти можеш да правиш и тези неща, парламентарни дейности.“ Според тях добре и успешно. Така че навярно може да се каже, че приеха решението ми със смесено чувство.
-Решили ли сте с какво ще се занимавате оттук нататък? Ваши колеги подхвърлиха, че бихте могли да бъдете много добър кандидат за евродепутат. Такова предложение бихте ли приели?
- Темата за евродепутатите, възможността да бъде човек член на Европейския парламент възникна още при миналите избори. Тогава я отклоних, защото считах, че имам ангажименти тук. Ако си спомняте, през 2008 г. беше приета програмата на БСП, когато ми беше работа на комисията, която аз оглавявах. Считах, че трябва да се постарая да я защитя в тукашния политически живот. Що се отнася до бъдещето - никак не ме блазни участие в Европейския парламент. Този орган наистина става все по-важен, но поне за мен е доста далеч от националната политика. Имам намерение да се ангажирам с проблемите на текущата политика от позицията на член на ръководството на БСП.
- Искате да ми кажете, че ще станете поредният апаратчик на „Позитано“ 20, където и без друго стаите вече не достигат?
- Това не е въпрос за жилищна площ. На „Позитано“ има отговорни политици и политически сътрудници, надявам се да бъда един от първата категория.
- На един пленум вие упрекнахте Сергей Станишев, не насрочва заседания на „Позитано“, за които закъснява, че е неорганизиран и че много често хората не знаят какво правят в централата. Сега казвате, че сте готов да работите да работите там, при тези условия. Не си ли противоречите?
- Спомням си това изказване след което ваши колежки ме питаха с укор защо съм разлаял кучетата или нещо от тоя род. Давах си сметка, че пленумът не е закрит, но бях убеден, че в онзи момент е нужно да кажа това, което казах. Защото начинът, по който функционираше ръководството, ми се струваше, че не е най-продуктивният. Тези разбирания съм споделял периодично на заседания на ръководството. Дали се опасявам от продължаване по същия начин? Няма какво да се опасявам. Трябва да се опитваме да бъдем адекватни на ситуацията.
- Кой от всичките седем парламента, в които сте бил депутат, бихте определили като най-добър, с най-много професионалисти, експерти?
- Не знам дали трябва да гледаме на парламента непременно като на експертно средище, то е политическо преди всичко. Вярно е, че политиката изисква експертиза, но политиката е процес на стигане до решения, които са от полза за страната и я водят напред. Продължавам да мисля, че 7-ото Велико народно събрание беше такова, и то преди всичко с приемането на конституцията. Ако видите и неговия състав, не може да не се впечатлите от качеството на народните представители. Те бяха водещи фигури от научния, от интелектуалния свят на България, там бяха и хора, които бяха минали през Белене, от Земеделския съюз „Никола Петков“, от социалдемократите начело с Дертлиев, имаше много водещи личности. Конституцията беше приета с над три четвърти от гласовете на народните представители. Подкрепиха я и тези, които имаха навярно най-голямо основание да бъдат крайно отрицателни спрямо нас от доскорошната комунистическа, след това социалистическа партия заради лагерите. С течение на времето за съжаление има силно разминаване, деформиране на общественото мнение, което дава ухо на теориите за конспирацията, за зловещи планове, за разрушаване на България, за обезлюдяване на страната. Чуваме тези кресливи гласове, възпроизведени от определени лидери, които сатанизират личност като Андрей Луканов. Той имаше амбицията да постигне обединение на усилията, да даде смисъл на онова, което пише на фасадата на Народното събрание. Това не се получи поради тази нагнетена политическа враждебност. Ако прочетете думите му от онова време, ще видите дълбока покруса и разочарование, съчетани с много горчиви предсказания какво очаква България - ще се стабилизира ли и ще започне ли да излиза от кризата, или ще се завърти в цикъла на перманентните сблъсъци. За съжаление се оказахме във втория вариант.
- А вие имахте ли подобни прогнози и очаквания?
- Аз споделях виждането, че непременно трябва да постигнем съгласие и трябва да предприемем много тежките мерки, които се налагаха. Тогава в страната дойде и тогавашният управляващ директор на МВФ, който, виждайки степента на противопоставяне, в словото си в парламента пред две от комисиите - бюджетната и икономическата, заяви, че мерките за стабилизация ще успеят само ако получат подкрепата на надпартийно равнище от всички политически сили.
- Мислите ли, че в момента се повтаря същата ситуация?
- Определено. Не може да си затваряме очите, че в протестите имаше еволюция. Негодуванието избухна от това, че хората не могат да свържат двата края, че получават сметки, които нямат нищо общо с доходите им. Мина се през протест срещу партии, срещу личности и стигна до пълно отрицание на държавата, на всичко. Тази трета фаза е разрушителна. Обществото трябва да се събуди и да види пред каква перспектива е изправено.
-По какъв начин може да се постигне консолидация на обществото?
- Всеки би следвало да си зададе въпроса: Аз виждам ли бъдещето си в България? Ако го виждам, ще трябва да живея с още някой, който в момента не ми харесва и искам да го разкарам, ама няма как, трябва да живеем заедно и малко да охладим горещата пара и да видим как ще върви напред тая държава.
- Последното, което искам да ви попитам като дипломат - какво мислите за дипломата Марин Райков?
- Не се наемам да давам оценка на дипломатическите му качества, тъй като не съм работил с него. Очевидно той има вече натрупан доста опит, също чувам от хора във външнополитическата сфера, че за него има и доста противоречиви оценки.
- Какво е мерилото за успеха му като служебен премиер?
- Ако осигури наистина честни, наистина свободни, наистина демократични избори. Засега той не дава достатъчно ясни доказателства, че е разбрал тази своя първа и най-важна отговорност, която имат с президента Плевнелиев. Доказателство са половинчатите заявления, че някои хора би трябвало да бъдат отстранени, но не непременно всички. Не става въпрос за метла. Но в МВР, ако определени хора не бъдат отстранени от местата, където сега имат наистина зашеметяваща власт, г-н Райков рискува да остане с тежко петно върху биографията си.
(в. Преса, печатно издание, брой 76 (427) от 18 март 2013)
Мобилна верси
RSS
