29667 | 20 март 2013 | 11:38

Резултатът от инвазията е, че САЩ спечелиха войната, Иран - мира, а Турция - сделките

Войната трябваше да елиминира оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин, но такива не бяха открити. Въпреки категоричната оценка на британския премиер Тони Блеър преди атаката, че тяхното съществуване е „отвъд всякакво съмнение“, върху Лондон и Вашингтон ще остане завинаги петното на инвазия, мотивирана от фалшиви доказателства.

Войната трябваше да елиминира „Ал Кайда“ в Ирак като част от глобалната атака на терора. Вместо това фундаменталистката групировка намери удобно убежище в страната едва след началото на инвазията.
Войната трябваше да превърне Ирак в образец на демокрация и върховенство на закона. Но тиранията на Саддам Хюсеин, чието сваляне е може би единственият положителен резултат от инвазията, днес е отстъпила път на анархия.
Войната трябваше да превърне Ирак в съюзническа база, от която Вашингтон да действа при нужда срещу Иран. Вместо това аятолахът в Техеран се радва на предана подкрепа от страна на шиитското правителство в Багдад.

Фатални грешки

От дистанцията на времето грешките на администрацията на Буш са лесно разобличими. Достатъчен брой на военните за инвазия, недостатъчен за дълга окупация. Насилствено разложение на държавността: САЩ разпускат редовната армия на Ирак, започват процес на уволнение от държавна служба на всеки член на партията на Хюсеин - БААС, и затварят националните предприятия. Ефектът: на управляващия до този момент елит - сунитите, е показано, че място за тях в новия Ирак няма. Безработни, омерзени и често въоръжени, на тях им остава само едно - въстание.

		Патрулите и въоръжената охрана са почти на всеки ъгъл днес в Багдад

Големият залог в Ирак беше да бъде постигнато споразумение между трите съставляващи го етнорелигиозни групи: шиити, сунити и кюрди. Те трябваше да намерят начин да си поделят огромните приходи от нефтените находища, да разделят властта и да решат териториалните си спорове.
След като САЩ организираха избори, преди това да стане, шиитите, които са мнозинство в Ирак, спечелиха правото сами да диктуват правилата. Кюрдите създадоха де факто държава в държавата на север. Те си издават паспорти, говорят кюрдски и имат собствена армия, а икономиката им процъфтява.

Всички са мишена

Във вътрешността на Ирак обаче и в Багдад тътенът на стрелбата, тропотът на артилерията и смразяващият ужас на въздушните удари са отстъпили място на страха от атентати.

Джамии, църкви, пазари - всичко и навсякъде е мишена в битката между сунити и шиити.
Багдад е в плен на силите за сигурност. Градът е осеян с пропускателни пунктове, където щателно се проверява всяка кола и често кратко пътуване се превръща в многочасова агония. Въпреки това камикадзета на отслабената, но не и изличена „Ал Кайда“, успяват да се промъкнат. Бетонни стени разпарят града и опасват къщите на политиците, официалните сгради, понякога цели квартали. От едната страна на стените са обикновените хора, уморени от конфликти и жадни за нормален живот отвъд физиологичните нужди за прехрана. От другата са корумпирани управляващи, вплетени в борба за власт и глухи за тегобите на народа.
Осеяните с дупки улици продължават да се рушат и само спорадично се вижда изграждане на нова инфраструктура. Жителите на Багдад имат ток само няколко часа на ден. Мнозинството млади са безработни, много са емигрирали.

Фабриките са безжизнени

Насилието и саботажът пречат за възраждане на икономиката, разбита след десетилетия на война и сурови международни санкции. Въпреки че Ирак е трети в света по резерви на суров петрол, износът е недостатъчен. Именно той обаче поддържа слабата финансова система и така дава оправдание реформирането й да бъде отлагано.

Икономическата безизходица върви ръка за ръка с политическата.
Министър-председателят Нури ал Малики е обвиняван дори и от част от шиите в диктаторско поведение, а прословутата му мнителност води до рокада след рокада по висшите етажи. Вицепрезидентът, който по закон трябва да е сунит, Тарик ал Хашеми, избяга преди две години от страната, след като бе признат за виновен в спонсориране на атентати срещу шиити. Шефът на централната банка Синан ал Шабиби беше уволнен преди пет месеца заради подозрения в корупция. Финансовият министър Рафай ал Есауи подаде оставка, след като бодигардовете му бяха обвинени в тероризъм.
Наистина, както твърди г-н Ръмсфелд, Ирак е освободен от диктатора. Свободата обаче не трябва само да позволява на хората да говорят без притеснение. Тя трябва да развърже ръцете им да действат за своето бъдеще.

Американците прегазват Багдад само за 20 дни

На 11 октомври 2002 г. американският Конгрес единодушно дава право на президента Джордж Буш да използва сила срещу Ирак. Той не чака дълго и на 20 март 2003 г. над столицата на арабската държава се излива дъжд от ракети. Багдад пада само за 20 дни.
Саддам Хюсеин потъва в неизвестност, а градът попада в плен на пълна беззаконност и е напълно разграбен.
Малко след като на 1 май 2003 г. Буш обявява мисията за изпълнена и войната за спечелена, в Ирак се заражда бунтовническо движение срещу американската окупация.
През януари 2004 г. идва официалното признание, че оръжия за масово поразяване в страната няма. Въстанието се разраства и освен сунитските региони обхваща и южните шиитски градове. През 2006 г. то добива ясни очертания на гражданска война след взрив на 22 февруари в джамия в шиитския град Самара.
На 30 декември 2006 г. Саддам Хюсеин, открит  в края на 2003 г. в подземно скривалище край  Тикрит, е обесен за убийството на 148 мъже и момчета през 1982 г.
През 2007 г. американските части започват мащабна операция срещу въстаниците в опит да спасят страната от гражданската война, който се увенчава със сравнителен успех.
На 17 ноември 2008 г. правителството на Ирак и САЩ подписват споразумение за изтегляне на частите на Вашингтон през декември 2011 г. Администрацията на президента Барак Обама изпълнява поетите ангажименти.

(в. Преса, печатно издание, брой 78 (429) от 20 март 2013)