-Г-н министър, поехте културното ведомство с думите „стреснат, трогнат и очарован“. Какво дойде след тях?
- Това беше поетичен израз на състоянието, в което се намирах в първия си работен ден като министър. То, разбира се, е продължение на онова, което преживях, когато президентът ми предложи да поема този пост. Последваха няколкото часа размисъл, после срещи и разговори за предстоящата работа... В момента мисля, че ще ставам все по-очарован от това, което правя, все по-малко стреснат и надявам се, ще трогна хората, от които зависи нещата наистина да вървят.
- Колко часа ви бяха необходими, за да се решите на този ход?
- Два. Предложението беше шокиращо и дойде някак си изневиделица. Наистина не съм предполагал, че такова нещо може да ми се случи. Първата
ми реакция беше да откажа този риск и отговорност, защото те са наистина големи за човек, който никога не е работил в администрацията. А после реших, че все пак трябва да опитам.
- Посъветвахте ли се с някого?
- Не. Така че отговорността си е изцяло моя. Няма на кого да се сърдя.
- Кой най-много се зарадва на новината?
- Майка ми. За нея това е голямо признание за сина и.
- А дъщеря ви как реагира?
- И тя се зарадва. Общо взето всички приеха решението ми положително.
- И никой от приятелите или колегите ви не каза: „Ти си луд“?
- Не. Мисля, че те разбират мотивите ми и са наясно и с препятствията, които със сигурност ще имам. Но явно смятат, че всичко това е за добро. Както и аз.
- Каква ли роля ще бъде това изпитание...
- Не е задължително да се реализира пряко в конкретна роля, разбира се. Но няма начин този опит да не се отрази, защото всичко, през което преминавам сега, е съвършено различно - начинът на живот, режимът, отношенията с хората, проблемите ми не са обикновените битови неуредици, с които всеки се сблъсква, а напълно сериозни държавни въпроси.
- Как мина първият ви Министерски съвет?
- Много добре. Аз харесвам хората, които са в този служебен кабинет. Всички са изключително приятни хора, а като чета биографиите им, виждам, че са страхотни специалисти в своите области. Съчетанието между висок професионализъм и симпатичен, добър човек е изключително приятно. И ми вдъхва доверие.
- За всички е ясно, че за един актьор, който не само е свикнал с изявите пред публика, но и с одобрението на страшно много хора, министерското кресло не е връх в кариерата. Какво е тогава?
- Този пост, разбира се, не е пряко свързан с творческата ми кариера. И съм убеден, че министър на културата не се става просто защото си много добър актьор. Приемам това по-скоро като признание за човешките ми качества, които имат отноше- ние към работата ми в киното и театъра, но все пак са нещо различно, нещо повече от това, че съм талантлив творец.
- Министър Рашидов ви предаде, по думите му, „министерство отличник“. Вие как го оценявате?
- Рано е да правя оценки. Що се отнася до финансовите параметри, в момента в министерството тече регулярният одит, надявам се скоро резултатите да са ясни и всичко да е наред. А по отношение на работата нашето правителство няма кой знае какви правомощия, не мо-жем да правим мащабни промени, нямаме парламент, към който да отправим законодателни инициативи. От друга страна, е хубаво, защото няма пред кого да се отчитаме (смее се). Имам няколко конкретни социални идеи. Ще се опитам да направя възможното, за да се повишат заплатите в сектора, въпреки че това май е по-добре да не го казвам, защото може и да не успея да го из пълня. А иначе ще продължа всички добри неща, които са вече започнати. Като проекта, с който кандидатстваме в Представителния списък на културното наследство на ЮНЕСКО да бъдат включени чипровските килими, ритуалът „Сурва“, двугласът от Неделино и песента от Сатовча, Копривщенският събор и народните читалища. Ще продължим реставрацията на Червената църква в Перущица, на резервата „Трапезица“, Античния комплекс „Сердика“, както и ремонтите на Шуменския театър и изграждането на Националния музеен комплекс в София...
- Музейният комплекс, познат като българския Лувър, бе най-амбициозният проект на министър Рашидов. Смятате ли за реалистични прогнозите, че той ще бъде открит най-късно до есента?
- Нямам конкретни наблюдения. Това, което знам, е, че финансирането е осигурено и засега всичко върви по план.
- Казахте, че с работата си ще се опитате да върнете в обществото позабравените според вас понятия достойнство, чест и морал. Как?
- Преди всичко с личен пример. В правителството влязо- ха хора, които са много добри професионалисти в своите области. Но изведнъж - както си говорехме с Петър Стойчев и Николай Петров, с които седим един до друг - ни се налага да работим нещо, с което не сме се сблъсквали никога досега. Това според мен обаче е положително, защото е гаранция, че не провеждаме някаква чужда политика, не си правим нечисти сметки, напротив - влизаме в правителството, за да бъдем чисти, честни и достойни. И ако в рамките на тези три месеца успеем да пренесем собствения си морал върху министерствата, които ръководим, ще бъде прекрасно. На някои това може да се стори патетично, но аз наистина мисля така. Дълбоко съжалявам хората, за които тези неща изглеждат повърхностни. Аз вярвам - вярвам и в себе си и в хората. И към достойнство, чест и морал бих добавил още две понятия - вяра и доверие.
- Като актьор познавате ефектите на театралната реформа и отвътре. Кои са най- спешните промени, които трябва да се направят в тази област, ако има такива?
- Познавам реформата още от времето, когато тя заработи в общинските театри. В нея има много положителни страни, разбира се, но има и доста неща за усъвършенстване. Един от проблемите е, че през летния период, когато артистите са в отпуск и не се играят представления, субсидията в някои театри не достига. Като министър ще се опитам да променя това, но за целта трябва да се преборим за повишаване на стандартите и увеличаване на средствата.
- Стефан Данаилов оглави инициативен комитет за възстановяването на Смолянския театър. Ще се намесите ли в съдбата на тази институция?
- Вече обсъдих темата с шефа на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Той има идеи за този театър, които ми се виждат разумни, но ми трябва още време, за да се запозная с казуса. Естествено, на мен ми се иска да се откриват театрални сцени, а не да се закриват.
- Като актьор сте преживели много съдби - на сцената и на екрана. За кой свой герой се сещате най-често тези дни?
- Конкретно не мога да кажа. Всички герои, през които съм минал, са станали част от мен. Пълен съм с преживявания тип „дежавю“ и в тази изключително динамична ситуация от последните дни ми е трудно да анализирам, но усещам как някои от персонажите ми „заработват“.
- „Доброто ченге от Под прикритие“ - дори президентът Плевнелиев ви представи по този начин при обявяването на служебния кабинет. Как гледате на този етикет?
- Е, това е ролята, с която по-голямата част от хората ме познават и свързват. Според мен няма нищо лошо в това, а и ми е приятно, че явно съм човек, способен да създаде положителен имидж на нещоне особено ценено в България. Неслучайно синдикалната федерация на служителите от МВР два пъти ми даде почетен знак за издигане имиджа на българския полицай. Аз играя доброто ченге в страна, където „кумири“, както е в „Под прикритие“, са тъкмо лошите момчета. И въпреки това успявам да създам добро отношение не само към себе си като актьор, но и към институцията.
- Усещате ли промяна у публиката, която ви гледа в театъра, откакто сте министър?
- Като че ли при аплодисментите усещам малко повече внимание и усмивка - хората явно се радват, че имат възможност да ме видят на живо и да общуват директно с министър. Но на мен ми се иска да мога да разделям тези две неща - когато съм актьор, да съм такъв, и когато министър - министър. Утешението е, че все пак става дума за служебно правителство, мандатът му е два-три месеца и това е време, за което ще успея да се концентрирам. Представям си го като нормален репетиционен период за едно пред- ставление - е, може би, малко разтегнат.
- Снимките на сериалите, в които участвате, приключиха, но напрегнатият театрален график остана. Колко време ви остава всъщност за министерските въпроси?
- В момента е особено тежко и работният ми ден е много дъ- лъг, защото сутрин репетирам. Така ще е до 29 март, когато е премиерата на спектакъла „Морски пейзаж“. След това само вечер ще си отдъхвам в театъра.
- Вие имате ли амбициозен проект като министър? В предишно интервю сте споделяли за идея да направите музей на архитектурата на открито на столичната улица „Иван Вазов“...
- Този амбициозен проект съм го замразил, защото, ако тръгна да го реализирам сега, ще ме обвинят в пристрастност. Но мисля, че не по-малко амбициозен проект е да бъда министър. Всъщност това не е амбициозен, а суперамбициозен проект. И физическо, и психи- ческо изпитание на собствените ми сили и качества.
(в. Преса, печатно издание, брой 82(433) от 24 март 2013)