През 1851 г. младият Ото фон Бисмарк предлага на шокирания пруски крал Фридрих: „Ваше величество, ако е съдено да има революция, аз предлагам да я извършим ние!“ Гениалният германец стига до извода, че пруската монархия и дворянство може да оцелеят само ако оглавят делото на германското обединяване.
Близо век и половина по-късно сценарий със сходна цел се разиграва и в нашето отечество любезно. Доскоро управляващите са се засилили да оглавят същите протести, които на практика ги свалиха от власт. Така на сцената пак се появи легендата на българския и на световния футбол Христо Стоичков. В непреводимо шоу в зала „Арена Армеец“ футболистът оглави протеста на „студенти“, една част от които в предпенсионна възраст, други с откровено мургав цвят на кожата, а трети - просто обикновени статисти, признали пред тв камерите, че са организирани и пратени от управляващи кметове.
Комедията, разбира се, се получи. Но не е ли доста висока цената? Защо след всичко останало трябва да унищожим и последния конвертируем български продукт, който имаме в лицето на Стоичков. Той наистина е посланик на България по света. Навсякъде спортният свят го уважава, почита го и му се покланя. Но да караш Ицо да прави публични политически изказвания и анализи, е все едно да облечеш Искра Фидосова в екип на „Барса“ и да поискаш да вкара гол на „Реал“ Мадрид.
Освен това срещу какво протестира Ицо? Хората по улиците протестират за това, че не могат да си платят тока, хляба и студентските такси. А Стоичков вероятно има милиони. При това за разлика от много други герои на прехода съвсем заслужени и честно заработени. Самият той заяви, че не му е проблем да плати 10-15 хил. лв. наем за залата. Просто гротеска. Но тя няма да доведе до нищо. От нея губят всички. И най-вече най-известният българин в света. Впрочем колкото пъти са използвали звездата на „Барса“ за политическа реклама, толкова пъти нищо не се е получавало. Справка т.нар. Нов избор на Димитър Луджев. После унията му с Надежда Михайлова.
Съвършено неразбираеми са напъните на политическите пиари да ползват спортисти. И кой знае защо всички са все футболисти, борци, гребци и лекоатлети. Никога не вкараха в политиката някой шахматист например. Вероятно причината е, че шахматистите спортуват с главите си? Което очевидно носи известни рискове за поръчителите.
За съжаление поръчителите и техните пиари малко четат Пушкин. В своята притча „Обущарят“ поетът е обяснил казуса:
„Картина обущарят съзерцавал
и грешка във обувките открил.
Художникът в миг грешката поправил,
но обущарят важно продължил:
„Лицето ми се вижда малко криво.
Не са ли твърде голи тез гърди?“
Тук Апелес го спрял нетърпеливо:
„Ти, друже, до обувките съди!“
И ти, друже, до футболните обувки съди... А който те набутва в политиката, му тегли една левачка. Същата оная, заради която половин Испания те боготвори.
(в. Преса, печатно издание, брой 83(434) от 25 март 2013)