30665 | 3 май 2012 | 15:30

Злоба и мечтания от капсулата от Кеворк КЕВОРКЯН

В нестройното политическо мучене два звука тия дни се закачиха един за друг: Станишев щял да стане шеф на Европейския съюз - каза го един от обкръжението му.

А пък Костов бил Главният Охлюв на демократите – това пък се разбра от стенанието на един негов редови охлюв.

Двамата (Станишев и Костов) привидно нямат нищо общо помежду си, като оставим настрана някои поизбелени от времето белези – скрито или по-явно пристрастие към кауза, към която след време и двамата се отнасят като към държанка.

Единият произхожда от социалното дъно, произходът му - като на почти всеки един от нас - се крие в някаква мътилка. В такива случаи човек все се сеща за казаното от Кирил Христов в „Затрупана София“: „Когато погледнеш нашенеца отзад, той има походката на рязан читак“, тоест - не се знае какво се крие в генетичното му дъно.

Другият има претенцията да е комунистически аристократ от столицата - първо поколение, наистина, но аристократ, човек от района на Докторската градина. Новите първенци все там гледаха да се набутат, така е и досега - и по този начин да се отъркат в пеша на Чапрашикови и останалите прочути софийски фамилии, които живееха в този квартал до 9 септември 1944-а - преди да заиграе революционната балтия в ръцете на бащите им. Шаечни аристократи, обаче с претенции.

Но и читаците, и „аристократите“ са все в някаква мътилка - днешно производство. Костов бе напуснат от поредната порция довчерашни послушковци, а иначе обикновени тарикати. Той ги нарече „предатели“, те пък чак сега осъзнаха, че е „фалшив християнин“.

А един се изрази много красиво: „За Костов ние сме охлюви, които оставят мазна диря!“

Ако Костов е използвал точно тези думи, за сетен път е доказал колко е великодушен.

Ако ли пък беглецът се е чувствал по този начин край Вожда, си е чистокръвен охлюв.

Тъй или иначе, довчерашният ратай на Костов оставя за времето един превъзходен образ: охлювът, който оставя мазна диря, докато пълзи след Вожда си. Нищо по-красноречиво не съм срещал от 22 години насам. Тази фраза е един диамант сред фалшивите скъпоценни камъни на българското политическо говорене, вън от съмнение.

Но така се отнасят измислените „лидери“ на българското политическо нищо-правене не само към партийните си послушници, но и към населението изобщо. За тях то е сбор от охлюви, които никога не отговарят напълно на користните им представи и на още по-користните им цели. Бавно се придвижват - за разлика от тях самите, които бързо се променят, бързо забогатяват, сетне бързо ви намразват и всичко останало.

И БСП вече сигурно изглежда като един охлюв на специалиста по история на съветската военна униформа Станишев: и той вече иска да оглави Европейския съюз, докато клетият му електорат все още се глези с плоските си мечтания за социална справедливост.

Ако все пак сънят се сбъдне и Станишев оглави ЕС, поне българските улични кучета ще са доволни - ще ги настани в удобни сиропиталища в Брюксел, докато неговите баби продължават да пълзят към Бузлуджа...

Вижте какво представлява българската бъркотия - тя не може да бъде измислена дори от най-непокорното писателско въображение: само преди петнайсетина години си лъскал съветско военно копче, втренчен в рубинената звезда на Кремъл, а сега вече искаш да оглавиш Европейския съюз!

Българското винаги е някакъв мелез, но въпросният пример е извън всякаква мярка, стига да го схванете както трябва.

Две са особеностите на редовия партиен охлюв - светкавично пристрастяване към поредния му опекун и късно проглеждане за истината.

Между двете състояние остава мазна диря - но само в очите на Главния Охлюв, иначе изобщо никаква следа не съществува.

Докато е пристрастен, редовият охлюв няма мярка в мечтанията и възхвалите си. А когато внезапно проглежда, изпада в непоносимо за околните самобичуване. Трудно е да се каже кое от тези състояния е по-вредно за нормалната политика, но и двете са еднакво отвратителни.

Нашият политически дребосък обитава някакви пространства, добре капсуловани, които нямат нищо общо с реалността. Единствено там, в тези затворени пространства, подобни хора се чувстват значими, усещат се някакви.

Капсуловаността им нерядко ги подтиква да проявяват признаци на фантазно мислене, понякога отприщва и ефекти на налудност. Не са спасени от това дори някои хора, които изглеждат привидно здравомислещи - като онзи съратник на Станишев, който казва, че той ще оглави Европейския съюз. И това не е някаква шега - добре личи, че това е негово убеждение.

Остава сега някой от добре увредените костовисти да каже, че неговият опекун пък ще оглави Космоса.

Такива са тия хора - може Главният Охлюв да е съсипал упорито и старателно партията им, но те си остават едни фантазьори.

Тъкмо заради тази обремененост всички заедно - редови и главни охлюви - се чувстват сериозно заплашени, когато се яви някой, който е извън дневния ред на капсулата. Някой, който има реална представа за света, а оттам и реални отношения с него.

Този някой може да е хитър като лисица, макар и леко разхвърлян и ослюнчен - като ексцаря Симеон. Или пък може да е преднамерено, дори грубиянски прагматичен - като Бойко. Но и двамата въпросни неканени пришълци лесно взеха връх и още по-лесно разпиляха политическата шума, която завариха.

Царят дойде обременен с товара на едно минало, към което принадлежеше само на книга, ако се замислите. Е, и по кръв, разбира се, но да оставим тази течност настрани, да приемем, че е синя, и да не губим повече време. Той обаче имаше миражно отношение към миналото, погледът на един късен визионер.

Идва един ден ординарецът на баща му, докато Симеон си играе край една купа сено в Бистрица - казвал ми го е през 1990 година, този факт го има в книгата ми „Разговори със Симеон Втори“. Ординарецът му съобщава: „Трябва да слезем в града, Ваше Величество!“ И малкият Симеон разбира, че нещо се е случило с татко му… Романтични видения от едно не особено ясно схващано наследство, много ефектни, разбира се, но нищо повече. Ексцарят много лесно изхаби това наследство - но това е друга тема.

Ами внезапното възкресение на Бойко? Кога най-сетне то ще бъде обяснено извън библиите на партийните капсули?

Много пъти съм го казвал и няма да се уморя да го повтарям: докато надуваеми кукли, примерно като Кунева, не схванат, че ЕС, или по-скоро фантазията за него, минава покрай колективни гробове като село Бисер, нищо няма да се промени, нищичко.

Онзи ден стана известно, че някакви австрийци искали да приберат или осиновят кучетата убийци на проф. Тачков. Да приберат кучетата, понеже те са по-ценни за съюза, на който Станишев ще става председател. А вас кучета ви яли… Страдалците от Бисер и всички като тях нямат никакъв шанс с фантазьори като Станишев. Затворени в капсулата на кариеристичните си мечтания, те отдавна нямат реална представа за народа си, изобщо не го познават, защото никога не са били част от него, дори флиртовете им с него са безподобно нелепи.

А и да флиртуваш с охлюви никак не е лесно.

Кунева затова не може да състави дори едно просто послание към охлювите - трябваха й две години, за да каже, че се опитва да разбере какво искал народът!

Тя и след 30 години няма да го разбере - освен ако не й кажат да закрие България. Това хора като нея ще го схванат веднага.
***
Никога не съм вярвал в българското буйство, според мен то изобщо не е възможно, при никакви обстоятелства.

Но се питам, кога все пак проглеждат
охлювите – не партийните, а всички останали - за политическото лицемерие. И защо това винаги става толкова трудно и бавно. Защо погледът на охлювите е винаги замъглен?
***
Ако все пак сънят се сбъдне и Станишев оглави Европейския съюз, поне българските улични кучета ще са доволни - ще ги настани в удобни сиропиталища
в Брюксел, докато неговите баби продължават да пълзят към Бузлуджа…