21512 | 11 юли 2012 | 14:45

Нищо чудно скоро да се появи такса „съчки“ в сметките ни

Шоковото поскъпване на тока от този месец беше много лоша новина за хората, но не и за партиите. За някои това се оказа златен шанс да се обадят, че са живи, и дори да се преживеят като фактор в обществения живот. Но истинският фактор, разбира се, не са те, а тези, които определят цените.

Това е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). По закон тя е независим орган, чиито членове се назначават от правителството. Беше 13-членна, сега е от петима души. До лятото на 2009 г. беше известна като комисията „Шушулов“. След това доверието на ГЕРБ да бъде председател получи Ангел Семерджиев. Комисията държи ножа и хляба в енергетиката. Тя дава лицензи на фирмите, които произвеждат, пренасят, разпределят или търгуват с електроенергия, топлоенергия и природен газ. Тя има право да признава или да не признава направени разходи и да отразява това в цените. Има право да дава указания, които са задължителни за подопечните. Освен това подготвя наредби и други поднормативни актове, които предлага за приемане от правителството.

ДКЕВР е диспечерът на милиардите в енергетиката. Ако потребителите или енергийните фирми не са доволни от нейно решение, единствената им възможност е да обжалват в съда. Но досега няма случай енергийни цени да са променени в резултат на такова възражение. Най-опасното правомощие на ДКЕВР обаче е да отлага поскъпвания. Например: през първата година от управлението на ГЕРБ държавната НЕК е дала от джоба си 8,396 млн. лв., за да доплати за „зелен“ ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), тъй като тази сума не е била включена в тогавашните тарифи. Правилата, утвърдени от правителството, изискват парите да бъдат компенсирани на НЕК през следващата ценова година. За целта обаче добавката „зелена енергия“, която е включена в цените на крайните потребители, трябва да се увеличи повече от пресметнатите тогава 43% - от 1 юли 2010 г. таксата е вдигната от 0,212 ст. на 0,303 ст. за киловатчас без ДДС. Но ДКЕВР отказва компенсацията на НЕК. А народът е оставен да се радва на „вятърните мелници“ и на фотоволтаичните панели, като символи на прогреса, докато невидима ръка вече се протяга към джоба му. За сравнение в момента плащаме тока от АЕЦ „Козлодуй“ по 4,421 ст. на киловатчас, от вятърните централи - по 18,829 ст., а от слънчевите електроцентрали - по 69,911 ст./квтч без ДДС.

Междувременно през есента на 2009 г. парламентът прие промени в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Там изрично записа кой носи отговорност за зеления ток: „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда държавната политика за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта.“

А врътката с парите се повтаря и през втората година от управлението на ГЕРБ. През нея НЕК субсидира „зелените“ производители с 25,799 млн. лв.  Тази сума отново никой не възстановява на уж богатата държавна компания. Тя остава за нейна сметка, докато НЕК трупа дългове към АЕЦ „Козлодуй“ и други доставчици. От 1 юли 2011 г. „зелената“ добавка в цените на тока за народа е вдигната с 23% - от 0,303 на 0,372 ст./квтч. Тези стотни от стотинката не са достатъчен сигнал за икономическото министерство, че налягането в тендежарата с ВЕИ се вдига прекалено и скоро ще гръмне. Така на третата година от управлението на ГЕРБ става наистина страшно. НЕК е принудена да извади от своя джоб вече 98,055 млн. лв. и да ги подари на „зелените“ електроцентрали. Това е сума, която също не е включена в цените за крайните потребители. Така за трите години се натрупват 132,250 млн. лв., които ДКЕВР източва от НЕК в посока към частните собственици на ВЕИ. Бум! Балонът се спука. Но шокът, разбира се, е най-голям за потребителите, които накрая винаги плащат сметката. А тя е, че от 1 юли тази година „зелената“ добавка се вдигна тройно - от 0,372 ст. на 1,110 ст./квтч без ДДС.

Вината на ДКЕВР, за да се стигне дотук, изглежда, е станала очевидна поне за икономическото министерство. „Народните представители от ГЕРБ също мислят, че дейността на ДКЕВР не е достатъчно прозрачна“, заяви преди ден ресорният министър Делян Добрев. Ако той беше поискал оставката на Ангел Семерджиев, сигурно щеше да я получи. Но министърът не направи това, навярно защото никой не сменя бушон, преди да е гръмнал. Сега на депутатите ще им се отвори доста работа със Семерджиев. Първо, към икономическата комисия на парламента ще бъде създадена постоянна подкомисия, която ще провежда редовни открити заседания. Второ, за да проверят работата на ДКЕВР, депутатите ще се нуждаят от информация. Неизбежно ще имат нужда и от данни, които по принцип фирмите смятат за свои търговски тайни. Така че - хладнокръвно погледнато, контролът върху ДКЕВР ще се превърне в мечтан  информационен обяд за депутатите.

Бедите на крайните потребители обаче тепърва предстоят. Както никой не ги пита съгласни ли са да спонсорират „зеления“ ток и до каква степен, по същия начин държавата измъква пари от джобовете на хората, за да спонсорира парното. До 2004 г. топлофикациите в България се субсидираха от държавния бюджет. След това те трябваше да заработят на пазарен принцип. Но докато потребителите са закрепостени към радиаторите си и свободният индивидуален отказ е невъзможен, няма начин и дружествата да се вкарат в пазарния коловоз. Затова нуждата от субсидиране остана.

При тройната коалиция основният спонсор на сектора беше „Булгаргаз“. Държавното газово дружество, естествено, не разполагаше с достатъчно средства, за да крепи на раменете си топлофикациите. Затова броени месеци преди да слезе от власт, предишният кабинет отпусна 200 млн. лв. от бюджетния излишък, за да изчисти поне някои от дълговете на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“. Оттогава столичното парно продължава да трупа борчове, но в подпомагането на сектора вече са въвлечени и потребителите на електроенергия. С техните пари се осигурява преференциална цена за изкупуване на тока от топлоцентралите, която вече надхвърля голяма част от тарифите за „зеления“ ток. Числата са красноречиви - електричеството от новите фотоволтаични централи ще се изкупува по 23,6 ст./квтч, а токът от „Топлофикация София“ е по 31,601 ст./квтч.

Парното не е виновно, че яде парите, които ДКЕВР му дава от нашия джоб. А те от година на година се увеличават: през 2010 г. бяха 0,219 ст./квтч, после от 1 юли 2011 г. плащахме по 0,286 ст./квтч „данък“ парно, а от 1 юли т.г. той беше вдигнат с 34% на 0,383 ст./квтч без ДДС. (В сметките ни тази добавка е описана като „цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия“.) Скокът е значителен, а дори той не дава сигурност на НЕК, че приходите от набъбналата добавка ще покрият  натрупаната през предходната година загуба от субсидирането на топлофикациите в размер на 14 млн. лв.

Според някои наблюдатели с шоковото поскъпване на тока това лято балонът на ВЕИ у нас се е спукал. Навярно така мислят в отбора на оптимистите. По-информираните експерти обаче знаят, че тепърва ще берем ядове с централите на биомаса, или казано по друг начин - с тецовете на дърва. Изкупната цена на тока от тях в момента е апетитна - 21,860 ст./квтч, а за разлика от въглищните тецове те няма да плащат и за емисиите въглероден диоксид. Така че не се учудвайте, ако догодина в сметките ни за тока се появи нова такса „съчки“. А изводът от всичко това е, че определянето на енергийните цени у нас, изглежда, има нужда от сопа.